тръшкаше на земята от неизразими страдания. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Когато отпечатах тоя малък избор стихотворения на баща си,.., мене ме обзе неизразима тъга. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 57. Особено посещавани бяха литературните беседи на Антон Страшимиров .. и малко по-късно — научно-популярните и литературните сказки на Асен Златаров, които носеха неизразимо очарование .. за младежта. К. Константинов, ППГ, 355. —Нефт!... Нефт!... — викаха с неизразима радост сондьорите. П. Славински, МСК, 106. Поиска да се отмести, но разбра с неизразим страх, че му липсват сили да се помръдне от прага. Кр. Велков, СБ, 52.
НЕИЗРАЗЙМО нареч. Поет. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или състояние, изразено с думата, към която се отнася; извънредно, извънредно много, изключително, неиз-казано, неописуемо, неимоверно, невероятно. После той беше станал неизразимо дързък, дързък до безумство. Ив. Вазов, Съч. XXII, 130. Изведнъж, до самото й ухо се чу някакъв тих странен звук, нещо като че запя и заплака неизразимо нежно и задушевно, заглъхна и замина. И. Йовков, ЧКГ, 210. Душата ми се пълнеше с нещо топло, приятно, неизразимо хубаво и се топеше като деня в нежността на тихата лятна вечер. Елин Пелин, Съч. II, 60. —- Ех, приятелю, как страдам... Как неизразимо страдам. Б. Шивачев, ПЮА, 195. Бленувам те, неизразимо драга,/ на близката интимност в топлите лъчи. Д. Бояджиев, С, 28.
НЕИЗРАЗЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неизразим.
НЕИЗРАЗИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За лице, поглед, глас и под. — който не изразява, не отразява чувства, мисли, преживявания; безизразен. Все още не можех да забравя стария Сава, онова каменно неизразително лице със заспали под седлата на веждите тъмни очи. А. Мандаджиев, ОШ, 80. Момичето издигна очите си към него — мътни неизразителни очи, в които сега блесна пламъче. М. Грубешлие-ва, ПП, 216. Нисичкият бе приседнал край руля и се взираше с неподвижен, неизразителен поглед в морето: П. Вежинов, ДБ, 93. Тихон зачете с глух, неизразителен глас. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178.
2. За произведение на изкуството, обикн. на художествената литература или за негови отделни части, фрагменти, думи и под. — който е лишен от необходимите художествени качества и не предизвиква естетическа наслада; нехудожествен. Шаблонът тук е явен, защото стиховете са крайно неизразителни, неточни, зле съчинени. С, 1952, кн. 2, 183. И в двете стихотворения .. има външно дадени, неизразителни, декларативни моменти, както и шаблонен завършек. С, 1951, кн. 2, 177. Неизразително многословие.
НЕИЗРАЗЙТЕЛНО.Нареч. от неизразителен; безизразно. Той говори студено, отчуждено и без каквото и да било вълнение или паузи — с една дума неизразително.
НЕИЗРАЗЙТЕЛНОСТ, -тта, мн, няма,
ж. Отвл. същ. от неизразителен; безизраз-ност. При разглеждане на отделните цикли аз отбелязвах някои случаи на езикова не-изразителност, книжност, шаблон. С, 1951, кн. 2, 182. Художествена неизрази-телност.
НЕИЗРАЗХОДВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изразходван, употребен, използуван; неизползуван, неупотребен. Неизразходвани средства. • Обр. Елена Меч-кова не бе ощастливена от природата да има деца и може би затова неизразходваното й майчино чувство се беше превърнало в суетност. Д. Кисьов, Щ, 359.
НЕИЗРЕЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За думи, реч — който не е изречен, произнесен, казан; неизказан, неказан, неизговорен, непроизнесен. Той я гледаше все такава,..; с лице пламнало,.., с алени като мерджан устни, на които се бяха спрели някакви думи прощални, сладки и неизречени. Ив. Вазов, Съч. VII, 124. Петко дири първо очите на Вълча Тумбаров,.. в тях се е застояло безмълвие, но войводата знае неизречените думи. Ст. Сивриев, ПВ, 160. Майсторът гледаше тъмните й, придръпнати леко нагоре очи,., и в душата му лягаше стаена мъка за отминало щастие, за неизречени думи, за несбъднати дни. П. Константинов, ПИГ, 142. — Мислех, че ме съжалявате. А така имах нужда от съчувствие, от приятелство, от... След тази неизречена дума не можеше и не биваше да се говори. Л. Ди-лов, ПБД, 160.
2. За мисъл, чувство, настроение и под. — който не е изразен, изказан с думи; неказан, неизказан, неизразен. Тъмните сенки под очите му издават обаче и други неказани думи, неизречени мисли и те са такива, че дори на ходжи Йеронима не смее да ги повери. Н. Хайтов, ШГ, 151. Нима царят забрави, че той умее да щади милозливото му сърце и да изпълнява неизречените му заповеди. М. Смилова, ДСВ, 282-283. Тъмният й поглед сякаш искаше да каже много неща, но всичко оставаше неизречено и това усилваше още повече нежния смут в душата на Кара Танас. П. Константинов, ПИГ, 193. — Пред мене светна горестната орис на царството .. И провидях през пламъци неизречени тайни. Н. Райнов, ВДБ, 86. В детински непорочното съзнание на баба, дядо, майка, татко живееше само родното, близкото, братското. За тях неизречена аксиома беше, че без род и роднинство няма родина. Т. Жечев, БВ, 6.
з. Като същ. неизреченото ср. Мисъл, чув-
