НЕДЪГАВО. Нареч. от недъгав. Другият [селянин] беше също висок, но немощен и вдървен.., погледът му беше безизразен и недъгаво обвесената му глава се поклащаше при вървежа. Д. Ангелов, ЖС, 72. Тя имаше и едно куцо момиче, .. Какво стана с него, лельо? — Помина се, лели, преди седем-осем годин се помина. — Ама цял живот си изживя така недъгаво. Т. Влайков, Съч. II, 200. • Обр. Цитатите, .., показват ясно .., колко недъгаво е разправена тая случайна и глупава история. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 324.
НЕДЪГАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество, състояние на недъгав. Недъгавостта като да му беше нещо присъщо — сякаш без нея той не би бил тъй величав и внушителен. М. Кремен, РЯ, 238. • Обр. Преди да стигне пълен разцвет,.., всяка една от новите европейски литератури е прекарала епохи на недъгавост, на духовна немощ, на садене и пресаждане посеви от чужда на своя почва. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 73.
НЕДЪГАВЧЕ, мн. -та, ср. Индив. Не-одобр. Недоносче (в 3 знач.). Все ще съм долавял нещо от Хайневата поезия, .., нещо от маниерността й, затова са свидетели моите едновремешни стихове, като Маркови кули,.., цар Давид и други подобни не-дъгавчета. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206.
НЕДЪЛГОВЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. Който съществува, трае кратко време; недълговременен, недълго-траен, краткотраен, недългогодишен, не-дълголетен. Понякога .. вулканските острови са твърде недълговечни и ние искаме да ви разкажем интересна история на един такъв остров. Хр. Тилев, В, 74. На слабия делът е дял недълговечен, / че само силата е право за живот. П.П. Славейков, Събр. съч. III, 297.
2. Който не живее дълго, който не е дълголетен; недълголетен, недългогодишен.
НЕДЪЛГОВЕЧНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от недълговечен; не-дълголетност, недълговременност, недълго-трайност, краткотрайност.
НЕДЪЛГОВРЕМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Книж. Който съществува, трае кратко време; недългогодишен, недългот-раен, недълголетен, недълговечен, краткотраен. — Ще се търпи... какво ще се прави? .. — въздъхна с примирение Ганчовски, замисли се и пак седна на мястото си, но вече не продължи да разказва приключенията си след злополучната си недълговременна приставска служба. Т. Харманджиев, КВ, 541. Аз пожелах да приведа тук от свой собствен недълговременен опит няколко средства, чрез които може един учител да спечели любов и уважение от учениците си.
H. Попов, Ч, 1875, бр. 8, 353.
НЕДЪЛГОВРЕМЕННОСТ, -тта, мн.
няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недълговременен; недълготрайност, недълголетност, недълговечност, краткотрайност.
НЕДЪЛГОГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който съществува, трае кратко време; недълговременен, недълголетен, недълготраен, недълговечен, краткотраен.
2. Който не живее дълго, който не е с дълъг живот; недълголетен, недълговечен.
НЕДЪЛГОЛЕТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който съществува, трае кратко време; недълговременен, недългогодишен, недълготраен, недълговечен, краткотраен. Без да пита, Филип научи цялото й недълголетно житие-битие. Тази година завършила гимназия и сега кандидатству-вала в Химико-технологическия институт. Ем. Манов, БГ, 42.
2. Който не живее дълго, който не е с дълъг живот; недългогодишен, недълговечен.
НЕДЪЛГОЛЕТНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от недълголетен; недълговременност, недълготрайност, недълговечност, краткотрайност.
НЕДЪЛГОТРАЕН, -айна, -айно, мн. -айни, прил. 1. Който съществува, продължава, трае кратко време; недълговременен, недългогодишен, недълголетен, недълговечен, краткотраен. Обичта му към Некрасова — обич недълготрайна — се е дължала на впечатлението от извънредно изразителното четене на другаря му г. Каназир-ски. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 126. Най-приятното чувство, което изпитвате, мислейки за тези чудовищни клевети, е, че те са недълготрайни.
2. Който не е здрав, солиден, издръжлив и трае, издържа кратко време, без да се развали, разруши. Паянтовата постройка е недълготрайна, бързо остарява и докато я изплатят, тя почва да се руши. Г. Белев, КВА, 150. Слюдата е мек материал, следователно колкото повече са тя намира в гранита, толкова той бива и по-недълго-траен. Знан., 1875, бр. 9, 137.
НЕДЪЛГОТРАЙНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от недълготраен; краткотрайност, недълговременност. Увереността в недълготрайността на новото благополучие примиряваше читателя с мрачния фон на разказите на Г. Караславов в „Кавалът плаче“. Г. Бакалов, Избр. пр, 492.
НЕДЪЛЪГ, -лга, -лго, мн. -лги, прил.
I. Който не е дълъг, който е със средна дължина. Докато разберем, навлязохме в недъ-лъг тунел. Й. Радичков и др., ГСП, 118. Вратата се отвори със скърцане, на прага се показа стар човек с недълга брада и троснато попита: — Как сте влезли тук? Вървете си! Няма никой дома! П. Спасов, ХлХ, 184. Давид Лазар седна пред писали
