силев. Й. Попов, ЧП, 28.
4. Обикн. с предл. за. Който не е по силите, по възможностите и способностите на някого, поради което не може да бъде разбран, осмислен, забелязан; недостъпен. Проникновената социална психология е неоости-жима за този, който не умее да прониква в дуишта на отделния човек. Е. Каранфилов. Б III, 288.
5. Като същ. недостижнмото ср. Това, което не може да се достигне, постигне, осъществи. В бъдеще, когато изчезнат враждебните класи и светове, хората щяха да обладаят недостижимото, което сега ги мамеше, мъчеше и убиваше като гибелен мираж! Д. Димов, Т, 692. Я ми кажи ти, ей човече, ти, който немил-недраг се скиташ цели десет години и бленуваш недостижимото,.., ти какво спечели със своята упорита борба, а? Ал. Константинов, Съч. I, 209.
НЕ ДОСТИЖИМО. Книж. Нареч. от недостижим; непостижимо. Утрото пак бе светло и свежо,., и небето сияеше все така тържествено и недостижимо. Г. Карасла-вов, ОХ IV, 237. Той знаеше, че момчето още не може да изписва нотите. Дългите му пръстчета умееха само недостижимо сръчно да прооягват по белите и черни клавиши. Е. Йончева, ЗГ, 28-30.
НЕДОСТИЖИМОСТ, -ттй, мн. няма, ж. Книж. Качество на недостижим; непостижи-мост. Костов гледаше неподвижно Ирина,.. Стори му се, че в лицето на това момиче имаше нещо одухотворено и красиво, което измъчваше,., и оставяше след себе си тъга, копнеж и усещане за недостижимост. Д. Димов, Т, 119. Тя вървеше спокойно,.. Сякаш не тя, а самата недостижимост и добродетел вървяха по улицата. Кл. Ца-чев, СШ, 138.
НЕДОСТОВЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. За думи, факти, сведения и под. — на който не може да се вярва, който се поставя под съмнение. Противоп. истински, сигурен, верен, точен. Време е да се избие едно исторически недостоверно и политически вредно твърдение из областта на новата история, за участието на среднородопски-те българи мохамедани в потушаването на въстанието в Перущица. НК, 1958, бр. 34,
2. Ако Панайот ни разказва недостоверни произшествия, то обязаността на шестте [критици] е да ни открият истината и да ни докажат противното. Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 218. Недостоверен случай.
НЕДОСТОВЕРНО. Нареч. от недостоверен. Историческите разкази на писателя звучат недостоверно.
НЕДОСТОВЕРНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на недостоверен. Историческо-познавателното значение на пиесата за съвременния зрител било подронено не толкова от фактологическата недостовер-ност в най-тесния смисъл на думата, а от „нереалистичното предаване на епохата“. ЛФ, 1956, бр. 3, 3.
НЕДОСТОЕН, -ойна, -ойно, мн. -ойни, прил. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, чувствувам се, оказвам се и под. и с предл. за или следв. изр. със съюз да.
1. Който не притежава необходимите качества, за да заслужи или получи нещо. Тук, на тази гара, когато шумът на влака се чуваше съвсем ясно, тя се чувствуваше недостойна за такъв учен мъж. Г. Караславов, ОХ I, 283. — Влюбих се в тебе.. — По-добре е за тебе да се влюбиш в друга жена, по-хубава — казала му жената. — Аз съм недостойна за твоята любов, не съм достатъч-но красива. ЛФ, 1957, бр. 4, 4. Марин улови китката на сина си с два пръста и извади ръката му от джоба.. Извади я бавно, като че се готвеше да нанесе удар на недостоен противник. Ст. Сивриев, ЗСБ, 97. — Аз считам, че всички тук [в небесната зала] сме недостойни да разискваме по въпроса за плътската страст.. — продължи той [разбойникът]. Елин Пелин, Съч. IV, 15.
2. Който не притежава необходимите качества, не отговаря на определени изисквания, за да заеме някакъв пост, служба и под. Стефо Церски не жалеше, че ще умре. Сега друг трън се бе забил в сърцето му, по-ос-тър: той се бе показал като недостоен войвода. Тая мисъл го мъчеше сега и голяма беше мъката му — по-голяма сякаш от страха пред смъртта. Д. Талев, И, 110. Ти по право си законният наследник на престола. Смилец се показа недостоен да го брани, отбрани го ти. Ив. Вазов, Съч. XIV,
46. „Господи, боже мой! — помислил министърът,.. нима аз съм недостоен за службата ти?“ Нар. прик., Христом. ВВ I, 36.
3. Който не притежава нравствени и морални качества, не притежава достойнство; непорядъчен, безнравствен. Недостоен човек.
4. Който е несъвместим с достойнството на някого, който унижава, принизява достойнството на някого. Преструвките му изглеждаха жалки и недостойни за един мъж. Д. Кисьов, Щ, 184. — Аз зная доктор Рейли — започна той бързо — и трябва да ви кажа, че съм възмутен от неговата недостойна постъпка. Ст. Дичев, ЗС I, 45. Както забелязвате, ишиасът, умората, студът и гла-вно недостойното поведение на железничаря ме накараха да нарека последния говедо. ВН, 1958, бр. 2072, 4. Да ида в магазина за покупки — това за мен беше долно и недостойно. Г. Краев, АЗ, 13. Дрончето улти-мативно забранява да я наричат с недостойното прозвище, но разбира се, никой не обръща внимание на думите й. Ст. Гру-дев, ББ, 39.
НЕДОСТОЙНО. 1. Нареч. от недостоен. Той се държи спрямо мене недостойно. К. Петканов, В, 65. Ето онзи висш чиновник: какви подлости не е извършил той, за да достигне до чина, който всеки знае, че
