кани,/ и тия немощни жени,/ незвани и нечакани! Н. Лилиев, С 1919, 24. Незван гост, готово магаре. П.Р. Славейков, БП I, 302.
2. Прен. Който не е определен, предопределен, призван да върши нещо.
О Звани и незвани (зван и незван). Разг. Неодобр. 1. Обикн. в съчет. с приятели. Действителни, истински и неистински (приятели). И ти, .., имаш сигурното чувство, .., че той би те разбрал по-добре от много звани и незвани приятели. С. Северняк, ОНК, 207-208. 2. Лица, които имат призвание за нещо, които имат способност да вършат нещо и лица без такова призвание, без такива качества. Понеже обработката на народни песни носи пара, втурнаха се към това поприще звани и, разбира се, повечето незвани. Н. Хайтов, П, 291-292. Липсата на какъвто и да е контрол дава възможност на всеки зван и незван да поучава, да води, да показва — полуграмотни, невежи и тъпи младежи кръстосват страната ни със сказки и книги под ръка. ]£, 1926, бр. 94, 2. Звано и незвано. Диал. Канени и неканени. Събрало се Марку срамно госке, / събрало се звано и незвано, / па говоора у чесни трапези. Нар. пес., СбНУ ХП\', 5.
НЕЗДРАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е с добро здраве, който е болен или предразположен към заболяване. — Как сте със здравето, господин Кандов? — попита Соколов, като помисли, че студентът е нездрав нещо. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. — Мамо, ти да не си болна? Виждаш ми се нездрава нещо... И. Петров, НЛ, 76. До вчера никой не забелязваше много Добри от Конаре, нездравото, слабовато момче, винаги тихо, плахо, тъжно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 191. Интензивността на работна-та енергия на недохранения и нездравия работник се прекъсва в кратки интервали. Борба, 1919, кн. 2, 52.
2. За орган от човешко или животинско тяло — който е с нарушени функции, който не работи както трябва, обикн. поради болест, старост и под. Очите ми са нездрави. Д Имам нездрави бъбреци и често правя кризи. Д Нездраво сърце.
3. Който е присъщ, характерен за човек с недобро здраве. Доктор Любенов, чието затлъстяващо лице добиваше все по-умо-рен и нездрав вид, помоли Евгени Милев да отиде на конференцията вместо него. Д. Ангелов, ЖС, 193. Лицето му беше подпухнало, с нездрав пръстеноземен цвят. И. Йовков, ЧКГ, 65. Пред нас стоеше един друг старец,.. Очите му горяха, по бузите му избиваше нездрава червенина. С. Северняк, ИРЕ, 223. Лицето на Асен беше пълно, но безжизнецо. Безразлично гледаха и бле-досинкавите му очи. Имаше нещо нездраво в цялата му фигура. Б. Несторов, СР, 93. // За сън — който е неспокоен, изпълнен с кошмари. От оная нощ се бореше със страстта си към Дуса, въображението вземаше връх над спомените,.. Тъй е, когато спиш няколко часа нездрав сън. Ем. Станев, ИК III и IV, 322.
4. За начин на живот, навици, условия на труд и под. — който уврежда, руши здравето; нездравословен. — Мъжът ми се помина в Солун .. — От що?.. — От малария, а може би от пиенето... Водеше нездрав и безсмислен живот. Д. Димов, Т, 600. Ето че един ден и това мъдро и начетено дете пожелава да затъне в блатото на празните развлечения и нездрави удоволствия. П. Незнакомов, АБМ, 17.
5. В който условията на живот не са благоприятни за здравето на човека. Кръвта ти е отровена от маларията на тази гореща и нездрава страна, в която дойде да спечелиш още пари. Д. Димов, Т, 540. Те заграбиха най-хубавите участъци и прогониха аф-риканците в мочурливите нездрави области. ОФ, 1961, бр. 5137, 3. // За време, период от време, климат — който не е благоприятен за здравето; нездравословен^# самото време беше нездраво, задушно. Й. Йовков, СЛ, 165. Обликът му [на Солун] сякаш запазваше още следи от миналото.. И същите отпуснати и красиви южни лица с жълтеникав оттенък, който се дължеше на нездравия климат. Д. Димов, Т, 545.
6. Който не е сигурен, надежден, стабилен, поради което не може да се разчита на него; несигурен, нестабилен. Парижката комуна беше разгромена, защото бе непълна и нездрава диктатура на пролетариата. Ист. IX и X кл, 13.
7. Прен. Който се основава на увлечения, крайности и не е градивен, съзидателен, положителен. По-горе аз се опитах да анализирам как се поражда нездравото съперничество, което отнема много сили и откъсва учените от решаването на насъщните задачи. НТМ, 1967, кн. 9, 3. — Аз действително се боя, че решението ни може да породи нездрави настроения! А. Наковски, МПП, 150-151. Страхът се дели на зъл и възмезден. Единият поврежда човека. Другият го лекува. За жалост на земята пд вирее нездравият страх. Д. Вълев, Ж, 56. Ако понякога се поддавам на тъгата си и на още някои нездрави чувства от този род, правя го с убеждението, че това не ще повлияе зле на околните ми. Ем. Манов, ПС, 32.
8. Прен. Който е покварен, с низък морал, без нравствени принципи; разпуснат. Взе букета и неочаквано гласът му загърмя.. — Тук има нездрави елементи! И ние ще ги горим с нажежено желязо! Ст. Даскалов, ЕС, 67. Тая самотност има своите корени в личния му живот,.., в ония противоречия, които сам поетът [П. Пенев] изповядва, които довеждат до разпиляване на неговите сили по кръчми и сред нездрава среда. Лит. XI кл, 324.
НЕЗДРАВО. Нареч. от нездрав. И тя
