ра си в средата на нашата незапетнена, чиста фамилия. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 114. — Моето честно, незапетнено име — сега гавра в София. Ив. Вазов, Съч. XXI, 165. Ако решехме да се взрем в задкулисните страни на всекиго,.., ние би трябвало да бягаме навръх Витоша, .., защото не можем намери човек съвсем незапетнен. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 26.
НЕЗАПЕТНЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Ин-див. Който не може да бъде опетнен. Най-големите му [на Константин Величков] противници .. не можаха да му откажат благородството на характера, силата на таланта и незапетнимото му почтенство .. на обществен деятел и честен човек. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 212.
НЕЗАПЕЧАТАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е запечатан; разпечатан. Ройтер стана много любезен и когато Дечев заминаваше, даде му незапечатано писмо до инженер Костакев. X. Русев, ПЗ, 116.
НЕЗАПЙРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Диал., сега поет. Неспирен, безспирен. А вятър пробягва, пробягва, люлее / море многостебли пшеници. / Постой, неза-пирен! Ем. Попдимитров, К, 27. В беди нехайник, горестен в кът мирен, / несретник кораб, скитник незапирен / на път зората ще го призове. Н. Ракитин, С II, 24. Пред тях беззвучно белите стени / на болнична-та стая се разтапят / и сякаш тънат в тъмни далнини, / там гдето морни часовете капят / и в своя вечен незапирен ход / отвличат техните слънца към запад. Н. Лилиев, С 1932, 125.
НЕЗАПЙРНО. Диал., сега поет. Нареч. от незапирен; неспирно, безспирно. Духай, ветре, незапирно, / ситен сняг пилей! Ст. Чилингиров, СБД, 10. И само там народна-та вълна / с злокобен шум бу чеше незапирно. П.П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3-4, 192.
НЕЗАПЙСАН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За знаци, текст и под. — който не е записан, написан, отбелязан в писмена форма. Труд-но е да се запомнят и да се възпроизведат дори и частично безбройните многоценни творения, необнародвани, незаписани, които заглъхваха едва родени. СбАСЕП, 197.
2. За лицр, човек или за име на лице, човек — който не се е записал, вписал някъде. Незаписан в полицията. Незаписан в домовата книга.
3. Прен. Който не оставя следи, който остава неизвестен за историята, за литературата, науката и изкуството. Имената на тия [самородни] творци са останали незаписани. Те са си умирали незнайни, незачетени.
Н. Хайтов, ШГ, 27. Има по света хора, без които колелото на живота не би вървяло правилно.. Тук въпросът не е за предопределените хора, които градят световната история, а за прости, неизвестни,' незаписани никъде имена. Елин Пелин, Съч. IV, 260.
НЕЗАПЛАТЕН -а, -о, мн. -и, прил. Който не е заплатен, платен; неплатен. За наро-дняците е много по-важно да оповестят на целия свят в своя вестник за смъртта на някой „благодетел“, който подарил на „Червения кръст“ няколко хиляди лева, натрупани от незаплатения труд на работника, отколкото да посочват на всекидневните осакащения и премазвания на работниците в българските фабрики и работилници. Г. Георгиев, Избр. пр, 245. До колко трябва да ся продължава затворът на немарливите длъжници ся определя от ся-дът според количеството на незаплатено-то възискание. ВП, 77. Ето го по-нататък и кундураджият, който го гледа в краката на продупчените му още незаплатени кун-дури. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 5.
НЕЗАПОЗНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е запознат с нещо, с някакъв факт. Ако някой пренебрегне или забрави да свали шапка, сваля му я веднага поставеният там полицейски. Това се случва само с чужденците, незапознати още с местните обичаи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 137. Критиката на г. проф. Арнаудов е прибързана.. Тя е критика на професор, незапознат добре с условията на работа в нашето училище. Р, 1925, бр. 196, 2.
НЕЗАПОМНЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е запомнен, не е останал в паметта. Незапомнен урок.
2. Обикн. за природно явление, обществено събитие и под. — който се откроява, изпъква със своите качества, свойства, характер в сравнение с всичко, което се знае, помни. Отредът беше изпаднал в беда: провали по селата, разстроени връзки, липса на каквото и да е продоволствие, а отгоре на туй и незапомнен студ. Ст. Марков, ДБ, 307. Миналата година един ураган с незапомнена градушка заравни всичко със земята и сега високите тежкокласи жита радваха сърцата на хората. С. Северняк, ОНК, 120. „Това станало преди много, много години. В страната настъпил незапомнен глад.“ К, 19о7, кн. 7, 14. Тазгодиишата есен е незапомнена. Навреме валяха дъждове, засяхме на добра влага, поникна, раззелени се полето — да ти е драго да гледаш. П. Росен, ВПШ, 47.
3. Прен. С предл. от и съществителни, означаващи време. Който е много от отдавна; древен, отколешен, стар. Тази река, която от незапомнени времена освежаваше зеления пролом между хълмовете, бе изпълнена с предания за златоносни пясъци. Г. Мишев, ЕП, 146. Пътищата и пътеките, по които тъпчех всеки ден, ми се струваха стари и отъпкани от дълги, незапомнени години. Д. Калфов, ПЮН, 68-69. Както чехът Ханка в 1817 „намери“ собствените си
