незаглушимия човешки вик. Е. Багряна, ПЗ, 67.
НЕЗАГЛЪХВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не заглъхва, не стихва. Повечето повтарят някогашната извънсъдеб-на присъда, че Яворов е убиец на жена си. Тая жестока, хлевоуста мълва, превърната в клевета от Лорините защитници и от Яворовите врагове, мина незаглъхваща през няколко десетилетия. М. Кремен, РЯ, 21.
НЕЗАДОВОЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е получил това, което му е необходимо, което е искал, очаквал, към което се е стремил; неудовлетворен. Човек е същество, жадуващо за свобода, и когато тая свобода му е отнета или пък мисли, че тя му е обсебена, той е незадоволен и потиснат. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 161. След няколко минути малкото дружество седяло около трапезата, яло весело, смея-ло са и разказвало различни приказнички, само Смил бил замислен и незадоволен. Л. Каравелов, Съч. IV, 140. Пия се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях.., но все пак сърцето й оставаше незадоволено — децата бяха чужди. Д. Та-лев, ПК, 108-109.
2. За материална, духовна или др. потребност — който не е задоволен, удовлетворен; неудовлетворен. Незадоволена жажда. Незадоволени потребности. Незадоволени жилищни нужди.
3. Прен. Който не е осъществен, реализиран, удовлетворен; неудовлетворен. Амбицията да стигне пръв до обсадените казарми оставаше незадоволена. Това го ядоса още повече. Ем. Станев, ИК III и IV, 468.
НЕЗАДОВОЛЁНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Недоволство; незадоволство, незадоволствие. В миналата 1867 година,.., незадоволението на Черна гора, вълненията в Ипир и Тесалия, приготвяха една голяма опасност на Империята. ДЗ, 1868, бр. 40,149.
НЕЗАДОВОЛЁНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от незадоволен; неудовлетвореност, неудовлетворение. През това време Лора се измъчва от едно тягостно чувство на пустота и незадоволеност, озарено понякога от искрица надежда. М. Кремен, РЯ, 376. Личният onuni го учи, че в съвременното му общество няма място за такъв „.живот-красота“— и той [ Дебел я-нов] преминава към настроения мрачни,.. Песимизмът тук е израз на незадоволеност, на безверие. Г. Цанев, СИБЛ, 486.
НЕЗАДОВОЛИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който не задоволява, не удовлетворява с качеството, съдържанието, същността си; неудовлетворителен. Когато след време си преглеждат сметките, тато с неприятно чувство вижда, че печалбата, която му се припада за неговия голям труд, е твърде малка, твърде незадоволителна. Т. Влайков, Пр I, 102-103. Виж какво неравенство се получава: от една страна — огромна посевна площ, от друга — никаква техника, или в най-добрия случай — съвършено незадоволителна. А. Гуляшки, МТС,
121. Като преподавател по български език той се отнасяше твърде критически към подготовката, с която децата от основ-ното училище идеха в класното. Той намираше, че тази подготовка е крайно незадоволителна. СбЦГМГ, 314. Незадоволителен отговор.
2. Като същ. незадоволителен м. Остар. Оценка 2 (две), поставяна за слаб успех на учащ се; двойка, неудовлетворителен. Получих незадоволителен.
НЕЗАДОВОЛЙТЕЛНО. Нареч. от незадоволителен; по незадоволителен начин, неудовлетворително. Вестникът се списва незадоволително. А На изпита студентът отговори незадоволително.
НЕЗАДОВОЛЙТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. 1. Книж. Отвл. същ. от незадоволителен; неудовлетворителност. Величието и безсмъртието на Толстой не е в неговата проповед на морала на непротивенето, а в това, че той беше генистен художник, който дълбоко почувствува незадоволи-телността на днешния свят. Г. Бакалов, Избр. пр, 557.
2. Нежел. Незадоволеност. Не смееше да се оплаче на Султана от своята самотност .. Стоян не знаеше как да нарече с най-хубави думи всичко това и оставаше само тъжна-та му незадоволителност. Д. Талев, ЖС, 92.
НЕЗАДОВОЛНО нареч. Остар. Недоволно^ В това време из тая кръчма излезле десетина души и разговаряле са доволно живо и пламенно, но в това също време едни говориле незадоволно, а други биле радостни. Л. Каравелов, Съч. V, 13.
НЕЗАДОВОЛСТВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Недоволство; незадоволство, неза-доволение. Вследствие изменяване приетата, незадоволствието на офицерите и войниците достигна до крайност. С. Радев, ССБ II, 31. След толкова бедности и неза-доволствия,.., новобрачните възприеха пак първото си благополучие. Р. Блъсков, ТПД (превод), 34. От папската държава пишат, че незадоволствие расте, що папа не е изпълнил надежди. БДн, 1857, бр. 4, 15. Народът ни, чрез разни протести, мирни и въо-ружени, заяви своето незадоволствие. НБ, 1877, бр. 1, 249.,
НЕЗАДОВОЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Недоволство; незадоволение, незадоволствие. Тия лица искат българите да бъдат незадоволени от правителството, за да се възползуват един ден от това незадоволство за свои цели. Хр. Бръзицов, НЦ, 226.
