Page:RBE Tom10.djvu/834

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


стихове над сводовете на краледворската църковна кула, тъй и Веркович „откри“ в родопските села,.., песни от незапомнена древност. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 12.

4. Като същ. незапомнено ср. Обикн. с предл. от. Отдавна, от много време насам. Къщата си [дядо Панко] с пръст не побут-ва. От незапомнено си е все същата: двуетажна, покрита с бели тенекии. Ил. Волен, ДД, 59.

НЕЗАПОМНЕНО нареч. Обикн. в съ-чет. Незапомнено от кога. Много отдавна. В двата най-прескъпи дарове на майката земя, в балкана и в полето, българският народ незапомнено откога е виждал и вижда сигурните пътища на своята съдба. П. Делирадев, БГХ, 22.

НЕЗАПЪРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За ядене, гозба — който е приготвен, без да се запържва, без запръжка. И фасул да го кажем, и васул, народът пак само него ще нагъва, и то незапържен. Г. Караславов, Избр. съч. II, 427.

НЕЗАРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. За болест и под. — който не е заразен, не се предава по инфекциозен път; незаразите-лен. Незаразен обрив.

НЕЗАРАЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заразен от някаква болест и под. Въпреки епидемията имаше и незаразени деца. • Обр. Само няколко учители, млади момци, незаразени още от пороците на тълпата,.., се възмущаваха от дъното на душата си. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 2, 148-149.

НЕЗАРАЗЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. За болест — който не се предава чрез зараза; незаразен. Незаразителни възпаления на дихателните пътища.

НЕЗАРАСНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за рана — който не е заздравял, зараснал напълно, изцяло; незаздравял. — Туй е моята невяста, братя! провикна се Вълко. Сега ще ви я оставя, да си отдъхне, че има още незараснала рана, а като прогоним турците, ще дойда да си я взема. Ив. Гайдаров, ДЧ, 20. Краката му [на Фют] бяха станали мазолести,.., а на мястото, гдето бе откъсната опашката му, стоеше жива и незараснала рана, наплюта от мухите и червясала. Елин Пелин, ЯБ, 154-155. Откъм вратата излязоха напред: горският Иван Пеев,.. После Янко,.., с още незараснала рана на носа. Й; Йовков, ПГ, 119. Все така непритворени/ бдят очите за сън!/ И боли незараснала рана. Мл. Исаев, ТП, 15. • Обр. Девет години проживели самотни в тази къшла Мария и озлочестеният й баща. В село Караиван не се вестявал, за да не човъркат спомените незараснала-та рана. Н. Хайтов, ШГ, 117. Всичко това не успокои душата на Теодосия и раната остана незараснала в нея до самото скон-чание на дните му. П. Константинов, ПИГ,

56.

НЕЗАСАДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За растение, разсад, фиданка и под. — който не е засаден, посаден. Имам още незасаден разсад домати.

2. За земен участък, леха, нива и под. — който не е засаден с растения и под. Половината от градината ни още е незасадена.

НЕЗАСЕГНАТ, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който не е засегнат, докоснат, не е пострадал или увреден от удар, досег с нещо, заболяване и др. Чудех се как той можеше да седи там, незасегнат, неубит. Й. Йовков, Разк. II, 139. Аскерът разграби и опожари и другите къщи из селото,.., останаха незасегнати само някои от по-отдалечените дворища и кошари. Д. Талев, И, 586. Красивото му лице, незасегнато от дима на барута, бе станало още по-бяло под високия кожен калпак на главата. Зл. Чолакова, БК, 16. За щастие всички заряди не бяха избухнали, част от моста към двата бряга бе останал незасегнат. П. Вежинов, ЗЧР, 212.

2. Прен. Който не е обиден, уязвен, наскърбен от някого или нещо. Из пътя неочаквано си спомни за Вяра.. Значи той [командирът] не бе равнодушен към младото момиче! И напразно са опитите му да се държи спокоен и незасегнат. Ив. Мартинов, ДТ,

48. Никой не разбра покрусата у Яворов: външно той си остана спокоен, сякаш незасегнат, като криеше умело., истинските си преживявания. М. Кремен, РЯ, 516. Един замислен сред общата мълва/ спокойно Диви-сил седеше, от слова/ несвесни и съвсем почти че незасегнат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 32.

3. Прен. За тема, въпрос, идея, мисъл и под. — който не е засегнат, разгледан, разработен, обсъждан и под. Как анализуваха те повестта ми! Нищо не оставиха незасегнато, разчепкаха я от всички страни! Ив. Вазов, Съч. IX, 195. В изследването са останали незасегнати редица важни въпроси.

НЕЗАСЛУЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил.

1. Който се получава без някой да има някаква заслуга, без да е заслужил да го получи. Сега, когато е вече инвалид, трябваше да гладува, а други, които нямаха никакви заслуги,.., получаваха високи служби и незаслужени награди. М. Марчевски, ОТ, 250. — Аз даже съм поласкан от тия незаслужени комплименти. Ив. Вазов, Съч. XVII, 80.

2. Който се понася, търпи от някого несправедливо, без той да има вина; несправедлив, неоснователен. — Знаете ли,.., какво значи да нанасяте незаслужени оскърбления на длъжностно лице? Св. Минков, РТК, 196. Незаслужена оценка. Незаслужено наказание.

НЕЗАСЛУЖЕНО. Нареч. от незаслужен. Равнодушието на Райна той искаше

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл