Както от много други, така и от нея [Гана] Ралчовци и Костадиновци направиха недоволничка, отрицателка, опозиционер-ка на всичко, що предложеха те. Ст. Даскалов, СЛ, 128.
НЕДОВОЛНО. Нареч. от недоволен; с недоволство. Генералът, с дигната на шц-нела яка, гледаше недоволно и строго. И. Йовков, Разк. II, 162. Тя [Куна] го загледа, мръдна устна и рече: — Като си баеш, кой ли те слуша! .. — Не! — кресна недоволно Кондо. — Ще оженим Панайотка ти думам! Д. Немиров, Б, 68. Той ги покани в стаята. Там вече седеше Иван Андонов,., и това накара Чардафона недоволно да изръмжи, че са го преварили. В. Геновска, СГ, 295.
НЕДОВОЛСТВИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Недоволство. От Стара Загора съобщава ми [на Стамболов] Заимов, че имало недоволствие, но не и открито съпротивление. С. Радев, ССБ II, 138-139.
НЕДОВОЛСТВО, мн. -а, ср. 1. Чувство на вътрешно неудовлетворение от някого или нещо, на неодобрение на някого или нещо; негодувание, възмущение. Бедността раждаше всички видове недоволства и озлобяваше както децата против бащата, така и последния срещу тях. Д. Димов, Т, 69. Не й се нравеше нейният нов живот. Тя криеше недоволството си и понасяше търпеливо всяка неприятност най-напред заради Пазара. Д. Талев, ПК, 88. Й за пръв път започна да изпитва недоволство от себе си, като ученик, получил лоша бележка по любим предмет. А. Гуляшки, СВ, 157. Той [калфата] само заудря по-силно с чука върху калъпа, за да прикрие в тъпия му шум своето едва сдържано недоволство. Ст. Чи-лингиров, ХНН, 50. Всяко поколение идва с нови амбиции и недоволства, но благородни са амбициите и недоволствата на генерацията, която иска да надмине своите предци! Отеч., 1978, кн. 19, 19.
2. Само мн. Израз на това чувство. Над 30 на сто от войниците в полка направиха оплаквания и изказаха недоволства по различни поводи. П. Илиев, ЛВ, 62. Сега ханчето беше обществено заведение. Въртеше го един единствен човек — Дечо,.. Тук нямаше подвиквания, недоволства — тук нямаше нетърпеливци. Б. Несторов, АР, 174-
175. // Силен, обикн. масов и открито изразен протест срещу политическа власт, личност, социална несправедливост и под; негодувание. Отпосле населението на Чипровци и на други войнишки села е било зле наказано за своите недоволства и бунтове. Б. Пенев, НБВ, 6. Вестникът пишеше за бунтове във френските войски и за недоволство в Англия. Г. Караславов, ОХ I, 398. Преди работническата класа в България да излезе от своите пелени и да стъпи здраво на нозете си,., на сцената излязоха дребнобур-жоазни идеи, които изразяваха недоволство от въвеждането на буржоазния режим. Г. Бакалов, Избр. пр, 57.
НЕДОВОЛСТВУВАМ, -аш, несв., не-прех. Изразявам недоволство от някого или нещо; недоволнича. — Виждаш ли, работата ми е такава, че там, без да искам, ставам друг човек: заповядвам, ругая, крещя и недоволствувам... Инак ония вагабонти ще ми се качат на главата. Ал. Бабек, МЕ, 162-163. — Обеща твърдо, а не дойде — не-доволствуваше Минчо Жеков. — Само преди няколко часа заминал за Вършец, без да предупреди. Това на какво прилича? Ст. Поптонев, НСС, 161-162. Актьорите чакат своя ред и тихичко се разговарят.., не-доволствуват от директора, който разпоредил вместо истинска ракия да пият на сцената липов чай. Н. Стефанова, РП, 131. Зная, някои боляри недоволствуват срещу царя. Това е в кръвта им. Те не са доволни от нищо и от никого. М. Смилова, ДСВ, 141.
НЕДОВОЛСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоволствувам; недоволни-чене.
НЕДОВЪРШЕН, -а, -о, мн. - и, прил. Който не е свършен, завършен, довършен изцяло, напълно, докрай; незавършен. На хубавия изглед, що има и от четирите страни селото ни, не пречи даже големият недовършен и изоставен скелет на Лазаро-вата мелница. Елин Пелин, Съч. I, 165. С разтреперани ръце, тя зарови из книгите на масата, като се надяваше да намери някоя запискц, някое започнато и недовършено писмо. И. Йовков, ЧКГ, 293. Тук се настани да живее Райко Вардарски. Стаята, която излизаше на малкия чардак, беше недовършена — без врата и стъкла. Д. Талев, ПК, 76. Зад масата, пред недовършена вечеря, седеше млад италианец в кадифено сако. А. Страшимиров, Съч. V, 271. • Обр. Ще падне пустош и тъма/ над моя недовършен път. В. Марковски, ЛГ, 77.
НЕДОВЪРШЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от недовършен; неза-вършеност. Недовършеността е незавър-шеност, често много по-ценна от всяка до-вършеност, защото майсторът майсторски е знаял де да спре. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 208.
НЕДОГАДЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който не се догажда, досеща, съобразява; недосетлив, несъобразителен. Опитай се да не отстъпиш място във вагон,.., в омнибус на някоя американка,.. Е, друго нещо е европейката! При такъв един случай, колкото ти и да си недогадлив и нелю-безен, тя само като те погледне .. не място да й отстъпиш, ами и на ръце да я носиш. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 51.
НЕДОГАДЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Отвл. същ. от недогадлив; недосет-
