ние... Все още не знаех где и какви хора ще нападна, дали ще се съпротивляват. Н. Хайтов, ПГ, 111.
О В неизвестност съм. Не се знае къде съм, къде пребивавам. Завчера младежът Фердинанд Г. Шопов, 19 годишен, от София, е избягал от дома на родителите си и досега е в неизвестност. У, 1911, бр. 217, 3. — Къде е свекърва ти? — попита той [пандури-нът] Буряна. — На лозе, що? — Призовка има за нея от владиката. Викат я да я развеждат с оня й мъж, дето е в Америка... в неизвестност дето е. Ил. Волен, ДД, 36. Държа в неизвестност някого. Не известявам, не уведомявам някого за нещо съществено, важно, обикн. съзнателно, преследвайки определена цел. На седмия ден Бенко реши, че не може повече да чака. Трябва да поговори с вуйчо си. Какви са неговите намерения? Докога ще го държи в неизвестност. Ал. Бабек, МЕ, 88. Някои млади офицери почнаха също да негодуват, задето началството им ги държало в неизвестност. С. Радев, ССБ II, 91.
НЕИЗВИНЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за отсъствие в училище, институт и под. — който не е оправдан, за който няма извинение, уважителна причина. Неизвине-ни отсъствия.
НЕИЗВИНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде извинен, оправдан; неизвинителен. Поведението му е неизвинимо.
НЕИЗВИНИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не може да служи за извинение. Отсъствува по неизвинителни причини.
2. Който не може да бъде извинен, оправдан; неизвиним. Положението на рудничарите беше много тежко.. След три неизвинителни отсъствия изпращаха работниците в концентрационен лагер. РД, 1950, бр. 250, 2.
НЕИЗГАСЁН, -а, -о, мн. -и, прил. За огън, запалена цигара, свещ и под. — който не е угасен, изгасен. Напил се и неизгасена-та цигара подпалила юргана. Д. Кисьов, Щ, 468. Не оставяйте неизгасен огън в гората. • Обр. Дето и да ида -/ сё си ти при мен -/ песен неизпяна,/ плам неизгасен. Ц. Церков-ски, Съч. I, 124.
НЕИЗГАСЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да бъде угасен, изгасен; неугасим. Пламен [на родолюбието и просветата] божествен, който избухна тъй внезапно.., Читалището иска,.., да го съхрани по възможности и да го преобърне постепенно на трайно и неизгасимо свето огнище. Ч, 1870, бр. 1, 5.
НЕИЗГЛАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за дреха — който не е гладен, изгладен; неогладен. „Срамота е вече — седмици ходя с неизгладен панталон!“ Тарас, СГ, 78. Ужасявах се, ако майка ми го повие [бебето] с безупречно изпрани и изсушени, но неиз-гладени пелени. Н. Каралиева, Н, 14. Не бе и придирчив: яките и носните си кърпи носеше неизгладени. М. Грубешлиева, ПП, 90.
НЕИЗГЛАДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Обикн. за спомен, впечатление, чувство и под. — който остава трайно в съзнанието, който не може да изчезне, да избледнее, да се забрави; незабравим, незагладим, незаличим, неизличим. Хубаво си, отечество мое!... Само твоят образ, мил и величествен, стои неизгладим в душата ми, която те люби, милува и слави. Ив. Вазов, Съч. XVII, 136. Не само бележникът му се изпълваше с данни и възторжени бележки, но и в [ паметта му се трупаха неизгладими впе- \ чатления. В. Геновска, ПЮФ, 28. РускиятI университет, руският живот, руското общество от шейсеттях и седемдесеттях години бяха наложили на Каравелова неизгладим типически отпечатък. Пряп., 1903, бр. 89, 2. Минават дните, стържат,/ като с пила изострят мойта болка./ И споменът неизгладим/ е зъл кошмар за мойте нощи. М. Петканова, ЦТ, 52.
НЕИЗГЛАДЙМО. Поет. Нареч. от неизгладим; незаличимо, неизличимо. Няма веч великият борец за правдата и свободата.. Неговите дела и страдания неизгладимо ще запише историята. Пряп., 1903, бр. 76, 2.
НЕИЗГЛЁДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. 1. Който е обширен, голям и не може да се обгърне с поглед; необозрим, безкраен, безпределен, необятен, необхватен. Под замъка сивеят плоските покриви на града. Типичен, стар французки градец, загубен в неизгледната шир на полята. К. Константинов, ПЗ, 109. На юг се тъмнееше неизгледният лабиринт на Доспатските планини, потънали в мрачнопепеляви облаци. Л. Стоянов, Б, 115. Неизгледният простор ме вика,/ ниви и ливади ме опиват. Н. Ракитин, С II, 39. В неизгледните лазури/ дремят сините вълни. К. Христов, Мис., 1896, кн. 8, 609.
2. Който е много хубав, красив и не можеш да му се нагледаш; ненагледен1. Тая Сара май-май царица скоро ще ни стане.. Иначе и добра била, и разумна, а за хубост, сам я видя — красота неизгледна! Ст. Загорчи-нов, ДП, 235. Неизгледна градина: .. зелени поленки.. лехички с най-миризливи цветя. Т. Влайков, Пр I, 180.
НЕИЗГОДА, мн. -и, ж. Липса на полза, изгода от нещо. Ако случайно се постигне нещо добро, и малко да е то, щом е печалба, винаги е по-добро от най-дребната не-изгода. Д. Добревски, БИ, 116.
НЕИЗГОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не носи изгода, полза на някого; неизносен2. — Ще се съгласиш, голубчик, че понякога необходимостта налага и на безспорно храбър генерал да подпише не
