тър, чист, в който има примеси, мътилка, утайка и под.; мътен. Реката втора седмица е неизбистрена, кална и мръсна.
2. За цвят — който не е чист, а има оттенъци, нюанси на други цветове; мътен. Картините му са в неизбистрено зелено.
3. За глас* звук, говор и под. — който не е ясен, не се чува отчетливо ясно. Мелодията беше проточена, тъжна. Риза пееше с неиз-бистрен, но приятно звучен глас. Б. Несторов, СР, 148. // За очи, поглед — който не гледа ясно, ведро, обикн. поради уплаха, страх, ужас, гняв и под.; размътен, мътен. Позна я, макар да беше прибулена,.. Почувствува: имало е някой, който повече от него е треперил за живота му. Разбра го по очите й, все още неизбистрени от страха.
В. Мутафчиева, ЛСВ I, 306.
4. За идея, мисъл, план и др. — който не е изцяло, напълно обмислен, оформен, изяснен, който не е получил пълен и завършен вид. Отец Ефрем дълго мълча, без да отмести поглед от скута си.. Радомир също не продума. Гледаше го и се луташе в неиз-бистрените си мисли. М. Смилова, ДСВ, 87. Някои от тях [разказите] .. твърде явно и драстично показват черти на памфлети и те действително са неизбистрени политически фейлетони. Б. Ангелов, ЛС, 241.
НЕИЗБЙСТРЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от неизбистрен. Още в самата художествена концепция на автора се забелязва една неяснота, неизбистреност на основния художествен проблем, на задачата, която той си е поставил. С, 1951, кн. 9, 179.
НЕИЗБРОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да му се стигне краят, тъй като е много голям, обширен; безброден, неизбродим, безкраен. Какво ще наследи от баща си, който сам навремето бе наследил и неизбродна земя, и цели стада добитък. Ст. Марков, ДБ, 464. В небето се виеха орли, рееха се над неизбродните гори. Д. Фу-чеджиев, Р, 101. Тук-там из усоите ще срещнеш явор или китка ели, инак цялата тая неизбродна мера е бук, само бук. В. Тихо-лов, ДКД, 64.
НЕИЗБРОДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се изброди, на който не може да му се стигне краят, тъй като е много голям, обширен; неизброден, безброден, безкраен. Глед ката е величествена, необикновена. Неизбродимо море от пясъци. Ив. Мирски, ПДЗ, 193 — Аз съм само Дубинин. Още не бях обичал земна жена. Трябваше ли да срещна тебе — през неизбродимо пространство и неизмерно време — и да те обикна. К, 1963, кн, 9, 8. Радостта го [Тонев] задави. За него на света вече не съществуваше нищо, нито неизбродимата джунгла, нито кръвожадните хищници, нито гладът. П. Бобев, К, 9. И при теб в уречен час,/ минал през моря неизбродими,/ пак ще се завърна аз! Д, Дебелянов, С 1936, 49.
НЕИЗБРОЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който е в много голямо количество, брой и не може да се изброи; безброен, без-числен, безчетен. Рота след рота, полк след полк, дивизия след дивизия — неизброима войска крачеше по заснежените пътища на Сърбия и Войводина. П. Вежинов, ЗЧР, 24. Небето над него беше чисто, много звезда пъплеше — неизброимо стадо пъплеше все от изток на запад. И. Радичков, СР, 38. От неизброимото ято [пъдпъдъци] са останали само няколкостотин пъдпъдъка, пръснати из гюлето. Ем. Станев, ЯГ,^
32. Али Баба останал едничък господар наI съкровищата на пещерата., и много поколения живели щастливо от тия неизброими богатства. Св. Минков, ПШ, 187. Неизброимо число морски организми са измирали, наслоявали са дъното на морето и по този начин са се образували твърди варовити пластове. ВН, 1958, бр. 2063, 4.
НЕИЗБРЪСНАТ, -а, -о, мн, -и, прил. Който не е бръснат, избръснат; необръснат, небръснат. — Вие ли сте? — запита тя разочарована. — Да, аз съм. Само че неизбръс-нат и неприготвен за среща с ученички. В. Геновска, ПЮФ, 110.
НЕИЗБУХЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. За човек — който има спокоен, уравновесен характер и не избухва. Елин Пелин беше добродушен човек, спокоен, неизбухлив. Ал. Балабанов, СбАСЕП, 168. // За характер, нрав — който е уравновесен, спокоен и тру-дно се поддава на афект. Неизбухлив характер.
НЕИЗБЪРСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е забърсан, избърсан; незабърсан, неизтрит.
НЕИЗВЕСТЕН, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. За който няма сведения, информация или познания и не се знае нищо; незнаен. Снаха й умряла вчера при раждане, два месеца подир смъртта на мъжа си, умрял напразно от неизвестна болест. Ив. Вазов, Съч. VIII, 163. Ст. Веркович твърди, по народни предания, мене неизвестни, че самодивите идвали с пролетта да прекарват времето си по нас. ГТ.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 25. Това остава и за нас, и за сичкия свят неизвестно. Л. Каравелов, Съч. VII, 41. Небето е безумносиньо,/ полето празнично звъни,/ там моята душа ще мине/ към неизвестни далнини. Н. Лилиев, Ст 1919, 9. // За човек — на когото не се знае името; анонимен. Твърде основателно е съобщението на неизвестен дописник в 'Дунавски лебед", според което в Карлово и други селища „хиляди жени предат прежда за гайтани и чорапи и не можат да си изкарат нито насъщний хляб“. Ив. Унджиев, ВЛ, 24. В тъмни нощи неизвестни лица разбиваха надписите на руските паметници
