Гьоте] песни ние възприемаме най-вече посредством езика.. Всяка дума у него е на място, необходима и незаменима. П.П. Славейков, Събр. съч. V, 12. — Ти какво дрънкаш, бе? Като знаеш много, ела на мое място и командвай! — Ама да не мислиш, че си незаменим? И. Петров, НЛ, 209.
НЕЗАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Незабелязан. Земали в устата си дълги пробити камъшови пръчки,.. и с такова средство продължавали дишането си, оставали незаметни в дълбочината [на водата]. 3. Княжески, ВИ, 13. Вижда са, че пред толкоз незаметни движения, тези светила са съвършено недостъпни за наблюденията на същество, на което сич-кия период на живота съставлява само едно мигновение в сравнение с техните грамадни периоди. Д. Витанов, НС (превод), 19.
— От рус. нсзаметний.
НЕЗАМЕТНО нареч. Остар. Книж. Незабелязано. В кръчмата влязохме незаметно, свършихме си работата и излязохме, без да обърне някой внимание на нас. 3. Стоянов, ЗБВ I, 297. Между туй, майка ми непрестанно ся топеше и едвам незаметно. П.Р. Славейков, ДБ (превод), 7.
— Рус. незаметно.
НЕЗАМОЖЕН1, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който не е заможен, богат, не притежава достатъчно имот и средства за добър живот. Незаможно семейство.
НЕЗАМОЖЕН2, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар. Като сказ, опред. Който не е в състояние, няма сили, възможност да направи нещо; безсилен. Той усещаше себе си незаможен да пристъпи и извърши тази голяма работа. П.Р. Славейков, ЦП III (превод), 61. Иван Палеолог,.., са усещаше незаможен, за да удържи тоз важен град [Солун], та го предаде на венецианците. С. Бобчев, СОИ (превод), 56.
НЕЗАМОЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Качество на незаможен2; безсилие. В тази минута Англия позна незамож-ността на своите усилия за покоряването на Америка. С. Бобчев, ЖФ (превод), 147.
НЕЗАМРЪЗНАЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е замръзнал, заледен. Бързо взе тоягата си и с дъската под мцшница той се завърна към незамръзналата река Дунава. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Посред реката се изпречи водна незамръзнала ивица, широка около два метра. Л. Стоянов, Б, 36. В глухата зимна нощ младежката песен прелиташе над къщите, .., цамбурваше в неза-мръзналите бързеи на реката. Кр. Григоров,?, 117.
НЕЗАМЪРСЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е чист, не е замърсен, измърсен, омърсен; неизмърсен, неомърсен. Незамър-сена вода. Незамърсен въздух. Незамърсёни почви. Незамърсени храни. Незамърсено облекло.
2. Прен. Рядко. Който е чист, неопетнен с лоши постъпки и дела и се ползува с добро име; неопетнен, неомърсен. Доброжелате-ли на Айзенхауер и на американския престиж в света искаха да оградят президента или поне да му подскажат как той може да излезе незамърсен от тази позорна афера. РД, 1960, бр. 139,3.
НЕЗАНИМАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е занимателен, увлекателен, интересен; неувлекателен. Сегашното известие внесе благодетелно освежение в беседата, станала бледна и незанимател-на от докторовата политика. Ив. Вазов, Съч. XII, 39.
НЕЗАПАЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е запален, подпален. Два нечисти кревата от дъски, зле подпрени на дървета, проста печка, незапалена. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65. Бай Яни държеше нещо в ръка ..В другата му ръка се полюшваше неза-пален фенер, а под мишница стискаше плат. П. Стъпов, ЧОТ, 92-93. На малката незапалена клада се изкачи човек, окървавен от блясъка на огъня, протегна ръце към пламъците и завика нещо неразбрано. А. Дончев, СВС, 656. Генералът седеше, дъвчейки незапалената цигара. И. Радичков, ГП, 43.
НЕЗАПАЛИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за вещество, материал — който не може да гори, не се запалва; незапалителен, негорлив. Тези изкуствени влакна наподобяват външно естествена вълна, нечувствителни са към влага,., и са незапалими. А Незапалими материали.
НЕЗАПАЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Обикн. за вещество, материал —-който не може да гори, не се запалва; незапалим, негорлив. Незапалителна смес.
НЕЗАПАМЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Незапомнен; древен, стар, отколешен. Нека говори кой що ще, а ние ще да кажеме,.., че Тракия, Македония и Дунавска България са биле населени още от най-незапаметни времена със славяне. КМБП, 18. Бог, който съществува от не-запаметни векове, создал някога тоя свят от ничто. А. Хилендарец, ВВИ (превод), 15. Книжарницата, тъмна стая при входа манастирски, беше от незапаметно время заключена със закован ключ. Ч, 1871, бр. 10, 309.
— Друга форма: н е з а II а м я т е н.
НЕЗАПЕТЛЯН, -а, -о, мн. незапетлени, прил. Диал. Който не е закопчан; незакоп-чан, откопчан, разкопчан. Той беше облечен, .., с бели памучни гащи,.., с червен пояс, .., и с един безръкавен елек, незапетлян отпред. Ц. Гинчев, ГК, 44.
НЕЗАПЕТНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Неопетнен. — Всеки ден ще изпитвам ужасни мъки, ще усещам по-силно позо
