НЕИЗЖИВЯНОСТ, -тта, ж. Рядко. Отвл. същ. от неизживян. Неизживяност на чувствата.
НЕИЗЙСКАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек, хора — който не се отличава с изисканост по отношение на външен вид, поведение, обноски и под. Неизискано общество.
2. За облекло, поведение, обноски, обстановка и под. — който не се отличава с изисканост, финес, изящество. Няколко стола и един долап за книжа допълняха неизиска-ния накит на този писмен кабинет. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 48. Дори ти ще бъдеш неприятен, ако с широкия си син панталон от док минеш някога през тези прави, обградени с кокетни бетонни перила улици и смутиш с неизисканото си облекло вкуса на младо красиво момиче. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 43. Неизискани маниери. Неизискани обноски,
НЕИЗЙСКАНОСТ, -тта, ж. Отвл. същ. от неизискан.
НЕИЗКАЗАН, а, -о, мн. -и и (рядко) -зна, -зно, мн. -зни, прил. Поет. 1. Който не е изказан, изречен, казан; неизречен, стаен, премълчан. Лицето на момчето се е удължило. Няма я вече радостната възбуда в очите, по тънките слаби устни трепти неизказан въпрос. А. Гуляшки, МТС, 195. Те си даваха сметка за опасностите и мъките, които ги чакаха, но по лицата им се четеше някаква неизказана решителност. Д. Спространов, ОП, 180. Как тежи неплатеният дълг,/ как горчат думите неизказани. Ив. Пейчев, Избр. ст, 15.
2. Обикн., за нещо, което се преценява като добро, положително, хубаво — който се проявява в много висока степен, поради което не може да се изкаже, опише; прекрасен, приказен, вълшебен. Умореният пътник, стигнал на такова място, забравя мъката на пътуването, чувствува интензивно радостта на живота, за който Творецът е създал тия грамади от неизказани красоти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. В тия песни се таи неизказана омая. Сладките стихове обземат сърцето ти, като нежна любовница — думите прегръщат, мисълта целува. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 45. Природата ликува, буйна, млада../ разкрива страстно в нега и наслада/ вълшебна неиз-казна красота. К. Величков, ПССъч. II, 11. // За чувство, мисъл, усещане и под. — който е много силен и не може да се опише, изкаже с думи; неизразим, неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен. Обичаше Мария. Все така дълбоко и предано, както в първите дни след тяхната женитба. Дни на неизказано щастие да притежава жена като Мария: пламенна, умна, хубава. В. Ге-новска, СГ, 230. Слънцето и топлият вятър навяваха.\ в душата му неизказано блаженство. И. Йовков, ПК, 91. Жена му не бе-
ше ни по-добра, ни по-лоша от другите жени, но в неговото съзнание тя носеше неиз^ казана вина, сякаш беше му отнела самата душа. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 340-341. Тяхната радост беше неизказана, дето гледаха баща си в такива шарени „капитански“ дрехи. Ив. Вазов, Съч. XI, 96. За пръв път от толкова дни чувствувам глад — велик, неизказан глад! Л. Стоянов, X, 59. ,
3. Като същ. неизказаното ср. Нещо (м^-съл, чувство, настроение), което остава премълчано, скрито; неизреченото.
НЕИЗКАЗАНО нареч. Поет. В съчет. с прил. или нареч. За означаване на много висока степен в проявата на някакво качество или състояние, изразено с прилагателното или наречието, към което се отнася; извънредно, извънредно много^ изключително, неизразимо, неописуемо, неимоверно, невероятно. Погледите им [на Елка и фелдшера] се срещат.. При тоя случай фелдшерът се почувствува неизказано ищстлив. Ив. Карановски, Разк. I, 62. На Гражев му се струваше неизказано мило, че той наистина беше останал жив и невре-дим. Ив. Мартинов, ДТ, 93. Гърбуна беше неизказано лаком за богатство. Той трепереше над парата и беше готов за пет стотинки да се разправя по цели часове с някой клиент. Д. Немиров, Д №9, 30. Обикновено рабски угодлив към по-силните, той беше неизказано строг към подчинените си и към по-малките от тях. Ст. Чилин-гиров, РК, 124. Ти мислеше, че съм безкрайно беден,/ но аз съм неизказано богат./ Оставям ти и моя весел свят,/ и моя стих — ни пръв, нито последен. Д. Пантелеев, ТЗ, 31.
НЕИЗКАЗАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от неизказан. После спираше поглед на жената, що стоеше до него,.. Тоя чист образ, .., тия очи на сърна, в които заедно с влагата плуваше и тъга, и неизказаност някаква, му напомняха нещо. К. Константинов, ПИГ, 50.
НЕИЗКОРЕНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Обикн. за нещо, което се преценява като отрицателно — който не може да се изкорени, отстрани, премахне. Когато се изправя пред дома на арменката, Виктор усеща едно бодване на сърцето: от обраслия в пача трева и троскот двор,., лъха страшна, неизкоренима мизерия. Това е дъното, по-надолу няма и не може да има! Др. Асенов, ТКНП, 48. Михайловски започва като поет на песимизма, за когото животът е безсмислен поради обречеността на човека на смърт, а злото в света е предве-чно и неизкоренимо. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Между тях отдавна се набираше и се готвеше да избухне една от ония люти и неизкореними вражди в селата, които о^пълчват едни срещу други цели родове. Й. Йовков, Ж 1945, 14-15. По неизкоренимия
