кого или нещо, без връзка с някого или нещо. Само едно повърхностно наблюдение може да отлъчи личността на художника от творенията му — бих отишъл по-нататък: да разгледа художника, поета, независимо от човека. Л. Георгиев, БР, 1931, кн. 6, 215. Всеки по свой път, независимо едни от други, Чехов като драматург, и Стани-славски и Немирович-Данченко като режисьори, търсеха новото. Л. Тенев, Т, 1954, кн.7, 6. Нютон изпуснал в новото издание параграфа, в който по-рано признавал, че Лайбниц е открил анализа на безкрайно малките [частици] независимо от него. Ив. Въжаров, ИН (превод), 224. // Без да се отчита някакъв факт, нещо, въпреки нещо, без да се вземе под внимание нещо. Като началник на производството инженер Берое е длъжен, независимо от състоянието си, да дойде и да помогне. Д. Кисьов, щ, 463. Ако се съди от слънцето, което грее по хълмовете, денят ще бъде топъл, независимо от бюлетина на метеорологичната служба. К. Калчев, ДНГ, 8. • Със следващо подч. изр., обикн. с предл. от и показ. местоим. това. Независимо от това, че в Лондон съществуват много и разнообразни заведения за забава, най-много се посещават при хубаво време парковете, при лошо — кинотеатрите. Ив. Мирски, ПДЗ,
64. Интересно, че и Елчето, това олицетворение на невинността, твърде охотно участвува в битките, и то винаги на страната на брат си, независимо от това дали е прав или не. Н. Стефанова, ОС, 88. Каквото щеш казвай, ама са добри момчетата, независимо дали мислят като нас или не. М. Грубешлиева, ПИУ, 187. Ще дойда, независимо от това, колко ще ми струва.
НЕЗАВИСИМОСТ, -тта, лен/няма, ж.
1. Отсъствие на зависимост, влияние, подчиненост; самостоятелност, свобода. Йовков бе скромен, но с подчертана писателска индивидуалност и независимост. Г. Пашев, СбАСЕП, 365. Лилиев е съзнавал много добре, че във века на точните науки независимостта на специалиста е по-сигурна от независимостта на таланта. Е. Каранфилов, Б III, 142. // Обикн. с предл. от. Отсъствие на зависимост от някого или нещо, на подчиненост на някого или нещо. Според него [Кант] свобода значи независимост на волята от принуда. Ем. Станев, ИК I и II, 67.
2. Отсъствие на зависимост, на влияние в действията на политическа организация, партия, движение, средство за масово осведомяване, политическа личност и под. от някого или нещо; самостоятелност. Независимост в действията на отделните партии.
3. За държава, държавна институция, църква и под. — право за самостоятелно решаване на своите вътрешни въпроси и политика; суверенитет. Независимостта на страната преди всичко — това е най-свещеният идеал на народната либерална партия. Т.
Влайков, Мис., 1895, кн.1, 27. Мемоари-стът разкрива отчасти и отношението на Апостола към борбата за църковна независимост. Ив. Унджиев, ВЛ, 223.
4. Отсъствие на причинно-следствена връзка между две неща, две явления. В началото на нашето столетие .. Айнщайн, опирайки се на доказателството за независимостта на скоростта на светлината от движението на източника, направи гениално обобщение на Галилеевия механичен принцип. Матем., 1965, кн.5, 1.
НЕЗАВЪРШЕН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не е свършен, завършен, довършен изцяло, напълно, докрай; недовършен. Той ми показа незавършената сграда пред нас. Л. Александрова, ИЕЩ, 171. В главата му се роеха бързи, незавършени мисли. Несвик-нал да работи така разпалено, мозъкът му нареждаше люти, пламтящи, накъсани мисли. Д. Немиров, Б, 92. Освен една сбирка стихове,.., всичко друго и свършено, и незавършено съм унищожил. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 357. Ще трябва да се съжалява, че тази великолепна серия от исторически романи остава завинаги незавършена напълно. Б. Шивачев, Съч. I, 131. Незавършена химична реакция. Незавършена симфония.
2. За художествено произведение, за образ, герой от художествено произведение — който не е изграден цялостно, пълноценно и не е достатъчно убедителен. Макар смъртта на този забележителен човек да е описана с голяма художествена сила,.., като художествен образ той си остава незавършен. С, 1951, кн. 5, 166.
НЕЗАВЪРШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на незавършен; недовършеност. Под такива угнетени условия са работили и другите ни емиграционни писатели и затова произведенията им носят на себе печат на известна незавършеност. Ив. Вазов, Съч. VII, 170. Човекът е развитие. А развитието е незавършеност, продължение, нова незавършеност. Вечна незавършеност. Една верига във времето без начало и край. Бл. Димитрова, Лав., 128.
НЕЗ АГЛАДЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. За мисъл, чувство, възприятие, преживяване и под. — който е оставил дълбоки, трайни следи в съзнанието и не може да бъде забравен, заличен; незаличим, неизличим. Той искаше .. пак да се домогва за Стефка.. Диреше това, а в самата му душа.. нещо горчиво, незагладимо го отблъскваше от самата въжделена цел. А. Страшимиров, Съч. I, 189.
НЕЗАГЛУШЙМ, -а, -о, мн. -и, прил. Поет. Който не може да се заглуши. — Ще има храна, облекло и хляб за всички .. На това отвърнаха с незаглушимо „ураа“. П. Михайлов, МП, 133. От миг на миг/ надига се, расте, напира и прелива/ — За мир! —
