денчета. П. Бобев, ЗП, 58. Една нощ през оная лагерна смяна му се присъни чуден сън... Вървят на поход край някаква гора. А край гората нацъфтели незабравки — много, много незабравки. Цв. Ангелов, ЧД, 72. Беровска си туряше шапката — широкопола сламенка, с едри незабравки. А. Ст-рашимиров, Съч. V, 163.
2. Бот. Род едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство грапаволистни с малки, дребнички гълъбовосини до сини петлистни цветчета, които растат обикн. по ливади, пасища, поляни и други влажни места. Myosotis.
◇ Горска незабравка. Вид дребно горско цвете с нежни бледосини цветчета. Myosotis sylvatica. Много растения, които бяха цъфнали още преди застудяването .., не бяха претърпели абсолютно никаква повреда. Между тях може да се споменат .., горската незабравка.., мащерката. Пр, 1952, кн. 6, 71. Полска незабравка. Полско цвете с дребни сини или бледорозови цветчета. Myosotis arvensis.
НЕЗАБЪРСАН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е забърсан, избърсан; неизбърсан.
НЕЗАВАРДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е заварден, защитен. Оттам през Сливен и Железни врата, опитни старопланински водачи щяха да го преведат направо за Търново по незавардени пътища. Д. Рачев, СС, 255. Въстаниците завзеха цяла Средна Гора. Безоръжните жители на незавардените села отстраниха се в двата no-главни градове. Г. Бенев, БК (превод), 50.
НЕЗАВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за положение, участ, съдба — който не е за завиждане. Говорейки първо за българското учителство, авторът изтъква незавидното му обществено положение. М. Арнаудов, БКД, 71. Едничкото нещо, което го [Дечев] задържаше тук, беше надеждата, че ще успее да подобри незавидното си положение на чиновник. X. Русев, ПЗ, 69. И виждаш своя жребий незавиден — / без глътка чиста радост и покой — / денят, отминал поруган, обиден, / нощта, дошла без топлина и свой. Е. Багряна, СЧ, 59. Незавидна съдба. Незавидна участ.
НЕЗАВИДНО. Нареч. от незавиден. Живееше бедно и незавидно.
НЕЗАВЙДНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Рядко. Качество на незавиден.
НЕЗАВЙСИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който не зависи в действията, поведението си от някого или нещо, не е подчинен на някого или нещо; свободен, самостоятелен. — Ще кажа и това, че вече и тук, в Преспа, жената се пробужда и скоро ще заеме своето място, за да стане свободен и независим човек, за да не бъде повече безгласна робиня. Д. Талев, ПК, 492. // Който е присъщ за такъв човек; свободен, самостоятелен. Да се ожени за тази мома, да си създаде независим от брата си живот още тая година — това бе постоянната му мечта. Ем. Станев, ИК I и II, 12. Бях раздвоен. Действията ми като че ли бяха независими от собствената ми преценка за тях. А. На-ковски, БС, 178.
2. Който изразява независимост, свобода. Филип се опитваше да подсвирква арията на тореадора и крачеше с такъв независим вид, че девойката подозрително го изгледа. Ем. Манов, БГ, 86. Имаше в походката й нещо много женствено и в същото време уверено и независимо. В. Геновска, СГ, 148. — Подадох заявление и напускам. — Никога не съм настоявал да работиш там! — отговори той, повече засегнат от независимия тон, отколкото от решението й. Т. Монов, СН, 137.
3. За държава, държавна институция, правителство, църква и под. — който провежда действия, политика, която не зависи, не се влияе от други държави или от други институции; самостоятелен, суверенен. — Добре де, ама ти за патриаршията ли си или за независимата българска църква? — Аз съм за независима българска държава, дядо попе! Ст. Дичев, ЗС II, 324. // За политика, действия на такива институции — който не зависи, не се влияе от други държави или от други институции; самостоятелен. В ума си [Раковски] вече кроеше планове за самостоятелни действия или най-малкото за действия, независими от условията на румънците. Ст. Дичев, ЗС I, 382.
4. За обществено движение, партия, средство за масово осведомяване, политически или обществен деятел и под. — който не зависи, не се влияе от други политически фактори, лица и под.; самостоятелен. Всеки феодал, голям или малък, се чувствувал независим както стопански, така и политически.. Ист. VI кл, 19. Независим вестник. Независим депутат.
5. Спец. Който не е обусловен от причинно-следствена връзка, който е отделен, самостоятелен. Тези равенства са независими, понеже всяко от тях не може да се получи въз основа на останалите две. Матем., 1965, кн.1, 26. Независимо изречение, към което се отнася подчиненото изречение, се нарича главно. Л. Андрейчин и др., БГ, 275. Независимите електромеханични часовници могат да имат регулатор — махало или баланс. Е. Чичов, В, 5.
НЕЗАВЙСИМО нареч. 1. По начин, който изключва зависимост, влияние, подчинение; самостоятелно, свободно. Тия села са били задължени да дават войници на султана,.. Срещу това задължение те са живя-ли независимо, управлявани от свои войводи и князове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 9. Мисли независимо.
2. Обикн. с предл. от. Без зависимост от ня
