да изтъкне по-ясно, като се показваше незаслужено жесток към самия себе си. И. Йовков, Ж 1920, 136. — Вие ли четете тия... книги? Лицето й се опъна и някак изведнъж изтъня, а нослето й потръпна, като нослето на стайно кученце, което незаслужено обиждат. А. Гуляшки, МТС, 92. Поздрави татко, когото незаслужено осмиваш в писмото си. Кр. Велков, СБ, 147. Майка ми, обидена незаслужено, че се месела в живота ни, нарече свекървата „вещица“. Тонич, ББК, 141.
НЕЗАСТРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За земна площ, населено място и под. — който не е покрит със сгради, къщи и под. Встрани от него [миндерчето] имаше ниска готварска печка, а до прозорчето, което гледаше на север през широко незастроено място, беше поставена малка масичка. Д. Ангелов, ЖС, 93. — Вие казахте, че дворът има осемстотин метра незастроена площ — рече той [Борис]. Д. Димов, Т, 525. След дълго обикаляне през незастроени обширни парцели, ние стъпихме на второстепенно шосе. Г. Белев, КВА, 218. Пампасите приличат на огромен незастроен град. Б. Шивачев, ПЮА, 113.
НЕЗАСТРОЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За ядене, обикн. бульон, супа — който не е застроен, който е без застройка. Незастроена пилешка супа.
НЕЗАСЪХНАЛ -а, -о, мн. -и, прил. Който постепенно губи влагата си, но все още не е сух, изсъхнал. Личеше си, че постройката беше нова. Миришеше на неза-съхнал цимент, на вар. А. Гуляшки, МТС,
31. Хубав пролетен ден — само вятърът гдето е тъй силен. Но ето — той изведнъж спира и лъчите спокойно заиграват по малки незасъхнали локвички. Д. Немиров, Б, 4. // За течност, капки от течност, кръв, сълзи и под. — който постепенно се изпарява, като оставя следа. Кръвта беше още прясна, незасъхнала. Й. Йовков, В АХ, 125. Борчо погледна двата реда, блеснали на светлината с незасъхналото мастило, подвоуми се какъв знак да напише в края. Н. Нинов, ЕШО, 53. Те застанаха край него, държаха черната пола на Ирина и го зовяха: — Тате! — протягайки малките си ръчички, влажни от незасъхналите сълзи. Зл. Чола-кова, БК, 113. Генералът,.., се втурна при нас с горещи ръкувания и със сълзи, незасъхнали още на сбръчканите бузи. Ив. Вазов, Съч. XI, 68-69.
НЕЗАСЯТ, -а, -о, мн. незасети, прил. За земна площ, нива и под. — на който не е извършена сеитба; непосят. Наблизо имаше незасети градини. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Кузма, синът на Пантелей, ходеше като сянка из незасетите си бащини ниви. А. Гуляшки, МТС, 67. Дадоха на Змая и Житана две хижи на двамина побягнали селяни, дадоха им земята — незасята, неорана, дадоха им дори болярски добитък. А. Дончев, СВС, 593.
НЕЗАТВОРЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За врата, прозорец и под. — който не е затворен; отворен. В такива нощи бурята тръшка незатворените вратници, кърши замразените клони на фиданките и събаря едрите ледени шушулки от стрехите на плочниците. С. Северняк, ОНК, 56. — Мария, моля те!.. — и я избута към незатво-рената врата и затвори вратата пред слисаното й лице. Л. Дилов, Т, 194. Едно стъкло на прозореца, остало незатворено,.., даваше възможност да се чуе разговорът им и то само в продължение на две минути. Ив. Вазов, Съч. XXV, 196.
2. За помещение, сграда и под. — който не е заключен, в който може да се влезе; отворен. Незатворена къща. Н За обществено заведение, магазин и под. — който работи с посетители, клиенти; отворен. Беше вече късно. Хората се прибираха по домовете си. Само тук-там имаше още незатворени пивници и ресторанти. К. Кръстев, К, 87.
3. За рана — който не е зараснал и още кърви или сълзи; незараснал. Незатворена рана.
4. Остар. За човек — който не е арестуван. Когато ни един почти мъжки роднина не беше останал незатворен, само той се осмелявал да иде при майка ми. К. Величков, ПССъч. 1,41.
НЕЗАТВЪРДЕН, -а, о, мн. -и, прил. Който не е затвърден, утвърден; неукрепнал, неутвърден. Незатвърдени знания.
НЕ ЗАТИХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не затихва, не утихва. В килията беше навлязъл вечерният мрак. През отвореното прозорче нахлуваше равната глъчка на спокойната атонска вечер. Глухо долиташе незатихващият шум на вълните. А. Каралийчев, ПГ, 114.
2. Прен. Който не престава, не секва. Ка-литко, .., изведнъж навъси вежди.. Обаче продължи да слуша с незатихващо любопитство. Ив. Хаджимарчев, ОК, 342-343.
НЕЗАТОПЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е затоплен, отоплен; студен, хладен, неотоплен. В най-силния студ стоеше в незатоплена стая, докато остър ревматизъм я прикова половин година в болницата. М. Грубешлиева, ПП, 139. До Своге местността ми беше известна от по-напред и сега аз не изпитах до там некакво силно чувство, ако не считаме за силно чувствание сухия студ в съвсем незатопле-ните вагони. Ал. Константинов, Съч. I, 218.
НЕЗАТОПЛЕНО. нареч. Обикн. с гл. съм. Означава, че в някакво помещение не е затоплено, отоплено; студено, хладно, не-отоплено. Все му намирахме кусур, че е не-затоплено и студено, като че бай Пено беше виновен. Кр. Григоров, Р, 91.
