ха в двора,.., щом настъпваше време за разливане на чорбата, те неизменно се явяваха и лакомо се наяждаха. Н. Хайтов, ПГ, 66-67. Всяка нощ насъне неизменно/ идеш и оставаш до зори. Ел. Багряна, ВС, 68.
НЕИЗМЕННОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизменен; неизменимост, неизменяемост, непроменяемост, непроме-нимост. Селянинът не го слушаше. Той не вярваше в неизменността и силата на някакви закони. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. Неизменност на възгледите. Неизменност на цветовете.
НЕИЗМЕНЯЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не се изменя, променя; неизменен, неизменим, непроменим, непроменяем. Той [човекът] подига индустрията, той обработва земята,.., обяснява дружествените закони, историческите, световните и др.. Тези закони са намират пред очите ни у самата природа, те са вечни и неизменяеми. У, 1871, бр. 14, 212. Мохамеданският закон е основан изключително на корана и е следователно неизменяем. НБ, 1876, бр. 14, 53. За да са храни нашето тяло от чиста и редовна кръвообращающа кръв, нужно е тя всякога да има една неизменяема температура. Лет., 1876, 102. Тя се отправя с госпожа си във Версал и е целия си живот й служи ревностно, с неизменяемо постоянство, кое не ослабява ни на едно мъгнове-ние. С. Радулов, ГМП (превод), 186.
О Неизменяема величина. Мат. Величина, която остава постоянна, без промяна. Неизменяема част на речта; неизменяема дума. Езикозн. Част на речта или дума, която няма способност за формално (морфологичес-ко) изразяване на граматическите категории, поради което няма граматически форми. Всичките части на речта, по външний си граматически вид, ся делят на изменяе-ми и неизменяеми. С. Радулов, НГ, 26. Дее-причастието, като наречие, е дума неизменяема. С. Радулов, НГ, 88.
НЕИЗМЕНЯЕМО. Остар. Нареч. от неизменяем; неизменно, неизменимо. „Ако и да изчезва, той [човекът] накрай пред нашите очи обаче, не ся изгубва съвсем,.., като трае вечно и неизменяемо.“ Ал. Кръсте-вич, ВПЖ (превод), 214.
НЕИЗМЕНЯЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизменяем; неизменимост, непроменимост, непроменяемост. Неизменяемостта на видимия диаметър на месяца показва, че в секи случай, движи ли са Земята или са намерва в покой месяца, никога са не отделя от нашата планета. Д. Витанов, НС (превод), 11.
НЕИЗМЁРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Поет. Неизмерим. Обширното, неиз-мерното поле на естествените науки, които в малко време направиха такъв грамаден прогрес, е още едвам заорано. Хр. Белчев, Избр. съч., 99. Голяма беше мъката на добруджанци, неизмерна. Не виждаха докъде ще стигнат с голите си ръце. Сееха, но плод не жънеха. Ст. Станчев, ПЯС, 90. Земя велика, с метри неизмерна — / със дни пътувай — няма слог и край... Н. Марангозов, ЯВ, 137. В дълбините неизмерни/ с глух ро-пот се премятаха вълни. Д. Дебелянов, ЗлП, 22. Скръб неизмерна постигна земята ахайска! А. Разцветников, Избр. пр III, 15.
НЕИЗМЕРЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не може да се измери, премери, изброи, изчисли, обикн. поради големите си размери, количество, брой; безмерен. Има неща неизмерими: като сложа на теглилката кило круши, знам, че съм измерил круши; но като сложа там една Ботева поема, знам ли, че съм измерил една велика поема? Б. Болгар, ПД, 113. Нощта беше тиха и яс-на,.. На ширналото се лятно небе трепкаха от неизмерима дълбочина милиони звезди. Д. Ангелов, ЖС, 303. Ми можем с миел да ся издвигнем над земята,.., да преминуваме неизмеримото разстояние между небесните светила. Н. Геров, ИФ, 1. Неизмерима дължина. II Който е с много големи размери; необхватен, огромен, безкраен. Оттук полето се откриваше още по-дълбоко и по-неизмеримо. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 41. Оттук целият град се вижда като на длан. Неизмерим хоризонт се открива през окото ви. БД, 1909, бр. 21, 1. Точно в тоя момент съзря рибата. Беше огромна риба, неизмерима в очите му. П. Вежинов, БГ, 167.
2. Прен. Който се проявява в много висока степен и не може да се обхване, опише, оцени; неописуем, неимоверен, невероятен, изключителен, безмерен, безкраен, безграничен, безпределен. Заговори владиката, равен беше силният му дълбок глас, натежал от скрита мъка и от мисъл да зарадва тия люде в неизмеримата им беда. Д. Талев, ГЧ, 338. В тъмните кръгове под очите им, в напрегнато втренчените и угаснали погледи се четеше ужасът, неизмеримият ужас, който са преживели през нощта. П. Михайлов, МП, 54. — Братя — заговори Измирлиев.. — За робството аз няма да ви приказвам. Неизмерими са страданията на българския народ! Дойдох да съставим местен революционен комитет. Д. Марчевски, ДВ, 101. Явява са в сичката си блескавина неизцеримата немощ и неизмеримата тъ-пост на турското правителство. НБ, 1877, бр. 58, 221.
НЕИЗМЕРЙМО нареч. 1. Много, извънредно много, толкова много, че не може да се измери, преброи, претегли. За ден-два неизмеримо далече отлетяло златното мирно време. А, 1978, кн. 37, 30. Пътят до звездите е неизмеримо дълъг и не си опъвайте шиите, ще ги скъсате. К. Петканов, В, 91. Той има неизмеримо количество средства.
2. За означаване на много висока степен в
