преживях и преживявам толкова болезнено бягството на жена ми! А. Гуляшки, ДМС,
135. Павел недоумяваше коя е причината за недоволството й. П. Льочев, ПБП, 70. Катя недоумяваше какво се е случило, борейки се със съня и действителността. Кр. Кръстев, К, 185. — Недоумявате какво правят вашите ученици? Учили сте ги на нещо възвишено, да обичат живота, а се е случило обратното. Ем. Станев, ИК I и II,
52.
2. Изразявам, показвам недоумение. Всичките тези земи се наричали някога България, а пък днеска се наричат само Българско. — Що тъй, даскале? — недоумяваше една от по-големите ученички. Ст. Дичев, ЗС I, 356. — Какво представлява? — недоумявах пред рисунката му [на Влад]. — Гора! Бл. Димитрова, ПКС, 280. — Как нямате мъж? — недоумявам. — Нямам. Вдовица съм от три години. Тарас, СГ, 85.
НЕДОУМЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоумявам.
НЕДОУМЯВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят от недоумявам като прил. 1. Който е в недоумение, който недоумява. Като побутваше лекичко недоумяващия купувач, той го изпрати до изхода и тръшна вратата след него. П. Незнакомов, БЧ, 46.
2. Който изразява, показва недоумение. Той ходеше като занесен ту при оркестрантите, ту при хористите,., и питаше с една и съща тъжно недоумяваща усмивка: — Научихте ли вече? Пенсионират ме... Л. Дилов, ГТБД, 6. — Какво ли има да върши по това време? — чуха се недоумяващи гласове. Т. Влайков, Съч. III, 155. — Извинете.. — увлякох се и забравих. Вие бяхте хазяйката, разбира се! Тя имаше толкова недоумяващ вид — като че я бяха изведнъж и най-неза-служено ударили по лицето. А. Гуляшки, МТС, 123.
НЕДОУМЯВАЩО. Нареч. от недоумяващ; с недоумение, по начин, който изразява, показва недоумение. Петканов я гледаше все още учудено и недоумяващо. Всичките му надежди трябваше да се разпилеят. К. Калчев, ЖП, 276. — Ти казваше, че доктор Вранев играе тенис... Защо не го виждам? Никола недоумяващо сви рамене: — И аз не съм го виждал отдавна. Ем. Манов, ДСР, 381. — Искаш ли да участвуваш в акцията? — Каква акция? — мръщи се недоумяващо Виктор. — Изземване на златото от господа търговците. Др. Асенов, ТКНП, 313.
НЕДОУЧЕН, а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е завършил учението си, който е преустановил или прекъснал учението си. Той се не беше учил — той бе харчил парите на богатия си баща просто, и,.., бе се върнал в България недоучен. Ив. Вазов, Н, 63-64. Хванали я да се целува с един от младите учители и я изключили... Върна се в Три чешми недоучена. Б. Болгар, Б, 14. "Учен-недоучен. Разг. Започнал да чете една книга и още не е стигнал края й. Той смени всички училища в юга и се прибра в Яница учен-недоучен. Д. Вълев, Ж, 34.
2. Който не е изучил нещо докрай, който не е изучил нещо до необходимата степен. Борис се докосваше леко до нещата, намекваше подробности, които изумяваха слушателите, и с всестранната си осведоменост ги поставяше в такова положение, в каквото изпада недоученият студент пред известния професор. Ем. Станев, ИК I и II, 252.
НЕДОУЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от недоучен.
НЕДОУЧИЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е доучил, не е учил докрай; недоизучил. • У чил-не доучил. Разг. Учил-недоучил и напуснал университета.
НЕДОХРАНВАМ, -аш, несв.\ недохра-ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Не храня някого достатъчно, колкото е необходимо. Ако продължаваме да недохранваме нашия добитък, няма да можем да увеличаваме неговата продуктивност, недохранвам се, недохраня се страд.
НЕДОХРАНВАМ СЕ несв.; недохраня се
св., непрех. Не се храня достатъчно, колкото е необходимо, за да се нахраня, обикн. системно и продължително време; недояж-дам си. През военните години децата се не-дохранваха и това се отрази на тяхното здраве и развитие.
НЕДОХРАНВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недохранвам и от недохранвам се. Системното недохранване не само уврежда здравето, но и се отразява зле на работоспособността, настроението и цялостно-то поведение на човека.
НЕДОХРАНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недохраня като прил. Който не се храни достатъчно, толкова, колкото е необходимо. А там, край Пирот, се застояха. Войниците — голи, боси. Хора и добитък — недохранени. Гниеха не само колите, но и добитъкът, и хората започнаха да гният. В. Геновска, СГ, 429. Тук-таме се мяркаха грохнали от път, преуморени и недохранени коне. А. Каралийчев, ТР, 142. Пенко се поболя. Изведнъж го втресе.. Цялото му слабо и недохранено телце трепереше неудържимо. П. Здравков, НД, 30. Те пиеха, за да си прочистят гърлото, да облекчат мускулите си, да утешат сърцата си. Вкъщи ги чакаха уморени, съсипани жени, нервни, недохранени деца. Б. Йосифова, БЧМ, 69.
НЕДОХРАНЯ. Вж. недохранвам.
НЕДОЧЕТА. Вж. недочитам.
НЕДОЧЕТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недочета като прил. Който не е четен, изчетен, прочетен докрай; недоизче-
