стена, зид, постройка и под. — който не е измазан, замазан, който не е покрит с мазилка; немазан. Сега Трайчо и Кърлежа бяха пияни. Появяването им от балкона беше просто необяснимо: тези хора се бяха покатерили по неизмазания зид. А. Страши-миров, А, 624. Стаята, която излизаше на малкия чардак, беше недовършена — без врата и стъкла, с голи, още неизмазани стени от напечени тухли. Д. Талев, ПК, 76. Тя не искаше да гледа неизмазаните скромни селски къщи. Д. Кисьов, Щ, 173. Нови планове, отчитания, спорове,.., глухи вечери върху леглото в някоя барака или в нов, неизмазан още жилищен блок — всичко това му беше познато. Ем. Манов, БГ, 216.
НЕИЗМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който остава все един и същ, не се променя, изменя; неизменим, неизменяем, непроменяем, непроменим. В света, както се знае, нищо не е трайно и неизменно: всичко се менява. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 211. Светът беше нещо непоправимо, както и човекът, подчинено на сурови и неизменни закони, и всяко отклонение от тях водеше до идиотизъм. Ем. Станев, ИК I и II, 375. Постоянни, неизменни бяха само народните страдания. Д. Талев, ГЧ, 160. Той [Нютон] открил основните закони на механиката, но неправилно е смятал природата за неизменна. Ист. VIII кл, 134. Учените се усъмнили и в неизменната наглед скорост, с която земята се върти около оста си. К, 1963, кн. 3, 30. Има ли на света нещо по-не-изменно и по-постоянно от денонощието?
2. Който е налице винаги и в един и същ вид някъде или при определен случай; неизбежен, неотменен. Гостът се освободи от неизменното си овехтяло шалче, сгъна го и го сложи в джоба на палтото. Б. Обрете-нов, С, 24. Грашевият стоеше на мястото си, поостарял, със своите неизменни мустаци и с неизменния си оптимизъм. Д. Фу-чеджиев, Р, 82. Всяка вечер заспиваше с неизменното решение още на сутринта да отиде в къщата под гората и да й каже всичко и всяка заран това му се виждаше по-трудно, отколкото да се изкачи по отвесна стена. Л. Станев, ПХ, 76. От неизменния транзистор на рамото на единия се излъчвала някаква джазова какафония. Та-рас, ТМ, 61. // Който много често или винаги, постоянно присъствува някъде или при определен случай; неизбежен, неотменен. Всички обърнаха очи към дъното на площада. Придружен от неизменните гвардей-ци, файтонът на Раковски приближаваше. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Неизменни посетители [на клуба] бяха някои основни учители, двама-трима млади адвокати. К. Константинов, ППГ, 47.
НЕИЗМЕНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се е изменил, променил; непроменен. Ония пътници, които след няколко години случаят отново ги доведеше в Галаджа, намираха стареца в нищо неизменен — в същата поза и на същия диван. И. Йовков, Разк. III, 151. „Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха... все същ, неизменен...“ Ст. Дичев, ЗС I, 87. Малцина само запитваха защо новата икона не беше изписана по стария и неизменен образец. Й. Йовков, Ж 1945, 147.
НЕИЗМЕНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който остава един и същ, не се променя, изменя; неизменен, неизменяем, непроменяем, непроменим. Всичките изображения носят безжизнен, монотонен и неизменим печат, присъщ на византийската живопис. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. „Гласът на животните — говори Цимерман, — при едни и същи условия, остая неизменим, когато звуковете на човеческата реч представляват разнообразни изменения.“ СбС, 9. Ние следователно, се решаваме с всичката сериозност на едно неизменимо убеждение да настояваме пред Портата за неизбежното освобождение на Македония. Пряп., 1903, бр. 84, 2. Неизменим закон.
НЕИЗМЕНЙМО. Нареч. от неизменим; неизменно, неизбежно, винаги.
НЕИЗМЕНЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от неизменим; неизменност, неизменяемост, непроменяемост, не-променимост.
НЕИЗМЕНЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Неизменяем, неизменим, непроменим, непроменлив, непроменяем. Наречието лег-ко йе останало от средний род на прилагателното легкий и йе зяло неизменлива форма. Др. Манчев, БЕ I, 77-78. Той [Омир] е човек със сичките дарове: с чудна памет, с приятна и сякогаш висока, безкрайна при-сторка, с вселенско и неизменливо, виишео разсъждане. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 13.
НЕИЗМЕНЛЙВО. Остар. Нареч. от неизменлив; неизменно, неизменимо, непроменимо, неизменяемо.
НЕИЗМЕНЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от неизменлив; неизменност, неизменимост, непроменимост, неизменяемост, непроменяемост.
НЕИЗМЕННО. Нареч. от неизменен; неизменимо, неизбежно, винаги. Неизменно и редовно, както it по-рано, те изпълняват службата си. Й. Йовков, Разк. I, 100. Роденият по-късно помни! Помни най-напред по силата на онова чудо — паметта. Помни по силата на дълга. По силата на вечния закон, че животът неизменно продължава.
С. Северняк, ИРЕ, 329. Всяка сутрин, когато девойката минаваше с параходчето, аз неизменно я чаках на спирката. Б. Райнов, ДВ, 52. Все едно дали прасетата преспива
