Някакво незадоволство долавя у себе си, някакво неприятно чувство се откройва и излъчва в ду1иата му. Т. Влайков, Съч. III, 41. Аз чух не една остра шега за измамата с квартирите,.., но в тия шеги имаше повече добродушие, отколкото незадоволство и яд. Й. Йовков, Разк. II, 107. По Милицино-то лице се изобрази незадоволство. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. Ако някога са се слушали някои незадоволства от посетители, това е било само по отношение храната и другите удобства. БД, 1909, бр. 31, 3.
НЕЗАДЪЛБОЧЕН,-а,-о, мн. -и, прил.
1. Който не притежава способността да прониква дълбоко, да се задълбочава в същността, в съдържанието на нещата, явления-та и процесите; повърхностен. Той е неза-дълбочен в работата си.
2. В който няма задълбоченост; повърхностен. Този пример показва колКо пакостни са последиците от незадълбочената работа на служителите от търговските организации. ОФ, 1955, бр. 3440, 1. Незадълбо-чен анализ. Незадълбочен доклад. Незадъл-бочен отговор.
НЕЗАДЪЛБОЧЕНО. Нареч. от незадълбочен; по незадълбочен начин, повърх-ностно. Те [учителите] започнаха повърх-ностно и незадълбочено да се готвят за урока си, без да чувствуват отговорност за качеството на своята работа. НК, 1958, бр. 5, 4. Недостатъчно и незадълбочено местният печат играе своята роля в борбата за мир. РД, 1950, бр. 154, 3. Анализът на фактите е направен незадълбочено.
НЕЗАДЪЛБОЧЕНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от незадълбочен. Макар да намира някои слабости в първите работи на Елин Пелин (анекдотичност, липса на широка концепция, незадълбоченост, дребни теми), Минчев приветствува появата на големия художник на бита. Ив. Богданов, СП, 163.
НЕЗАДЪЛЖИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който не е задължителен за някого или нещо. Незадължителни учебни дисциплини. Незадължителен характер на някои разпоредби.
НЕЗАДЪЛЖЙТЕЛНО, Нареч. от незадължителен.
НЕЗАДЪЛЖИТЕЛНОСТ, -тта, мн. ня-ма* ж. Отвл. същ. от незадължителен. Не-задължителност на средното образование.
НЕЗАЕТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е зает от някого или нещо, който е празен, свободен. —Да седнем там — каза тя, като посочи няколко стола край стената, .. и смело тръгна към незаетите столове. Ем. Станев, ИК I и II, 228.... Списанието бе принудено да спре безславно през 1907 г., изоставено от многобройните някога свои читатели.. Но мястото на сп. „Мисъл“ остана незаето. Ив. Богданов, СП, 18. Вече добре разбирам, .., защо длъжността на пътуващия кореспондент е стояла преди мене две години незаета. Сл. Македонски, ЕЗС, 144. Първокласните и второкласни купета бяха заети от германски офицери.., а ние трябва да се свиваме и да търсим незаети места. Д. Ангелов, ЖС, 141. И пак дълбока нежност ме обзе — / събудена от майчината обич — / знай, твоят кът е, майко, незает / в сърцето ми. В. Андреев, ППес.,71.
2. Който не е зает с работа, ангажименти и под.; свободен, неангажиран, незаангажи-ран. Аз, разбира се, не отговарях, а само махах: „Абе карай да върви/“, но наоколо постепенно се събра голяма група от незаети с друго хора, които коментираха оживено случая. Я. Антов, ТВК, 20. — А на вас винаги ли ви се танцува? — Почти да. — В такъв случай бихте могли да танцувате Вижте колко момичета стоят незаети. Й. Стоянов, ПД, 64. И понеже в този момент / един референт/ в Министерството на параходството / имал един братовчед / незает / в производството, / не било трудност голяма / да станат на острова двама. В. Петров, Худ. СI, 274.
НЕЗАЕТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от незает. Незаетостта на работна-та ръка се увеличава.
НЕЗАЗДРАВЯЛ, -а, -о, мн. незаздраве-ли, прил. Обикн. за рана — който не е заздравял, зараснал напълно, съвсем; незарас-нал. Една още незаздравяла рана на челото му беще скорошен белег от такава разправия. Й. Йовков, Ж 1945, 86. Под лявото сълзливо, зачервено око се синееше голяма, още незаздравяла рана. П. Михайлов, ПЗ, 88. Малеев беше заел два стола: на единия седеше той, а на другия беше сложил гипси-рания си крак — тъй по-малко го болеше незаздравялата още кост. Ст. Марков, ДБ, 286. • Обр. Като въглени на голо месо падаха думите му върху незаздравялата Стойкова душица..: защо наистина все още търпеше да го газят с нозе, да го укоряват невежи и безчестни люде? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 252.
НЕЗАИНТЕРЕСОВАН, а, -о, мн. -и,
прил. 1. Който няма, не проявява интерес към някого или нещо, не се интересува от някого или нещо. Той кроеше как да залови разговор върху настроението на селянете по изборите.. За да внушиш повече доверие на селянина, нужно е да се представиш незаинтересован и благодушен. Ив. Вазов, Съч. VI, 184; Арсо Рашев постъпи като човек съвсем незаинтересован от това, което става. Сл. Трънски, Н, 103.
2. Който изразява отсъствие, липса на интерес, заинтересованост. — Добро утро на всички ви! — поздрави Мишка, като на-празно се мъчеше да придаде на лицето си спокоен и незаинтересован вид. А. Гуляш-
