оня, планинецът, какъвто бил... Казват че... — започна и недоизказа баба Дешка, пресечена от стринка Гуна. Ц. Церковски, Сьч. III, 42. // Не казвам, не съобщавам, премълчавам нещо, обикн. по някакви съображения; недоизричам. Гласът, с който ми зададе въпроса, ме накара да почувствувам, че това, което недоизказва, е нещо много сериозно. Л. Александрова, ИЕЩ,
203. Ето какво било „скритото“, което старият Емин недоизказвал, ето кое още не е прогонил от душата си единственият комунист в махалата. Л. Александрова, ИЕЩ, 211. недоизказвам се, недоизкажа се страд.
НЕДОИЗКАЗВАМ СЕ несв.; недоизкажа
се св., непрех. Не се изказвам докрай; недоизричам се. Ти зафана одеве да разправяш, па се недоизказа. Т. Влайков, Съч. III, 254. // Не се изказвам докрай, премълчавам нещо, обикн. поради някакви съображения; недоизричам се. — Всичко й е много хубаво, само че... еХ, то можеше белки и без него сега, ама... такованка... Стрина Илчовица пак смънка и се недоизказа. Т. Влайков, Съч. I, 1925,250.
НЕДОИЗКАЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недоизказвам и от недоизказвам се; недоизричане. Началникът се разтрепе-ра. Той не можа да разбере кой е с него и кой против него. Тия недоизказвания от двамата го забъркаха. Ст. Чилингиров, ПЖ, 148. Освен с реалистичния си подход, критическите работи на Б. Ангелов се отличават и с доста смелост. Той не обича загатванията, недоизказванията. Ив. Богданов, ЛДБА (Б. Ангелов, JTC), 14.
НЕДОИЗКАРАМ. Вж. недоизкар-вам.
НЕДОИЗКАРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизкарам като прил. Разг. Който не е изкаран, не е свършен, не е изработен изцяло или докрай; недовършен, незавършен, недосвършен. Спомена за някаква си недоизкарана, а отчетена продукция. Д. Кисьов, Щ, 310. Видя недоизкарания чорап, взе го и продължи прекъснатата си работа. Ст. Марков, ДБ, 31. Двамата се прокраднаха край оградата, заобиколиха я и през друг отвор се вмъкнаха в задната част на двора, откъм гърба на недоизкара-ната къща. П. Проданов, С, 74. Между не-доизкараните творения беше едно, с което възпявах подвизите на Самуила. П. Р. Славейков, БП I, XXII.
НЕДОИЗКАРВАМ, -аш, несв; недоизкарам, -аш, св., прех. Не изкарвам, не свършвам, не завършвам нещо изцяло или докрай. — Пожар! Пожар! — викаха всички. — Къде? — питаха ония, които бяха се събудили от тревогата, недоизкарали пръв сън. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 309. Не-доизкара и прогимназия и започна да работи за хляба, недоизкарвам се, недоизкарам
се страд.
НЕДОИЗКАРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоизкарвам и от недоизкарвам се.
НЕДОИЗМЁРВАМ, -аш, несв.; недоиз-мёря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Меря, измервам нещо, без да го доизмеря цялото, докрай. Да считаме годината точно 365 денонощия значи да „недоизмерваме“ времето. Такъв календар „ще бърза“. В. Шишаков, СВ, 29. недоизмервам се, недоизмеря се страд.
НЕДОИЗМЁРВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недоизмервам и от недоизмервам се.
НЕДОИЗМЕРЯ. Вж. недоизмервам.
НЕДОИЗНОСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. 1. За дрехи, обувки и под. — който не е износен изцяло, докрай; неизносен1.
2. За дете или животно — който е роден преди изтичане на нормалния срок на износване на бременността; недоносен.
НЕДОИЗПЁЧЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изпечен колкото е нужно, колкото трябва; недопечен, недоопечен. Недо-изпечена баница. Недоизпечено месо. Недо-изпечени тухли.
НЕДОИЗПЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За вода, питие и под. — който не е допит, изпит докрай; недопит. Недоизпито мляко.
2. За съд, обикн. чаша и под. — в който е останала течност, напитка, която не е изпита докрай; недопит. Недоизпита ча1иа.
НЕДОИЗПЛАТЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е платен, изплатен докрай; недо-платен. И смята си: като доизплати някои недоизплатени още разноски, като брои Лукану парите, които предварително е дал и печалбата, що му се припада, все пак това, дето ще остане нему, неговият собствен дял от печалбата, ще бъде една доста големичка сума. Т. Влайков, Пр. I, 120. Апартаментът ми е недоизплатен, затова не може да се ипотекира. А Недоизплатени дългове.
НЕДОИЗПЛЁТЕН, -а, о, мн. -и, прил. Който не е изплетен докрай; недоплетен, недооплетен. Недоизплетен ръкав.
НЕДОИЗПУШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за цигара — който не е изпушен докрай; недопушен. Недоизпушена цигара.
НЕДОИЗПЪРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изпържен, опържен колкото трябва, докрай; недоопържен, недопържен. Недоизпържено месо.
НЕДОИЗРАСЪЛ, -ела, -сло, мн. -ели, прил. Недорасъл (в 1 знач.).
НЕДОИЗРЕКА. Вж. недоизричам.
НЕДОИЗРЁЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизрека като прил. 1. За
