НЕЗАХОДЙМ, -a, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. Непреходен, вечен. „Ето, рекох си, там е незаходимата светлина, която хората уж взеха от патриаршеския дикир. Тя е истинската, тя е вечната.“ Ем. Станев, А, 16.
НЕЗАЦАПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е зацапан, изцапан, замърсен; неизца-пан, незамърсен. Съдържанието върху пощенските карти трябва да остане незаца-пано и четливо. ОФ, 1950, бр. 1824, 2. • Обр. Искам да ги [Бога и Христа] видя аз като дух, като око, през което гледа чиста, незацапана от лошотии душа. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 198.
НЕЗАЧЕКНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не е зачекнат, засегнат; незасегнат. Дебел, незачекнат от никаква човешка стъпка сняг, покрива с бяла плаще-ница преоблечената гола поляна на Вито-uia. Ив. Вазов, Съч. XVII, 3. Поставени във всяко отношение на еднакви условия с гръцките ученици,.., нашите българчета не можаха да останат съвсем незачекнати от тайното движение, което бе обзело по-ин-тимните ученици на Каири. Ив. Шишма-нов, Избр. съч. I, 312. По него може сами визираните личности да отговарят, ако намерят за нужно, но ние сме длъжни да не го оставим незачекнат. Пряп., 1903, бр. 89, 4. Сърцето й гордо и незачекнато от истинска страст, искаше да бие за младеж, достоен за любовта й. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 39.
НЕЗАЧЙТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Към който се отнасят без почит, уважение. — Ти ще отговаряш за Салих, хубаво да знаеш! — пламна пак Борко, защото отново се почувствува тъй пренебрегнат и незачитан. М. Марчевски, ГБ, 72.
НЕЗАЧЙТАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Липса, отсъствие на уважение, почитане на някого или нещо, обикн. като израз на лошо отношение. Тя,.., не харесваше Еньо.., тоя поглед изпод вежди, тая разпасаност и незачитане на другите не й се нравеха. Елин Пелин, Съч. III, 118. Все тая гавра с простите хорица и все това незачитане на човешкото достойнство. Т. Влайков, Съч. III, 27. С всички тия насилия идящи отгоре,.., се налива вода във воденицата на анархизма. Ето къде е опасността от незачитане народа и играта с неговите копнежи за правда и ред. Н. Попфилипов, БД, 103.
2. Само ед. Липса, отсъствие на съобразяване с нещо установено, пренебрегване на нещо прието; неспазване. Закон засега в Русия е незачитането на законите от страна на властта. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 78.
3. Думи, жестове, постъпки и под. като проява на липса на зачитане, уважение към някого или нещо. Венка ме погледна само — престори се, че не ме е чула.. Аз останах затворен и унизен от това нейно незачитане. Д. Калфов, ПЮН, 59. Тоя въпрос вече беше едно незачитане към него. Д. Спро-странов, ОП, 297. Вече дописваше започнатото преди час писмо, но нито веднъж не се обърна да го погледне, да сподели нещо с него. Петър се възмути от това явно незачитане. М. Смилова, ДСВ, 127.
НЕЗАЩИТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е без защита и може да бъде засегнат, ударен, унищожен; незаварден. — Сърбите настъпват от Брезник към Перник и София. Найден скочи. Владая — незащитена, пътят към София — открит, а там — никакви войски. В. Геновска, СГ, 391. Шетаха тия злосторници, .., пресрещаха мирните пътници, .. Сберяха ли се повече, спускаха се в равнината и грабеха незащитените селища. О. Василев, 33, 24. Изведнъж, за някаква част от секундата, сребърната завеса, изтъкана от острието на Караибрахи-мовата шпага, се разкъса и аз видях незащитените му гърди. А. Дончев, ВР, 261. Метеоритната теория обяснява произхода на кратерите [на Луната] с външни причини: ударите на метеоритите в незащитената с газова обвивка повърхност на Луната. ВН, 1961, бр. 3125, 4. Улицата дебне вред стоока/ малкия незащитен човек. Бл. Димитрова, Л, 223.
НЕЗАЩИТЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от незащитен.
НЕ3АЩИТЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не може да бъде защитен. Толкова са открити позициите на този принцип. И толкова абсолютно незащитими. В. Йосифов, Избр. тв I, 13.
НЕЗАЩИТЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от незащитим.
НЕЗАЯКНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг.
1. Който не е заякнал, не е станал физически устойчив, издръжлив, силен, як; неза-крепнал, неукрепнал. След тежка болест незаякналото момче има нужда от дълъг възстановителен период.
2. Прен. Рядко. За дух, чувство, мисъл и под. — който не е достатъчно укрепнал, утвърден, силен; незакрепнал, неукрепнал. Тук изпита и най-благородните трепети на вдъхновението и моята млада и незаяк-нала още муза. Ив. Вазов, ИСМ, 71.
НЕЗВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който не е канен, извикан, призован някъде; неканен. Мъжете едва се поизвърнаха, докато стражата прекарваше покрай и между тях незвания гост. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 476. Смъртта дойде незвана и прекъсна живота на богато надарения в неговата творческа зрелост. За таланта на Димитър Димов 56 години са твърде кратък живот. П. Матев, ПОС, 53-
54. Ах, ти ли пак?... Що търсиш, Меридоре, незван в туй време? Г. Райчев, ЕЦ, 59. Все тия болни светлини/ и тия сълзи неизпла-
