мята, / в недрата й / всичко открихме! Н. Вапцаров, Избр. ст 1951, 48. Колко векове са били потребни докато человеческата разумни сила е достигвала да извлече полза от материалите, които земята крияше в недрата си? Ч, 1870, бр. 3, 68. Геолозите търсят полезни изкопаеми в недрата на българската земя. А Минералните извори водят началото си дълбоко от земните недра. • Обр. При всяка обществена форма най-напред се установяват новите стопански отношения. Тези отношения се развиват в недрата на старото общество и то в противоречие с неговата политическа и духовна организация. Ив. Хаджийски, БДНН I, 31.
2. Разш. Пространство, намиращо се дълбоко навътре, във вътрешността, в дълбочината на нещо; дълбина, глъбина. Марица тихо подплиснуваше мътните си води,.. Влага и хладина лъхаше из тайнствените й недра. Елин Пелин, Съч. I, 7. В недрата на гррата бяха се насъбрали юди и самодиви. Й. Йовков, CЛ, 156. За да съберат факти, учените слязоха още едно стъпало по-ниско. Слязоха, както се казва, на молекулярно ниво, в недрата на ядрото. Хр. Одисеев, ТН, 56.
НЕДРАГ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е драг, не е мил някому, за който никой не милее. Със смях или с плач [детето] обажда, что му е драго и что недраго. Й. Груев, КН 7 (превод), 111. Война, война непримирима/ за бащината ни любима,/ война противу лютий враг,/ нечакан гостенин, недраг! СбДЧ, 200. • В съчет. Немил-недраг. За усилване. На много завидни длъжности,., бяха настанени от чужди народности хора, а за поборниците и опълченците нямаше места, ходяха като ниедни, голи,.., немил и-недраг и. Правдоборски, НБО, 10. Седма година е как са скитах немил-недраг по Влашко и Руска Бессарабия. НБ, 18/7, бр. 75,291.
НЕДРУЖЕЛЮБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който не проявява дружелюбие, който се отнася към някого или нещо с неприязън, враждебност; неприветлив. Хазяите му бяха недружелюбни с неговите гости. А Недружелюбната продавачка отблъскваше клиентите и магазинът обикновено беше без купувачи. А Недружелюбен човек.
2. Който съдържа, изразява недружелюбие, враждебност; неприветлив. Всички тук освен Кибаров бяха., на Груева страна.. Това се виждаше и от недружелюбните погледи, които отправяха някои от тях към Кибаров. Д. Талев, ГЧ, 267-268. Недружелюбното отношение на Друмев към реда в Семинарията и към Одеското настоятелство се е създало може би под влияние на Г.С. Раковски. Г. Константинов, ПР, 24. Учителката се смущаваше, потъваше в руменина от недружелюбното присъствие на госта, който я измерваше с очите на гладен вълк. Кр. Велков, СБ, 37. Поленаков се направи, че не вижда недружелюбния прием на зидаря. Той се ухили и каза: — Ще пиеш ли една от мене? Д. Спространов, С, 160. Блъсна се в няколко души, забрави да им се извини и те го изгледаха с недружелюбни очи. К. Петканов, В, 126. Послушникът не си промени недружелюбното изражение на лицето, а все тъй упорито и дръзко гледаше Съба. Ст. Загорчинов, ДП, 35. Златев се мръщи, тонът му става недружелюбен: — С охрана ли се движиш вече? — Понякога...
— не приема предизвикателството му Комисаря, лицето му е потъмняло. Др. Асенов, ТКНП, 116.
НЕДРУЖЕЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Отсъствие, липса на дружелюбие, на любезно, учтиво отношение към някого или нещо; недружелюбност. Народът прояви недружелюбие и вражда спрямо германците и властта. Д. Казасов, ВП, 630. Въкрил отговаряше сухо, сдържано, с явно недружелюбие и в същото време му хрумна нещо: „Ето я другата, селската буржоазия/“ Г. Караславов, ОХ IV, 53. Мисълта му бяга към София — този жесток, неприветлив и все пак примамлив град, .. Но София отново показва недружелюбието си — работа почти няма. Ив. Богданов, СП, 359-360.
НЕДРУЖЕЛЮБНО. Нареч. от недружелюбен; неприветливо. Противоп. радушно, любезно, учтиво. Тия хора го приели на първо време недружелюбно, но после разбрали, че имат насреща си заможен човек, сторили му почит. А. Гуляшки, ЗР, 19.
— Вървете си, нямате работа тук! За първи път така недружелюбно ни посрещаха на село. Кл. Цачев, СШ, 22. Христакиев забеляза, че гимназистът го поглежда недружелюбно и бърза да сведе очите си. Ем. Станев, ИК III и IV, 353. Очите му, обикновено живи и с насмешливо изражение, сега гледаха остро, недружелюбно. Д. Ангелов, ЖС, 704.
НЕДРУЖЕЛЮБНОСТ, -тта, мн, няма,
ж. Отвл. същ. от недружелюбен; недружелюбие, неприветливост, нелюбезност, неуч-тивост. Петко, без да го погледне и без да става от мястото си, отвърна: — Мина ми настинката.. На Камен му стана веселд. Не се засегна от недружелюбността му. Й. Гешев, ВТ, 90. Другият не счете за нужно да му отвърне. При такава недружелюбност другаде Ванко веднага би се отказал да упорствува, би си отишъл. М. Грубеш-лиева, ПИУ, 20. Друг път те направо влизаха при Дойчинов, но сега бе казал да почакат, макар че при него заседание нямаше. В това виждаха някакво охладняване и недружелюбност към тях. Ст. Даскалов, CЛ, 259.
НЕД1.Г1, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Телесен недостатък, обикн. вроден или като
