тях; че съм враг на техните врагове и приятел на техните приятели. И. Петров, 03, 39. Прочете последните страници, затаил дъх,.. Мислеше, че човек би трябвало да има в себе си нещо от този Толстоев герой — поне същата жилава, неизтребима воля за живот — и тогава сигурно би съумял да приспособи света към себе си. Ем. Манов, БТ, 37. Понякога тя изпитва към тази жена истинска, с нищо неизтребима омраза. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 406.
НЕИЗТРЕБЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неизтребим.
НЕИЗТРИВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да се изтрие, изтърка и остава трайно. Той премрежи замечтан поглед, после изведнъж широко се усмихна и побара с пръсти тежкия барабанлия револвер, който висеше на хълбока му и носеше неиз-триваеми петна от ръжда. Д. Ангелов, ЖС, 186. Неизтриваемо мастило. Неизтри-ваеми червила.
НЕИЗТРЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изтрит, избърсан; неизбърсан. Зографа не откъсваше очи от селяните. Скрежът по веждите и клепките им бавно се топеше. Заблестяха ясни капчици, хлъзнаха се по бузите, като неизтрити сълзи. В. Геновска, СГ, 59. Неизтрити чинии.
2. Който не е изтрит, изтъркан; неизтъркан.
• Обр. От север се издига връх Малък Персенк със зъбести, неизтрити от хилядолетия канари. Н. Хайтов, ПП, 79.
3. Който не е изтрит, заличен; незаличен.
НЕИЗТРЪГВАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се изтръгне, изскубне, който здраво и дълбоко е вкоренен някъде. — Отстъпват ли назад? — / Не! Те стоят, като че врасли с корен/ неиз-тръгваем в своята земя. Бл. Димитрова, Л, 156.
НЕИЗТЪЛКУВАН, -а, -о, мн. -и, прил. За дума, изречение и под. — който е без тълкуване, без обяснение, разяснение и под. и обикн. остава неясен. Неизтълкувани речникови единици. Неизтълкувани притчи.
• Обр. В силното желание за да ся срещне пак с тебе, подмъквало ся е и някакво си тайно желание, някаква си неизтълкувани охота у жената да си отмъсти. П.Р. Славейков, ОЛ (превод), 66.
НЕИЗТЪРКАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е изтъркан, изтрит; неизтрит. Няма нищо по-печално от тиха гара, която оживява само три пъти в денонощието,.. тиха гара, където в пролуките между неизтър каните каменни плочи пониква трева. Л. Михайлова, Ж, 64.
2. Прен. За чувство, мисъл, фраза и под. — който е оригинален, свеж, неочакван; неба-нален. Той крачеше през снега към театъра, загърнат до уши в стария си изтъркан балтон,., и с... неизтърканото, парещо младежко чувство на вина и срам пред любимия му писател. Т. Генов, ДОД, 102. Не-изтъркани фрази.
НЕИЗУЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е изучен; неучен. • Изу че н-н е изучен. Разг. Косите побелели-непобелели, децата облечени-необлечени, изучени-не-изучени — той не се отчайваше. Ив. Шиш-манов, СбЦГМГ, 66.
2. Който не е подложен на изучаване, проучване, изследване; непроучен, неизследван. Неизучена проблематика.
НЕИЗХОДЙМ, -а, о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се изходи, изброди, обходи, извърви; неизбродим. Сърце, сърце, дълбока бездна,/ кой твойте тайни е узнал?/ Кой ум вникна, кой поглед влезна/ във неизходимий твой дедал? Ив. Вазов, Съч. III, 9.
НЕИЗЦАПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изцапан; незамърсен, неизмърсен, незацапан.
НЕИЗЦЕЛЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се издери, излекува; неизлечим, нелечим, неизцерим. — Обичта към отечеството е била винаги за мен не-изцелима язва, момко! Тя никога не ми е давала покой... Ст. Дичев, ЗС I, 214. Във тази стая — тясна, тъмна, ниска,/ умирам от неизцелима рана,/ че аз не съм възлюбена и близка,/ ни чакана от някого, ни звана. Ел. Багряна, ВС, 10.
НЕИЗЦЕЛЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неизцелим; неизлечи-мост, нелечимост, неизцеримост.
НЕИЗЦЕРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Неизлечим, нелечим. — Щом и твойта майка е в положение, няма да ме е срам за мойта.
— Че това не се смята за болест. А пък аз се бях уплашил, че мама е заболяла от лоша, неизцерима болест. К. Петканов, ДЧ, 208. Гражданската санитарна дирекция е разпоредила, щото Карловският монастир да бъде приспособен за приют на неизцери-мите умопобъркани. Бълг., 1902, бр. 451, 4. Неизцерими рани.
НЕИЗЦЕРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизцерим; неизлечимост, нелечимост.
НЕИЗЧЕРПАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За природни ресурси и под. — който има големи запаси и не може да се изчерпи, да се свърши. Големи, неизчерпаеми са каменовъглените богатства под земята край Катовице. Н. Фурнаджиев, МП, 76.
2. За източник на познания, за знания и под.
— който е изключително богат и не може да се свърши, изчерпи. Ето епоха, която ми дава неизчерпаем материал за „Бай Га-ня“. Ал. Константинов, Съч. I, 8. Неговите знания бяха неизчерпаеми, а паметта му богат съкровищник, от който с две ръце гребеше, за да дава на жадния ни младежки дух. СбЦГМГ, 53.
