думи, изречения — който не е изречен докрай; недоизказан, недоказан1, недоречен. И людете край колибата и извора приказваха все по-тихо, с недоизречени думи и шепот. Д. Талев, И, 591. — Охо! Първият кат отиде веке нагоре. Майстор Дуко... — Ха! — сопна му се Султана и така го погледна, че приказката му спря на гърлото недоиз-речена. Д. Талев, ПК, 507-508. Същевременно писателят следи най-тънките извивки в изживяванията на героя,.., недоизречени-те думи, промяната на интонацията в езика. Лит. XI кл, 266. // Който не е казан, изречен, който е премълчан, обикн. поради някакви съображения; недоизказан, недоречен. Надникнала бе в мислите, в душата на Глаушев въпреки неговата недоизречена изповед и чувствуваше своята женска сила. Д. Талев, ГЧ, 68-69. В техните разговори [на княгинята и Хилвуда] тежеха недоизречени и тъмни мисли, като че ли в самите тях се бунтуваше нещо против тая връзка. Ст. Загорчинов, ЛCC, 144. Някаква нишка се бе скъсала, някаква мисъл бе останала недомислена, някакво слово — недоизрече-но. П. Вежинов, ДБ, 292. И като помисли за сина си, спомни си за Кракра. Пак я обхвана чувството за нещо недоизживяно и недоиз-речено, доиска й се да чуе други думи, не тия, що казваше боляринът. А. Дончев, СВС, 180.
2. Като същ. недоизреченото ср. Нещо, което не е изречено, което се премълчава или не може да се каже ясно; точно, конкретно или направо; недоизказаното. Четеше писмата, докато слушаше забъркания отчет на сметководителя, прекъсваше недоизреченото с въпроси: как? защо?, подвикваше: стига! О. Василев, Т, 20.
НЕДОИЗРЙЧАМ, -аш, несв.; недоизрека, -чеш, мин. св. недоизрекох, прич. мин. св. деят. недоизрекъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. недоизречен, св., прех. Не изричам нещо докрай; недоизказвам. — Вие подозирахте ли, че Жельо може да е издавал на полицията? ., — Мислиш, че Жельо...? — недоизрече от задавянето Чере-шара. П. Славински, ПЗ, 262. Помниш ли, по Кръстовден, когато забрадката си беше забравила?.. Изглежда, петелът ти... — недоизрече горянина,.:, наду се от смях, почервеня и дълго-дълго се закашля. П. Михайлов, ПЗ, 48. Старата целуваше земята,.. и широко се кръстеше, като мърдаше устни и недоизричаше молитвата си: „Света богородичке, покров ще ти направя“... М. Грубешлиева, ПП, 69. Недоизрекъл думите си, той [дядо Димо] се разхълца — бистри сълзи се затъркаляха по старческото му лице и закапаха по самите крака на ранения Панча. Ц. Церковски, Съч. III, 163. // Не казвам, не изричам, премълчавам нещо, обикн. по някакви съображения; недоизказвам. — Говори де! — настойчиво го подкани тя. — Кой знае какво нещо е, та...
— недоизрече момчето, млъкна и отново наведе глава. Сп. Кралевски, ВО, 66. — А ти, ти какво мислиш? — попита един селянин. Димитър се почеса: — Та, знам ли аз? Знам ли... — недоизрече той. П. СпаЬов, ХлХ, 442. — А бе... ний всички щяхме да се предадемно дойде Въкрил, и...— Пинта-та не доизрече, но всички знаят как свърши цялата тази история с бягството от фронта. Г. Караславов, ОХ II, 516-517. не-доизричам се, недоизрека се страд. Млого-кройките, турнати редом, означават пре-къснуване от мисълта, която се недоизри-ча. Ив. Богоров, СИНЕ, 40. НЕДОИЗРЙЧАМ СЕ несв.; недоизрека се св., непрех. Не се изказвам докрай; недоизказвам се. // Не се изказвам докрай, премълчавам нещо, обикн. поради някакви съображения; недоизказвДМ се.
НЕДОИЗРЙЧАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недоизричам и от недоизричам се; недоизказване.
НЕДОИЗСЛУШАМ. Вж. недоизслуш-вам.
НЕДОИЗСЛУШВАМ, -аш, несв.; недо-изслушам, -аш, св., прех. Не изслушвам някого или нещо докрай .Колко чужд се чувствуваше Методи Никое тогава [на годе-жа си]! Едва ли не натрапен в тая среда от натруфени дами и господа в черни жакети, които се усмихваха, запитваха и недоиз-слушвахй. М. Грубешлиева, ПП, 229-230.
— Е, бабо, казвай сега, какво да пишем? — обърна се вуйчо Божко към жена си,.., като недоизслуша дъщеря си и се приготви да пише. Ил. Волен, БХ, 13-14. — Защо трепериш? — недоизслуша обясненията ми той.
— Ам,чи от вълнение бе, бате! К. Георгиев, ВБ, 19-20. недоизслушвам се, недоизслу-шам се страд. и взаим. ,
НЕДОИЗСЛУШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоизслушвам и от недоизслушвам се.
НЕДОИЗЧАКАМ, Вж. недоизчак-вам.
НЕДОИЗЧАКВАМ, -аш, несв.; недоизчакам, -аш, св., прех. Не изчаквам някого или нещо докрай. — Вие бяхте толкова богата с дух, с младост, с хубост... Катя не-доизчака. Жената простена в нея. Ст. Чи-лингиров, РК, 88. И още същата вечер той [Сиракът] изказа съмненията си на Продан. Ала тоя го и недоизчака. — Ако ти не щеш, остави на мене... Ц. Церковски, Съч. III, 272. Има сервитьори, които недоизчак-ват поръчката. Г. Краев, Ст, 12. недоиз-чаквам се, недоизчакам се страд. и взаим.
НЕДОИЗЧАКВ АНЕ, мн. -ий, ср. Отгл. същ. от недоизчаквам и от недоизчаквам се.
НЕДОИЗЧЕТА. Вж. недоизчитам.
НЕДОИЗЧЕТЕН, -а, -о, мн. -и. Прич.
