сен трон! Т. Траянов, Съч. III, 12. //Който не е по материалните възможности на някого. Кой ли би потърсил за Аликс на черната борса хинин, когато дори хлябът се продаваше на недостъпни цени! Д. Димов, Т, 485. Дългите пътешествия, както и ку-рортизмът са свързани с големи разноски и следователно са недостъпни за болшинството от хората на умствения и физически труд. П. Делирадев, В, 3. Когато на една гладуваща жена дали парче бял хляб, тя започнала да го целува. Защо? .. — за нея хлябът е станал нещо непостижимо, мечтано, недостъпно. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. ^
НЕДОСТЪПНО. Нареч. от недостъпен. Той пише недостъпно за обикновения читател. А Държи се недостъпно и надменно и отблъсква хората.
НЕДОСТЪПНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на недостъпен. Варосани зидове извисяваха своята крепостна недостъпност, а в процепа между две остри стрехи се търкаляше захождащото слънце. Ст. Сивриев, ЗСБ, 10. Той беше единственият мъж, който не й се кланяше, защото е по-голям от всички други, когото тя обичаше именно за неговата сила и недостъпност. Т. Монов, СН, 76. Христина играеше на недостъпност, дори се показваше привидно студена, но той вярваше, че по-късно ще се промени, както се променя всяко момиче в брачния живот. Ем. Станев, ИК I и II, 84. Жената му изглеждаше прекрасна с оная твърда недостъпност, която го изпълваше с мекуишва плебейска омраза. Д. Вълев, Ж, 133.
НЕДОУБЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е убит напълно, докрай, окончателно. Без пощада се избиваха жени, старци и деца; мнозина оставаха недоубити и живи биваха заравяни. Г. Георгиев, Избр. пр, 29. Знаеше ли императорът, че в тоя ров мърдат в броните, като живи раци в блюдо, ромейски войници, че помежду им реват като недоубити зверове облечени в кожуси смоляни. А. Дончев, СВС, 799. Недоубита змия.
НЕДОУВАРЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е у варен напълно, докрай; недова-рен, недосварен. Недоуварен боб.
НЕДОУЗРЯЛ, -а, -о, мн. недоузрели, прил. 1. За плод — който не е напълно узрял, който не е достигнал необходимата зрелост; недозрял. Те [пилетата] хитро се подслоняват под натежалите от влага шумки на лозницата и с престорено безгрижие кълват нависналите като капки зърна на недоузрялото грозде. 3. Сребров, Избр. разк., 162. Отпуснатото му лице доби кисело изражение, сякаш беше дъвкал недоузрели дренки. П. Стъпов, ГОВ, 40.
2. Спец. За хранителен продукт, алкохолна напитка и под. — който не е придобил необходимите вкусови качества, тъй като не е престоял необходимото за узряване време; недозрял, неузрял, незрял, неотлежал.
НЕДОУК м. Остар. и диал. Недоучил човек.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НЕДОУМЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Състояние на нерешителност, съмнение, колебание, породено обикн. от неразбиране, неяснота или недостатъчна осведоменост. Сега беше мой ред да се учудя, но той побърза да ме избави от недоумението: — А пък аз съм актьор — заяви той с достойнство и нескривана гордост. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126. Аз открих, че моят сериозен и строг баща, който не търпеше думата му да се чупи на две .., спрямо майка ми се държеше толкова кротко и отстъпчиво,.. Това откритие беше учудващо, предизвикваше рояк недоумения в момчешката ми глава. А. Гуляшки, ДМС, 163. В една от низините на антарктическия континент, наречена Виктория, се намира солено езеро, което буди недоумение у геофизиците. К, 1963, кн. 8, 36. • В съчет. с гл. гледам, изгледам, погледам, изпадам, намирам се и под. и предл. в. Коларят дълго го гледа в недоумение, като че ли все още не можеше напълно да проумее всичко, което чу от Беглишки. К. Калчев, СТ, 257. Едва се владееше, плачеше му се. Момичетата се споглеждаха в недоумение. П. Стъпов, ГОВ, 115. — Какво? Съкровище ли? — подскочи Рашко. — Къде е то? Професорът го изгледа в недоумение. П. Стъпов, ГОВ, 199. Каравелов в недоумение се пита: „И така, за кого са се писали тия истории?“ М. Арнаудов, БКД, 166. И ние неволно изпадаме в недоумение, отгде нашият писач е могъл да почерпи въодушевление, за да ни изненада със своите чудновати схващания. Р, 1926, бр. 206, 2.
2. Израз на това състояние. Недоумение и яд се виждаше на лицето му. — Чудна работа! — говори той. — Одремал се и сто-о-о-и!". Тук, на това място, не бяха дохождали. Й. Йовков, Разк. II, 23. Вън, вън! Шаро се уплаши в първия момент, скочи на първото стъпало и погледна оттам стопанина си с недоумение. Д. Талев, ЖС, 45.
НЕДОУМЯВАМ, -аш, несв., непрех.
1. Изпитвам недоумение, намирам се в състояние на недоумение. В тоя надпис кръчмата на Къня беше наречена кръчма „Успокоение“. Мнозина недоумяваха и се чудеха, като четяха това име. Й. Йовков, Ж 1920,
30. Аз стоях и недоумявах. Трудно можех да повярвам, че сме обкръжени. Никой не ни беше видял. Сл. Трънски, Н, 221. • Със следв. въпр. подч. доп. изр. (непряк въпрос). Зрителите гледаха и недоумяваха защо Страхил с такова голямо напрежение на лицето се мъчи да откъсне цветето. Ив. Димов, АИДЖ, 169. Още недоумявам защо
