НЕДОИЗБЕЛЕН2, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизбеля2 като прил. Който не е обелен, избелен докрай; недобелен2.
НЕДОИЗБЕЛЯ1. Вж. недоизбелвам1.
НЕДОБЕЛЯ2. Вж. недоизбелвам2.
НЕДОИЗГОРЯЛ, -а, -о, мн. недоизгоре-ли. Прич. мин. св. деят. от недоизгоря като прил. 1. За огън и под. — който не е спрял да гори, който още не е загаснал; недогорял. Като стигнаха до портите, Рашид кара право при пожарището, гдето завари всичките цигани и селяни, че се мъчат да изгасят недоизгорялото пожарище от плевника. Ц. Гинчев, ГК, 296. Не ме докосвай!/ Ще се опари твоята ръка/ от огън недоизго-рял/от топлина недораздадена. Д. Габе, С, 191.
2. Който не е изгорял напълно, докрай; недогорял. Бяха останали само зидовете на оградата. И една купчина от кдм^ни, от пръст, от недоизгорели греди. И. Йовков, В АХ, 108. Някакъв старец бе поставен на пост да разбърква с тояжката си недоиз-горелите книги, за да ги обхванат по-бързо пламъците. К. Калчев, ЖП, 476. След като очука ламарината, калайджията отмахна от огъня недоизгорелите дърва и в ямич-ката останаха само едри, червени въглени. П. Проданов, С, 79, Той [Крум] често ходеше с децата към обрушките на старите рудници,.. Из тъмните дупки излизаше топъл блед дим и мирис на недоизгорели въглища. X. Русев, ПЗ, 16.
НЕДОИЗЖИВЯН, -а, -о, мн. недоизжи-вени, прил. Който не е изживян напълно, докрай. Но той не можеше и не искаше да забрави топлия вятър и всичко онова не-доизказано и недоизживяно, което имаше в онези две нощи. Н. Антонов, ВОМ, 50. И като помисли за сина си, спомни си за Кракра. Пак я обхвана чувството за нещо недоизживяно и недоизречено, доиска й се да чуе други думи, не тия що казваше боляринът.
А. Дончев, СВС, 180.
НЕДОИЗК АЖ А. Вж. недоизказвам.
НЕДОИЗКАЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизкажа като прил. 1. За думи, изречения — който не е казан, изказан докрай; недоизречен, недоречен, недоказан1. Той [Стан] искаше да го разпита още за някои неща, но се побоя. Недоизка-заните думи на дяда Петра и без това звучаха като тъмна прокоба. Г. Райчев, Избр. съч. I, 132-133. И колкото да се приказва, все остава нещо недоизказано, което трябва да се продължи пак по същия начин в следното междучасие. Ст. Чилингиров, РК, 194. Той изобщо не обича претворителния процес и усъвършенствуването на текста и затуй у него намираме и лош език, и неясен текст,.., недоизказани изречения. Хр. Миндов, СбАСЕП, 106. Езикът на Стра-шимиров е емоционален, напрегнат, разкъсан, с недоизказани изрази. Лит. XI кл, 211. // Който не е казан, изказан, който е премълчан, обикн. по някакви съображения; недоречен, недоизречен. Миряна се изпълни с гордост,.. Очите му се смееха,.., а в главата му се появяваха недоизказани мисли и надежди. Ем. Станев, ИК I и II, 194. Разговорът гаснеше, както става винаги, когато между двама близки хора се появи нещо недоизказано. Ем. Манов, ДСР, 56. Те и двамата бяха много развълнувани, и двамата искаха да си кажат много недоизказани неща, и двамата жадуваха да се разберат, за да не се измъчват повече. Г. Караславов, ОХ IV, 541. В предпоследната сбирка „Люляка ми замириса“ той [Вазов] признава, че е раздавал душата си на всички, че в нея са останали недоизказани интимни неща. Г. Цанев, СИБЛ, 194.
2. Като същ недоизказаното ср. Нещо, което не е изказано, което се премълчава или не може да се каже ясно, точно, конкретно или направо; недоизреченото. Той си помисли, че тя го пита за още нещо и с погледа си, и с недоизказаното, и с премълчаното в нейния въпрос. Т. Харманджиев, Р, 162. Само аз,.., си мислех за последните му думи и се мъчех да открия недоизказаното, скритото в тях. Л. Александрова, ИЕ1Д, 319. Недоизказаното от докторовата история оставяше простор за всякакви догадки и предположения. Ив. Вазов, Съч. XII, 52. В отмерения тон на секретаря се криеше недоизказаното: „На мене се дължи всичко“. Ст. Дичев, ЗСI, 115.
НЕДОИЗКАЗАНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Книж. Отвл. същ. от недоизказан. През това време Лора, измъчена от Яворовото равнодушие и от неговата загадъчна недо-изказаност,.., пише отчаяни писма. М. Кремен, РЯ, 602. Сърцето му се изпълни бавно с подтискащо чувство на недоизказаност — по-лошо от празнотата. П. Вежинов, ДБ, 292. В думите му [на ловеца] имаше и една недоизказаност, един подтекст, нещо ново за неговото мислене на селянин. Г. Мишев, ЕП, 63. Недоизказаността понякога говори повече от обикновените думи.
НЕДОИЗКАЗВАМ, -аш, несв.; недоизкажа, -еш, мин. св. недоизказах, св., прех. Не изказвам, не изричам нещо докрай; недо-изричам. При това капитанът говореше малко разпалено, недоизказваше ясно думите си и с това още повече отнемаше на княза възможността да разбере всичко. В. Геновска, СГ, 339. — Обичам те аз, Пенко, и още повече от напреди те обичам, ами дядо... ех! — И тя, недоизказала думите си, въздъхна издълбоко. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 141. — Впрочем, тоя разговор става излишен, защото наистина мисля вече да се задомя.. — Бре! Значи наистина? — И коя е тя? Да не би... — Ирина недоизказа. П. Спасов, ХлХ, 159. — То тя беше хубава, ами
