тен. Недочетен вестник. Недочетена лекция.
НЕДОЧЙТАМ, -аш, несв.; недочета, -èui, мин. ce. HeflonèTox, прич. мин. св. деят. недс^л, св. прех. Не изчитам нещо докрай; недоизчитам. Недочитам днешните новини във вестника, недочитам се, недочета се страд.
НЕДОЧЙТАНЕ ср. Отгл. същ. от недочитам и от недочитам се.
НЕДОЧУВАМ, -аш, несв.; недочуя, -ÿeiu, мин. св. недочух, прич. мин. страд. недочут, ce. 1. Непрех. Не чувам достатъчно добре, обикн. поради вроден недостатък на слуха, заболяване, старост и под. — Недочува, .. — Що? — Глух е. Ив. Вазов, Съч. VI, 200. — Не чух! — вдигна вежди комисарят. Комисарят наистина малко недочуваше. — Казах — наближаваме... Близо е вече лагерът... П. Вежинов, НС, 196. — Откога чукам — намръщи се Борис, като прескочи локвата и влезе в кухничката. — Оглушала ли си? — Недочувам, баби, недочувам. К. Калчев, СТ, 341. Тя с ужас откри, че той недочуваше добре, това беше птювата фа-тална последица на болестта. Л. Стоянов, П, 341. — Аз, синко, съм стар и болен човек. Очите ми отслабнаха, ушите ми недочуват. С. Славчев, БФ, 268.
2. Прех. и непрех. Не чувам някого или нещо изцяло, напълно, докрай. Промени се той към всички — поизстина, затвори се, углъби се в себе си.. Сега и жена си недочуваше понякога що му говори. Д. Талев, ПК, 461. Огненият полъх на бунта бе обвеял вече сърцата на всички.. Пазванти и пъдари усещаха това и гледаха да не се пречкат много-много из улиците, мъчеха се да недо-виждат и да недочуват... Г. Караславов, ОХ IV, 507. — Панайотке, — рече Кондо,..
— Ще те оженим! — Кое рече? — попита тя, недочула добре. Д. Немиров, Б, 69.
— Какво, какво? — недочул, попита го Ра-денко, като се спря на улицата пред входа. Б. Обретенов, С, 37. • Чул-недочул. Разг. Когато на улицата минават софийски знаменитости, „непризнатите таланти“ клюкарствуват по техен адрес, чули-недо-чули, но непременно преувеличили семейните им тайни. М. Кремен, РЯ; 405. Новият катепан Панагос, чул-недочул обясненията му,.., веднага заповяда да го затворят в кулата. Й. Вълчев, СКН, 153. недочувам се, недочуя се страд.
НЕДОЧУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недочувам и от недочувам се. Поуплашил се бог от недочуването си, поради което събрал апостолите и светиите си да ги пита какво му е и откъде му е дошло туй оглуишване. Хр. Пелитев, ПЕБ, 33.
НЕДОЧУЯ. Вж. недочувам.
деят. недоял, св., непрех. Не ям толкова, колкото трябва, колкото е необходимо, за да се нахраня, наям, обикн. системно или продължително време; недояждам си, недо-хранвам се. Думите на председателя здраво залегнаха в съзнанието на Алекси. Невед-наж като младеж той бе недояждал, та знаеше какво значи глад. Кр. Григоров, Н, 28. Почти през целия си живот Черешара бе недояждал и продължаваше да недояжда. П. Слацински, ПЗД, 157.
НЕДОЯЖДАМ СИ несв.\ недоям си св., непрех. Недояждам; недохранвам се. Сиромах Лазар намекнал уж на шега колко щяло да бъде хубаво,.., ако станело чудо и на трапезата се появи и една франзела топъл хлебец. Всички знаели, че Лазар редовно си недояждал. А. Гуляшки, ДМС, 193.
НЕДОЯЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недояждам и от недояждам си. „И само защото много заслабнах от недояж-дането, аз и се поболях, само затова реших да подаскалувам на село, дето животът е мирен и сит.“ Г. Стоев, ПЗ, 67. — Помисли най-сетне и ти за семейството си — продължи тя. — Виж сина си колко е измърша-вял от недояждане. К. Калчев, СР, 95. — О, господарю, — възрадва се Кобхай, който истински страдаше поради системното недояждане на господаря си.. — мога да сваря пилета. А. Гуляшки, ЗВ, 533. Във всичко се чувствува как хиляди хора поемат свобод-но въздух в гърдите си, как все така облечени почти в орипи, с побледнели от недо-яждането лица, пеят изтерзано, но тържествуващо. К. Странджев, ЖБ, 126.
НЕДОЯЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от недоям като прил. 1. За човек или животно — който не си дояжда, не се до-хранва, обикн. постоянно; недохранен. Колкото до външността си, той [Д. Дебеля-нов] беше крайно нехаен и затова дори три-четири десетилетия след смъртта му някои неосведомени хора писаха, че „скитал недоял и полуоблечен из улиците на София“. К. Константинов, ППГ, 171. Кино, кино и кино!.. Жена ми и дъщеря ми почнаха да тичат от театър на театър, вбесени, застрашени, недояли, недоспали. Елин Пелин, Съч. IV, 149-150. Недояли деца.
2. Който не си е доял, не се е наял, нахранил. • Ял-недоял. Разг. Работата ми е такава: винаги на палубата — и в дъжд, и в сняг, спал-недоспал, ял-недоял. Г. Друмев, УКР, 36-37.
НЕДОЯМ. Вж. недояждам.
НЕДРА мн. 1. Земна маса, която е дълбоко под земната повърхност. Дъхът на земята, чиито плодоносни недра широко се отваряха,.., отново го завладя. Елин Пелин, Съч. III, 111. Азия крие в недрата си много и разнообразни полезни изкопаеми. По някои от тях тя заема първо място в света. Геогр. VI кл, 85. Опасахме с релси зе-
НЕДОЯЖДАМ, -аш, несв.', недоям, не-
дояд0ш, мин. св. недоядох, прич. мин. св.
