реше за неизбежното приближаване на войната. В. Геновска, СГ, 345. В същото време работите в легията отиват към своя неизбежен край. Ив. Унджиев, ВЛ, 98. Това планинско селце,.., е изпитало неизбежните последствия на войната и в него сега няма ни помен от черква, камбана и поп. Д. Кал-фов, ПЮН, 151. Стълкновенията между двете власти ще бъдат неизбежни и ослаб-ванието на една от тях ще дойде само от себе си. С. Радев, ССБ II, 88. // Обикн. за нещо лошо, неприятно, за нещастие, злополука и под. — който не може да се предотврати, избегне. Щом смъртта е неизбежна, иска ти се само едно: да умреш достойно. В. Андреев, ПР, 19. Катастрофата изглеждаше неизбежна. Д. Кисьов, Щ, 175. Нещо страшно и неизбежно имаше да се случи. И. Йовков, Ж 1945, 149. За него имаше само един изход — да върви по пътя, по който беше тръгнал. А този път беше пълен със засади и водеше към неизбежна гибел. М. Марчевски, П, 147.
2. Който задължително, закономерно и в един и същ вид е налице някъде или при определен случай; неизменен, неотменен, задължителен. Той беше контешки облечен момък, със скъпа риза и неизбежната свилена кърпичка в левия джоб на палтото. Г. Райчев, Избр. съч. II, 125. Бар „Бордо“ е едно от ония съмнителни заведения, които, .., са неизбежна украса на всеки пристанищен град. Св. Минков, ДА, 25. Старите войводи .. запазват гиздавата си хайдушка премяна с неизбежните ножове и пищови, затъкнати на тежкия силях. Ив. Унджиев, ВЛ, 54. Сценарият бе прочетен. След неизбежната пауза в такива случаи — нашите другари от кинематографския институт като скочиха — направиха сценария на пух и прах. ЛФ, 1958, бр. 6, 2. // Който много често или винаги, постоянно се появява при-съствува някъде или при определен случай; неизменен, неотменен. Няколко пъти той я беше виждал из градчето — било сама, било в малка компания от жени и мъже, между които и неизбежният моден млад човек. Ем. Манов, БГ, 56. Там беше неизбежната кака Гинка — близка роднина ха-джи Смионова. Ив. Вазов, Съч. XXV, 24.
3. Като същ. неизбежното ср. Това, което не може да се избегне, отклони, предотврати (обикн. нещастие, смърт, катастрофа и др.); фаталното. Само очите на Султана горяха в трескав огън, само тя не искаше да се примири пред неизбежното, което идеше, което бе дошло в къщата й. Д. Та-лев, ПК, 343. — Вие ми криете, сине, но я знам, че туй, дето ме яде отвътре, ще ме дояде. Виж! И чорапите си съм изплела.. Баба си бе дала сметка за неизбежното и му ставаше съучастник с един чифт чорапи. Ст. Сивриев, ЗСБ, 52. Раиф повтаряше жестоките думи на ходжата, изпълнен с мъка, но примирен с неизбежното: — Не помагали вече молитви. Вл. Полянов, БВП,
7. Дълбоките сенки около очите й, сухите й пръсти, бръчките по лицето карат да изтръпва човек пред мисълта за неизбежното. ВН, 1958, бр. 2127, 4.
НЕИЗБЕЖЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Неизбежен. Тъй и епохата ни, или народното ни състояние не йе достигнало зрелостта, за да усеща неизбежи-ма нужда от съществуванието на подобно заведение [художествена академия]. Н. Пав-лович, ЗЖ, 3.
НЕИЗБЕЖЙМО. Остар. Книж. Нареч. от неизбежим; неизбежно. От такива недвижими природни образи йе освободен упражневающиит ся [в рисуването] от смущения и заблуждения, които неизбежимо произвежда йедин движим образец. Н. Пав-лович, ЗЖ, 5.
НЕИЗБЕЖНО. Нареч. от неизбежен; неминуемо. Има събития и случки, които са знамение на нещо, което се приближава и неизбежно трябва да стане. Й. Йовков, Разк. III, 137. Тежаха им вече тревогите на света. Усещаха, че колкото и човек да иска да остане сам, неизбежно се оказваше свързан с другите. М. Яворски, ХСП, 148. Аз [Бешков] се радвах, когато дойдох тук [на изложбата],.. След това — размислих седнал, след това се опечалих.. Защото неизбежно направих сравнение с нашата действителност. Ал. Гетман и др., СБ, 138. Но в загрубелите сърца/ таехме ний дълбока нежност/ и майка, и любима, и деца/ със нас вървяха неизбежно... В. Андреев, ППес., 46.
НЕИЗБЕЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неизбежен (в 1 знач.). През седмицата беше угнетен и раздразнителен,.. Струваше му се, че край него витае дива, безизходна неизбежност, която грози да го окаля и принизи, че живее извън себе си. Ем. Станев, ТЦ, 43. Талев изобразява революционния патос на народа в „Илинден“ като резултат на социални причини, разкрива историческата неизбежност на въстанието. Лит. XI кл, 337. През онази вечер тя беше решила наистина да умре.. То не беше дори неизбежност, а почти успокояваща истина. Г. Райчев, ЗК, 182.
НЕИЗБИРАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За институция, орган или лице с държав-на, обществена или стопанска функция — който не се избира, назначава или упълномощава чрез избор, а по наследствено или друго право. Неизбираем държавен глава.
2. Който не може да бъде избиран в държавни и обществени органи и институции. Ч^жд поданик е неизбираем! Ив. Вазов, ЗП,
НЕИЗБИРАЕМОСТ, -тта, ж. Книж. Отвл. същ. от неизбираем.
НЕИЗБЙСТРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За течност, вода и под. — който не е бис
