недостойно занимава. Ал. Константинов, Съч. I, 120. Момчето разбираше, че съветът постъпва нечестно, недостойно. Цв. Ангелов, ЧД, 195-196. Незнанова наистина е недостойно изиграна. Ст. Чилингиров, РК, 279.
2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо не отговаря на определени изисквания за морал, достойнство. Недостойно е да се мълчи в такъв момент.
НЕДОСТОЙНСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на достойнство. Неспособност и нравствено не-достойнство не могат лесно да останат скрити. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 88. Помежду нас има мнозина, които при всичката си грубост и недостойнство си въз-мечтали, поради малкото богатство, което ся намира на ръцете им, че те са най-умни и най-достойни. Съв., СбПер. п II, 86. Нека срам и безчестие да покрие синца ни, като хвърлим черни дни на нашето въстание и недостойнство на емиграцията си пред очите на врага. НБ, 1876, бр. 42. 164.
2. Недостойна постъпка, недостойно дело. Не съм направил никакво недостойнство, за да ся моля да ми подарят живота. К. Величков и др., ЛБ (превод), 66.
3. Липса на положителни качества, достойнства на нещо. Господин Чолаков може най-сетне да ни каже, че говориме за сборника му с общи чърти, а не влизаме в подробности, за да укажем на хората в кое именно се състои недостойнството на сборника му.
Н. Бончев, Съч. I, 141. Другата по-голяма част на материала в този сборник, която част е само доставена г. Чолакову,.. не пада по-долу в недостойнството си от другия материал, който е събран и нареден от самаго г. Чолакова. Н. Бончев, Съч. I, 133-
134.
НЕДОСТЪПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. За място — до който не може да се стигне, достигне, през който не може да се мине, премине; непристъпен, недосегаем, недостигаем, недостижим. Стръмни, облечени с гора урви се спускат надолу стремително, но тъй пустинни, диви и недостъпни, щото би казал човек, че само орлите могат да се спущат в дола, но не кракът на човешка твар. Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. В околността на града има такива пусти, недостъпни места, бурени и къпини. Елин Пелин, ЯБ, 34. Открай време Стара планина е представлявала недостъпна стратегическа граница. И. Радичков и др., ГСП, 6. От турско време, та до средата на трийсетте години тевтонските гори били недостъпни, недокоснати у сой. Н. Тихолов, ДКД, 66. Недостъпни скали. И В който не може да се влезе, проникне поради някаква забрана, препятствие и др. Стражарят на вратата поздрави лениво, морякът докосна два пръста до обшитата си със злато фуражка и влезе в недостъпното за нас пристанище. П. Незнакомов, МА, 96. В дворчетата цъфтяха рози, виждаха се беседки и напечени от слънцето пейки — един „аристократичен“ за Кольо свят, недостъпен и мечтан. Ем. Станев, ИК 1 и II, 103. Тържествено блесналите прозорци на тоя недостъпен храм ни говореха за безброй кристални полилеи, за изобилно пръскана светлина. М. Кремен, РЯ, 66. Братята решили да го [Рилския манастир] направят недостъпен за пожари и разбойници и с големи усилия и благочестив ентусиазъм,.., направили го велик и як като крепост. Ив. Вазов, Съч. XV, 25.
2. Обикн. с предл. за. Който не се предоставя, не се дава, не е на разположение на някого. Описи се правят на ръкописи и ста-ропечатни книги, познати в малко екземпляри и като рядкости, недостъпни никому. Б. Ангелов, ЛС, 173. Някои от архивните материали са недостъпни за всеки читател.
3. Прен. Обикн. като сказ. опред. За човек — който се отделя, откроява, обикн. с изключителни качества или с високо социално положение, поради което с него не може да се общува, да се установи контакт; недосегаем, недостижим. А за ергените тя беше недостъпна не само защото ба1ца й беше богат, но защото ц тя сама не харесваше когото и да е. И. Йовков, ЖС, 172. Встрани, близо до вратата, седеше вуйко Тасе — по-намусен, по-недостъпен от всички насядали тук люде. Д. Талев, ЖС, 77. Такъв беше той — странен. Ту буйно-весел и разговор-чив, ту мрачен и недостъпен. Цв. Ангелов, ЧД, 31 .Тя беше много влюбена в него и искаше да го има постоянно при себе си. Но нейната невинност, неопитност и ограниченост го правеха все по-затворен и по-недостъпен. М. Грубешлиева, ПИУ, 243.
4. Обикн. с предл. з а. Който не е по силите, по възможностите, способностите на някого, поради което не може да бъде разбран, осмислен, забелязан; недостижим. —Ако на вас са скъпи правните институции, които крепят еснафското благополучие и тъпота, смисълът на историята и изобщо смисълът на живота ще остане недостъпен за вашия ум. Ем. Станев, ИК I и II, 231. Нов още тука, той не беше се запознал със злобите на деня, а интересите на политическия живот на страната бяха чужди на неговия ограничен ум, недостъпни и непонятни. Ив. Вазов, Съч. XXV, 115. Докторът внимателно наблюдаваше живота на всички,.. Много често, с острото око на диагностик, той откриваше неща, недостъпни за околните. В. Геновска, СГ, 270. Кралице вечна на ефира,/ жестока, жива красота,.. Самата мисъл робска тръпне/ пред твоя строг свещен закон,/ пред твой-те тайни недостъпни,/ пред твоя съдбоно
