навик на егоизма си тя и сега мислеше първо за себе си. Д. Димов, ОД, 275. Неизкоренимо влияние.
НЕИЗКУШЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е подлаган на изкушение. То не беше, разбира се, пътуването на Алиса в страната на чудесата, но за нашите наивни, още неизкушени очи, всичко тук беше предмет на възхищение. К. Константинов, ППГ, 191.
2. Който не се е поддал на изкушение.
НЕИЗЛЕКУВАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За болен човек, засегнат орган — който не е излекуван, не е напълно оздравял.
— Някои смятат, че ги изпращаме по частите им още неизлекувани.. — За такива случаи има сигнали и от други болници. В. Нешков, Н, 109. • Обр. Тези сънища са се раждали в някое неизлекувано докрай кътче на сърцето й. Но тя не им е обръщала внимание, защото не е разбирала, че раната не е зараснала докрай. Г. Караславов, ОХ IV, 20.
2. За болест, недъг, порок и под. — който не е излекуван, не е напълно премахнат, отстранен. Трябва дебело да подчертаем, че тази проява на рака се наблюдава в крайните стадии от развитието му и тя е неизбежна последица на късно открития и неизле-куван рак. Р. Райчев, НКД, 133-134.
НЕИЗЛЕЧИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За болест, недъг, порок и под. — който не може да се излекува; неизцерим, нелечим. Обясних му,.., че никой не може да съживи умрял човек, но когато някой се разболее, мога да го излекувам, ако болестта е неизлечима. М. Марчевски, ОТ, 141. Гърдите им се давят от мъчителни спазми,.., от неизлечими бронхити. Л. Стоянов, X, 54-55. На 8 май умря жена ми след дългогодишна неизлечима болест. Г. Димитров, ПФС, 32.
— Здравейте... какво имате — мигрена, нерви, виене на свят? Виене на свят, но то е неизлечимо. Ем. Манов, БГ, 210. Неизлечима рана. Неизлечим недъг. Неизлечим алкохолизъм.
2. За човек — който страда от такава болест, недъг, порок. — Отначало мислехме, че симулира. Но по-късно се разбра, че е полудял наистина нещастникът.. Да, жалко, но изглежда, че е неизлечим. СбСт, 290. Той се убеждаваше, че тази България, която бе идеализирал като юнкер, е неизлечим болник, жертва на страшни и опустошителни недъзи. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 418. Неизлечим алкохолик.
3. Прен. Който не може да се отстрани, преодолее; непреодолим. Аз страдах от неизлечим мързел за писане писма. Ив. Вазов, ВМ, 13. Неизлечим инат.
НЕИЗЛЕЧЙМО. Нареч. от неизлечим (в 1 и 3 знач.). — Наум беше болен, неизлечимо болен. Д. Спространов, ОП, 362. Страдах почти неизлечимо от фикс-идея-та, че средствата определят целта не по-зле, отколкото целта — средствата. Ем. Манов, ПС, 29. Той [Гражев] неизлечимо страдаше за убития си другар. Ив. Мартинов, ДТ, 8. Дори в предсмъртния си час неизлечимо заболелият писател [Страшими-ров] търсеше младите сили и вярваше в тях. ЛФ, 1958, бр. 38, 2. Италианецът живееше на кърмата и Беро с един поглед проникна в цялата окаяност на това жилище, неизлечимо миришещо на мухъл и непрано бельо. Н. Антонов, ВОМ, 129. — Като те гледах на сцената, аз си казвах, че тъкмо такава е била Дездемона: милостива, слаба, нежна, неизлечимо влюбена. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 102.
НЕИЗ Л ЕЧЙМО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизлечим; неизцеримост, нелечимост.
НЕИЗЛЕЧЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ди-ал. Неизлечим.
НЕИЗЛИЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изличен, заличен; незаличен.
НЕИЗЛИЧЙМ, -а, -о, мн: -и, прил. Обикн. за следа, диря и под. — който не може да се изтрие, изличи, премахне; незаличим, траен. От една някогашна граница и от едно изсъхнало море всякога остават неизличими следи, които продължават да говорят за един "изчезнал, но странен и непознат живот. Й. Йовков, Разк. III, 68. Макар и чисти, пръстите й отдолу бяха напукани и грапави. И паламарката по време на жътвата,.., и дръжката на мотиката — всичко бе оставило там неизличимите си следи... Ст. Марков, ДБ, 417. Мълчат тия урви, обляни някога с руска и българска кръв, турила нов велик и неизличим печат на любов между двата братски народа. Ив. Вазов, Съч. XVII, 102-103. Първата мисъл, .., бе, че между смъртта на този човек и побоят, който му бе нанесъл преди няколко дни, има някаква ужасна, с нищо неизличима връзка. И. Петров, MB, 78. // За мисли, чувства, впечатления и под. — който остава трайно в съзнанието, душата и не може да се изличи, заличи, избледнее; незаличим, незабравим, незагладим. — Коя беше най-интересната експедиция, която придружавахте в Съветския съюз?.. — Тази в Урал. Търсехме петрол. Тя остави в мене неизличими спомени. С, 1954, кн. 3, 100. Всичко направи силно и неизличимо впечатление на гостите.
НЕИЗЛИЧЙМО. Нареч. от неизличим; незаличимо, неизгладимо. С лице на древен патриарх, .., втълпено неизличимо във всички сърца,.., той се леко кланяше на възторжената овация от заглушителни ръкопляскания. Ив. Вазов, Съч. X, 112.
НЕИЗЛИЧЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от неизличим.
НЕИЗМАЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. За
