мост, нищожност. — Човек живее, труди се, неусетно свиква със своята незначителност! Някои така разбират щастието! Ат. Наковски, МГТГТ, 109. Чувството на празнота и незначителност, с което капитанът слезе от кораба, за да убие няколко часа в града, го обзе отново и по-силно. Н. Антонов, ВОМ, 151. Животът на Лора в Русе е един водевил в трагичен тон. Тя съвсем ясно вижда незначителността на мъжа си. М. Кремен, РЯ, 334.
НЕЗРЙМ, а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не се вижда, не се възприема със зрението; невидим. Самуил затвори очи. Прониза го отчаяното лудо свирене на щурците. Не свирене, а припяване. Разнесено от незрим вятър. А. Дончев, СВС, 829. Нинка бе ме забравила. Гледаше ме, но виждаше и говореше само с прелитналите от миналото незрими сенки на спомените. О. Василев, ЖБ, 48. Най-горе е Ком. Неговото незримо присъствие ще откриеш в стръмнините на пътя, в усилието на тънките буки да изскокнат из доловете и да догонят възходящата чупка на билата. Отеч., 1978, кн. 6, 25. И като пастир [вятърът] незрим/ лек, игрив, неуморим,/ свири тънко със уста. Н. Ракитин, ЧЛ, 64.
НЕЗРИМО. Поет. Нареч. от незрим; без да се вижда, без да се възприема със зрението; невидимо. Единствената ми придобивка през това време беше, че изгоних веднъж завинаги от моя дом самотата. Вече не бях сам. Доротея сякаш съществуваше незримо в мен и край мен. П. Вежинов, Б, 29.
НЕЗРЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Поет. Отвл. същ. от незрим.
НЕЗРЯЛ, -а, -о, мн. незрели, прил. 1. За плод, растение — който не е достигнал пъл-на зрелост, поради което не е годен за консумиране, за преработка и др.; неузрял. Незряло грозде. Незрели жита. Незрели плодове. //За животинска или растителна клетка — който не е достигнал крайната степен в своето развитие; неразвит. Ядърцата личат особено добре в младите незрели клетки и това е белег, който се използува за определяне зрелостта на дадена клетка. Р. Райчев, НКД, 13.
2. Прен. За човек — който не е достигнал пълно физическо и духовно развитие; недозрял. — Не берете грижа за сина си, благороднико! Че кой в Навара казва нещата с точните им имена, та искате това незряло момче да го прави! Й. Попов, БНО, 55. Още незряла и неопитна, тя бе се обвързала с годежа, с майка си, с Нейков. М. Кремен, РЯ, 468. „Незрелият човек се познава по това, че иска да умре за едно дело. Зрелият се познава по това, че иска да живее за това дело.“ Б. Болгар, ЦД, 176. — Но пак,/ макар незрял и малко преживял,/ недейте се отнася със немара/ към моите съвети и слова. Д. Стоевски, ВТ (превод), 55-56. // Който е свойствен, характерен за такъв човек. Марина даже още не беше истинска жена, имаше малко незрели форми, които обещаваха нещо. Д. Фучеджиев, Р, 126. // За творец, специалист, учен и под. — който не е достигнал необходимата степен на майсторство, професионализъм; недозрял. Незрял поет. И Който не се е развил, не се е подготвил за някаква работа, дейност; недозрял. Незрели родители.
3. Прен. За мисъл, план, съвет, оценка и под. — който не е достатъчно добре обмислен, оформен и се отличава с незадълбоче-ност, в който няма задълбоченост; незавършен, необмислен, недозрял. „Човекът се разсърди.., защото политическото му мис] лене беше незряло. Човек с незряло полити1 ческо мислене може да изпраща приятелите си по дяволите за щяло и нещяло!“ А. Гуляшки, ДМС, 77. Оценката на критиката беше прибързана и незряла. Незрели мисли. Незряло предвиждане. II За художествено произведение — в който не е постигната висока степен на майсторство, който не е талантливо осъществен; незавършен, недозрял. Анализът на художествените средства най-добре разкрива.., че се намираме пред незряла, непълноценна творба, пред автор с ограничени възможности или съвсем без талант. Ив. Богданов, СП, 52-53. Те [художниците] могат да понесат упрека, че изкуството им е незряло. Ал. Гетман и др., СБ, 44.
4. За обществен строй, историческо време, явление и под. — който не е достигнал нуж-ната степен на развитие, поради което е с много недостатъци и грешки; неразвит, неукрепнал. Деспот Шишман издигнал княжество незряло,/ обсебвал царство кумански-ят властелин. В. Марковски, ПЗ, 289.
5. Спец. За хранителен продукт, алкохол на напитка, фураж и под. — който не е престоял необходимото време, поради което няма нужните хранителни и вкусови качества; не-отлежал, неузрял, недозрял, недоузрял. Незряло сирене. Незрели фуражи.
НЕЗРЯЛО. Нареч. от незрял. Мисли и постъпва прибързано, незряло.
НЕЗРЯЛОСТ, незрелостта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незрял. Нейната младост и житейска незрялост труд но се съгласуват с оная прецизна отработеност на всяка акция и маневра, които предприемаше кон-спиративната партийна и ремсова мрежа. К. Георгиев, ВНП, 108. Много незрялост беше пръсната из страниците на „Връстници“ — първият сборник разкази на Димитър Гулев. Н. Тихолов, ЛФ, 1958, бр. 35, 2.
НЕИ и НЕЙ. Вж. тя.
НЕИЗБЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който не може да се избегне, да се отклони и който непременно, сигурно ще стане, ще се случи; неминуем. Всичко гово
