или рушеха самите паметници. В. Генов-ска, СГ, 515. Само ти, солдатино чудесни,/ ../ само ти, юнако неизвестни,/ нас спаси, България прослави! Ив. Вазов, Съч. II, 167.
2. Който не е познат, не е известен в обществото; непознат. Като мина през разкошния хол,.., жените лакомо впиваха погледи в неизвестния мургав красавец. Д. Димов, ОД, 15. // Който не е прочут, прославен. Срещу мене се нахвърляха писатели, писателчета, разни известни и неизвестни авторитети. Елин Пелин, Съч. IV, 152. Вела Ушева Ка-ралийчева разказва: „Като млада начеваща актриса единствена Будевска сама пожела да се срещне и поработи с мене.. Поразително впечатление ми направи отношението й към мене, младата, неизвестната.“ Ст. Грудев, АБ, 186. Там играеха артисти/ неизвестни, но добри. Хр. Смирненски, Съч. II, 9.
3. Като същ. неизвестният м., неизвестната
ж., неизвестното ср., неизвестните мн. Човек (мъж, жена или дете), който не е познат, известен в обществото; непознат. Пред очите му е техният съсед Нури: добродушен, тромав,.. — но не, това не е Нури,.. това е неизвестният, който съсече Еленко. Ст. Дичев, ЗСI, 182. неизвестно ср., неизвестни мн. Мат. Число, величина, чиято стойност не е дадена, не се знае и обикн. се получава при решаване на уравнение. Не можем от две уравнения да изключим три неизвестни а, в и с. Тригоном. VI кл, 65. Искам да пиша за пречките. Всичко е много по-сложно от задачите по алгебра с много неизвестни. В. Бончева, АП, 8. неизвестното ср. Нещо, което не се знае, не се познава и обикн. става, случва се, идва неочаквано; непознатото. Дойде време, когато мисълта му започна да прелита напред към неоткритото, към неизвестното! Той мечтаеше за далечните пътища на космоса! Е. Йончева, ЗГ, 108. Де ще се спре човешкият дух в шеметния си летеж към неизвестното? Ив. Вазов, Съч. XI, 70. Той е очаквал, предусещал някаква надигаща се беда. И сега вече няма какво повече да очаква, да се безпокои. Случи се онова, неизвестното. Бл. Димитрова, Лав., 203.
О Неизвестна величина. 1. Мат. Величина, чиято количествена стойност не е изразена с число и трябва да бъде изчислена при решаването на числен израз, уравнение или функция. Скоростта е неизвестна величина. 2. Книж. Казва се за нещо, за което няма достатъчно сведения, знания, поради което не може и да се правят предположения. Аз също съм реален политик, няма да боравя с неизвестни величини. В политиката, както и на война, има едно златно правило: най-често надвива този, който пръв удря. Ем. Манов, ДСР, 157. Уравнение (задача) с много неизвестни. Книж. Казва се за нещо или някого, за което няма достатъчно информация, познания и под., поради което не може да се правят предположения, прогнози и под. Аз плащам петнайсет лири на най-верния си хавилдар! А какво е тоя младеж? Уравнение с много неизвестни. Не знаем какво може. Но за твой хатър, стари приятелю, ще му дам петнайсет лири на месец. М. Марчевски, ОТ, 22. Предстоеше ми труден изпит — да реша задача с много неизвестни. Й. Демирев и др., ОС, 10.
НЕИЗВЕСТНО. 1. Нареч. от неизвестен (в 1 знач.). Обикн. в съчет. с въпр. мес-тоим. или нареч. Без да се знае, без да е известно; незнайно. Неизвестно по какви причини, Панчо от малък още беше много кротък и добродушен. Т. Влайков, Съч. II, 92. Той вървеше из улиците като замаян, като човек дошел неизвестно откъде. Елин Пелин, Съч. III, 162. Тримата мълчаливо се за-изкачваха по стълбището.., а Тинчо мълчеше, защото просто и другите замълчаха неизвестно защо. П. Проданов, С, 26. Няколко седмици не говори на мъжа си, сърдита неизвестно за какво. М. Грубешлиева, ПП, 217.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо не се знае, не е известно; незнайно. — А що? Русия готви ли се на бой?.. — Неизвестно, — каза подир малко двоумение студентът. Ив. Вазов, Съч. VIII, 17-18. Магаре са на тегло не купува. Неизвестно тука думата тегло в кой смисъл е употребена. Види се, че е вместо теглилка, т.е. с кантар. П.Р. Славейков, БП 1,261.
НЕИЗВЕСТНОСТ, -тта, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от неизвестен. Неизвестността потискаше всички [работници]. Дори най-самоуверените очакваха тревожно появата на полицията. Д. Димов, Т, 281. Във всяко пътуване има нещо непредвидено, някаква неизвестност. Понякога една драматична среща, една нетрайна обич или раздяла. Кр. Белев, РСК, 45. Спшмболов прекрати след това разговора, без да се обяви изрично срещу преврата, но като остави у Груева впечатлението на една дълбоко тревожна неизвестност. С. Радев, ССБ II, 25. Въстаниците не знаяли положително нищо, що става зад полето, зад Света Троица и Петрово бърдо, а неизвестността, секи мисля да знае, доколко тя е убийствена. 3. С тоянов, ЗБВ III, 327.
2. Само мн. Случки, събития, обикн. бъдещи, предстоящи, поради което са неизвестни, неясни, непредсказуеми. Славов не спа цяла нощ. Денят беше пълен с неизвестнос-ти, но непоносима беше и нощта. X. Русев, ПЗ, 200. „Каква е Луната?.. Ще бъде ли приятно моето посещение на нашата нощ-на царица, или ме чакат неизвестности?“ Елин Пелин, ЯБЛ, 42. Първата глътка въздух в стаята, където ще започне една пълна с неизвестности учебна година. Л. Александрова, ИЕЩ, 30. Колко много бяха неизвестностите на бъдещото приключе
