НЕДОЖИВЁЯ. Вж. недоживявам.
НЕД ОЖИВЯВАМ, -аш, несв.\ недожи-вёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. недоживял, -а, -о, мн. недоживёли, св., не-прех. Не живея, не доживявам до някакво събитие, явление, време.
НЕДОЖИВЯЛ, -а, -о, мн. недоживёли. Прич. мин. св. деят. от недоживея като прил. Който не е живял, не е доживял до определен момент, събитие, явление и под. • Живял-недоживял. Поет. Те водиха борба за свободата на своя народ и някои загинаха живелшнедоживели. ОФ, 1961, бр. 5140, 2.
НЕДОЗВОЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Ос-тар. Книж. Непозволен; забранен. Що се относи до недозволеното вл1(яние, за виновен в това нарушение на закона се счита всеки, който „пряко или косвено, лично или чрез кого и да било другиго употребява или заплашва да употреби сила, насилие или давление“. Пряп., 1903, бр. 6, 3.
НЕДОЗРЯЛ, -а, -о, мн. недозрёли, прил.
1. За плод — който не е напълно узрял, който не е^достигнал необходимата зрелост; недоузрял. В калта лежаха пречупени стебла, недозрели домати. Н. Нинов, Е1ИО, 23. — Лапнах недозряла круша. Приседна ми, та сега едвам говоря. Ран Босилек, Р, 64. Сред пожълтелите стъбла [на царевицата] се забелязваха и по-сочни. От тях се носеше мирис на недозряла царевица, на свила. Кр. Григоров, Р, 63. Краставиците се берат зелени, недозрели. Пожълтелите краставици вече губят вкусовите си качества. Бтн V и VI кл (превод), 106,,
2. Прен. За човек — който не е достигнал до необходимотр физическо или духовно развитие; незрял. Стоян беше много тожествен, важен, а беше и смешен, като искаше сега да сгодява сина си, като че ли Лазар беше някое недозряло момче, а той, баща му, редеше живота му. Д. Талев, ЖС, 339. Други майки, които са живяле блудно .. преди замъжеството си, са произвеле слаби и недозрели деца. Знан., 1875, бр. 7, 106. // Който не се е развил, не се е подготвил за някаква работа, дейност; незрял. Известно ти е, че няколко недозрели учителчета посрещнаха това възвание с неописуема радост и захванаха да агитират за основава-нието на околийски учителски дружества. Н, 1895, бр. 13 и 14, 98. Ако има на този свят хора, които само приказват и нищо не вършат — това сте вие, недозрелите. В. Геновска, СГ, 177. Ние, т.е. редакцията, мислиме, че е невъзможно да искаме от нашите недозрели мислители големи, важни и зрели ръзсъждения. Знан., 1875, бр. 6, 94. // За художествен творец (писател, художник, актьор и под.) — който не е развил таланта си, не е постигнал зрелост, висока степен на майсторство в творчеството си; незрял. Недозрял режисьор. Недозрял критик.
3. Прен. За мисъл, план, съвет, оценка и др. — който не е зрял, не е достатъчно обмислен, уточнен, изяснен; незрял. Лазар мълчеше,.. Настанала бе някаква бъркотия в мислите му, а той никога няма да изрече неясна, недозряла своя мисъл. Д. Талев, ПК, 281. А от Пушкиновата поезия той се е влиял само от ония стихотворения,.., в които е намерила енергичен израз младежки недозрялата политическа мисъл на поета. П.П. Славейков, Събр. съч. У1(2), 189. // За художествено произведение — в който не е постигната висока степен на майсторство, който не е талантливо осъществен; незрял. Само два много кратки и немилостиво презрителни отзива бяха извикали тия недозрели произведения. Ив. Вазов, Съч. IX, 71.
4. Спец. За хранителен продукт, алкохол на напитка и под. — който не е придобил напълно необходимите вкусови качества, тъй като не е престоял необходимото за узряване време; недоузрял, незрял, неузрял. Недозрели сирена с понижена киселинност не са подходящи за запазване,.. Сирена с много напреднала зрелост също не са пригодни за продължително запазване. Н. Димов и др., ТМ, 144.
НЕДОЗРЯЛОСТ, недозрелостта, мн. (рядко) недозрелости, ж. Отвл. същ. от недозрял. — Апатия! Умствена недозрялост до разбирането на гения! Ив. Вазов, Съч. IX, 215-216. Именно аз съм недоволен от моите [писма] и се мисля, че съм вмъкнал там неща нелепи или ненужни. Ти ще ми простиш тия недозрелости на моето старо авторско перо. Ив. Вазов, ПЕМ, 89. А ако говорят и някои учители против конгреса.., то това действително е признак на недозрялост и благодарение на слабата в нас черта да взимаме чуждото мнение за чиста монета. Н, 1895, бр. 13 и 14, 99.
НЕДОИЗБЕЛВАМ1, -аш, несв.\ недоизбеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не избелвам нещо докрай; недобелвам1. Недоиз-белва кърпите и затова се захабяват. недо-нзбелвам се, недоизбеля се страд.
НЕДОИЗБЕЛВАМ2, -аш, несв. \ недоизбеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Не обелвам, не избелвам нещо докрай; недобелвам2. Недоизбели ябълката, хвърли я в чинията и изтича да отвори вратата, недоизбелвам се, недоизбеля се страд.
НЕДОИЗБЕЛВАНЕ1, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недоизбелвам1 и от недоизбелвам се; недобелване1.
НЕДОИЗБЕЛВАНЕ2, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от недоизбелвам2 и от недоизбелвам се; недобелване2.
НЕДОИЗБЕЛЕН1, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоизбеля1 като прил. Който не е избелен докрай, изцяло; недобелен1.
