последствие от нараняване, болест, старост и под. Като ученик в Пловдив Славейков прекарва мъчителна и тежка болест, последвана от парализа. Този придобит недъг слага отпечатък върху целия му живот. Лит. X кл, 262. Той [Шишко] бе загубил едното си око преди десет години в сбиване с полицията на един митинг, а другото, сякаш за да компенсира недъга му, светеше с някаква особена, мрачна острота. Д. Димов, Т, 228. Като захвърли бастуна си (освен безбройните си други недъзи, даскал Ангел беше и куц), той се тръшна в къта и завика. И. Йовков, ЖС, 192. Който е белязан с някой недъг или е наказан с неизлечима болест, той е във властта на тъмните сили. Д. Талев, С II, 192. // Вродено заболяване или хроническа болест. Някакъв незнаен недъг гризеше здравето на това нежно и мило дете. Елин Пелин, Съч. III, 23-24. — Слава на бога,.. — изрече с треперещ и слаб глас болнавият поп, като се мъчеше да задуши кашлицата,.. Ала недъгът го хвана отведнъж и бедният духовник едва не изтърва от безкръвните си пръсти тежката,.., книга. Ст. Загорчинов, ДП, 370. Величков работеше постоянно. Недъгът, който гризеше от години здравето му и го заведе в гроба, не отнимаше нито енергията, нито бодростта на тоя мощен дух. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 208.
2. Прен. Обикн. мн. Книж. Недостатъчно издържана, слаба в качествено или друго отношение страна на нещо; недостатък, слабост. Пред нас изпъкват нагледно всичките недъзи и болки, борби за надмощие, интриги и коварства, в които се е изтощавала силата на патриаршията. К. Величков, ПССъч. VIII, 272. Миналото беше оставило много недъзи, черковни, училищни и читалищни капитали се разпиляваха и укриваха. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Увличаха ме социалните и психологическите роли, особено ония, които изобличават недъзите на обществото. Ив. Димов, АИДЖ, 119.
— Утре ще кажа на всички учители: при вас иде един стар учител, който добре познава вашите нужди и недъзите на нашето просвещение. Ст. Л. Костов, Г, 62. Политически недъзи.
— Друга (остар. и диал.) форма: н е д у г.
НЕДЪГ2, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Недъгав. По силата на своята природа дребната буржоазия е духовно бедна и естетически недъга. Вл. Филипов, Пл, 1969, кн. 23,
74.
НЕДЪГА ж. Диал. Недъг1.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899. — Друга (остар. и диал.) форма: недъга.
НЕДЪГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има недъг1 (в 1 знач.), който е с недъг. Орфей подкара стадото си към Големия извор, който беше при речния завой и на който водата беше лековита. Там идеха недъгави хора, за да се лекуват. Г. Караславов, Избр. съч. V, 229. — Плача аз, че здравето си погуби той да дойде това време. На човек не мяза вече, смазаха го от побоища, недъгав го направиха. П. Славински, ПЗ, 101. Ех, тежко е да има в една челяд такова недъгаво, такова куцо дете. Т. Влайков, Съч. II, 234. Станка изправи недъгавото си телце и покани Цвета вътре. Елин Пелин, Съч. III, 123. • Обр. Ние няма да предаваме съдържанието на поменатите разкази и да анализираме техния вътрешен и външен строеж, защото те са тъй недъгави, че не заслужават и дума да се хаби за тях. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 232. В тези три своего рода хуморески, в недъгавата им композиция,.., се оглежда един словоохотлив господин, който,.., дрънка без сам да знае защо. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 329. '// Който е слаботелесен, болнав, немощен. От Априлското въстание панагюрци броят да са дали за българската свобода 600-650 души мъченици, но mue са повечето жени и деца и недъгави хора, избити не в сражението, а по къщята си. 3. Стоянов, ЗБВ II, 157. Стана ясно, че жителите на града, спасили се по чудо по време на бомбардировките, приеха вечната заплаха за себе си и за своето поколение от бавна и мъчителна смърт, от нерадостна картина и недъгаво потомство. Хр. Одисеев, ТН, 145.
2. Диал. Глупав, гламав, слабоумен, будала (Н. Геров, РБЯ).
Ъ.Диал. Злочест, нещастен (Н. Геров, РБЯ).
4. Като същ. недъгав<ият> м., недъга-ви<те> мн. Човек, който има недъг1 (в 1 знач.); недъгав човек. Станка я изгледа учудено и по лицето й падна една нехубава сянка от лошо предчувствие или от завист, която недъгавите всякога имат към здравите и жизнерадостните. Елин Пелин, Съч. III, 124. Докато по-старите хора, жените и недъгавите гледаха да намерят камък или бугор пръст, за да стъпят и гледат по-добре, младите се изкатериха бързо на дърветата и .., загледаха отвисоко Царевец. Ст. Загорчинов, ДП, 490-491.
— Друга (остар. и диал.) форма: н е д у г а в.
НЕДЪГАВЕЦ, мн. -вци, м. Индив. Не-одобр. 1. Недъгав човек. Само един вид народни песни,.., имат специални певци, .. — слепците просяци и недъгавците, които днес ги пеят и рецитират с тъжовен тон по кръстопътища или по пазари. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 15.
2. Прен. Некадърник. Той е имал достатъ-чно характер,.. — да пресече сам своето творчество, а не да влачи незавидната чест на литературен недъгавец. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 209.
НЕДЪГАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от недъгав.
— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.
