ливост, несъобразителност. Дали тая идея е ръководила батачани при избора мястото за новото училище или това е работа на нуждата и случая? Във всеки случай, голяма недогадливост! Ив. Вазов, Сьч. XVI, 102.
НЕДОГАЖДАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който човек не може да си представи, да предположи, да си въобрази; невъобразим, непредполагаем. С умел обход богатирите на генерал Гурко заобикалят укрепените позиции и прилазват с криволичения към адски трудни и недогаж-дани висоти. П. Мирчев, К, 28.
НЕДОГЛЕДАМ. Вж. недоглеждам и недогл едвам.
НЕДОГЛЁДАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от недогледам като прил.
1. Който не е видян, не е забелязан, който е пропуснат, обикн. поради невнимание, небрежност; недовидян. [Митко] губеше се из неорязаното и търсеше недогледани от кършачите мамули. Ил. Волен, РК, 40.
2. Прен. Който не е забелязан и оценен, не е получил оценка, каквато заслужава. Лети денем и нощем в сложни метеорологически условия, готов да бъде накичен с емблемата „Летец първи клас“! — това бяха думите, които каза за него генералът,.. „Значи всичко се вижда — мисли си Георги — нищо не остава недогледано...“ НА, 1959, бр. 3439, 2.
3. Разг. Недоотгледан. Над две са люлки наднелсi/ и на дечица думаше:/ „Прощавайте ми, дечица,/ родени, недогледани“. Нар. пес., СбНУ XLIV, 208.
НЕДОГЛЁДВАМ, -аш, несв. (диал.); недогледам, -аш, св., прех. и непрех. Недоглеждам. Там си има три девойки,/.. / коя тебе в къщи введи,/ в къщи введи, стол подаде,/../ нея гледай, недогледвай. Нар. пес., СбВСт, 277. недогледвам се, недогледам се страд.
НЕДОГЛЁДВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от недогледвам и от недогледвам се; недоглеждане. — Оная година подвиха без мене пет жребчета; .., ама две се повредиха.. От зъл час ли е било, от недо-глеоване ли, от що е не зная, ама мене ми се чини, че ако бях и аз там, не щеше да се случи това нещо. Ц. Гинчев, ГК, 252.
НЕДОГЛЁДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който е обширен и не може да се види, да се обхване с поглед; безкраен, безпределен, безконечен, необятен, необхватен, необгледен, необозрим. Ония широки недогледни поля! П. Тодоров, И I, 89. На просторите безкрайни/ в недогледни далнини,/ за към брегове незнайни/ гонят се безчет вълни. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 168. Разкъса, Зевсе, моите меса/ във пристъпи свирепи/ и белий сняг на недогледни степи/ обагри кървава роса. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 97. • Обр. Любов, всегда напред заслушана тревожно,/ дали то не е от миналото ек,/ отфърлен в бъдещето недо-гледно? П.К. Яворов, Съч. I, 154.
НЕДОГЛЕЖДАМ, -аш, несв.; недогледам, -аш, св. 1. Прех. и непрех. Не виждам нещо важно, нужно, пропущам да забележа нещо, обикн. поради невнимание, небрежност и под.; недовиждам. Той се заплесна в разни кроежи. Влачеше се като пребит из памука, недоглеждаше и оставяше много ябълки. Тошка минаваше край него и всичко омиташе в престилката си. Г. Карасла-вов, Тат., 141. Някой път, като недогледа, че свекърва й е забъркала квас, та заран да се меси, Тинка, както се поуспиваше понякога, не сваря да стане по-рано. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 206. Но ако бригадирът Андрей Цонев пропусне нещо и недогледа качеството на строежа, специалната комисия към обекта непременно ще го забележи. ВН, 1960, бр. 2678, 1.
2. Прех. Разг. Не гледам, не се грижа за някого или нещо докогато е нужно, колкото е нужно; недоотглеждам. Каквото ще да е, не някой си Осман ага да прави бунт, ами да вземат да удушат султана, раята не ще недогледа стоката си в суматохата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 591. недоглеждам се, недогледам се страд.
НЕДОГЛЕЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от недоглеждам и от недоглеждам се. Грижата на агронома и на председателя на окръжния център беше една и съща — да не пропуснат нищо, да не направят грешка за петнадесетте фатални дни от недоглеждане и лошо стопанисване. Л. Петков, ГЦ, 68. Шевовете са се напукали поради вложената неподходяща за целта ламарина.. — Когато форсираме в края на месеца, такива недоглеждания стават. Д. Кисьов, Щ, 455-456. Той [Левски] упреква Каравелов и останалите членове на Централния комитет в недоглеждане и пристрастие към Общи. Ив. Унджиев, ВЛ, 279.
НЕДОГОРЯЛ, -а, -о, мн. недогорели, прил. 1. За огън и под. — който не е спрял напълно да гори, който не е догорял, загаснал; недоизгорял. Недогорели огньове.
2. Който не е догорял, изгорял напълно, докрай; недоизгорял. Върху него имаше китка увехнали цветя и угаснала недогоряла свещ. И. Йовков, Разк. И, 198. Ковачът изглеждаше цял опушен, черен и миришеше на недогорели дървени въглища. П. Здравков, НД, 153. Орце взе една недогоряла съчка от угасналото огнище и почна да шари с нея по изстиналата пепел. Д. Спространов, С, 315. Изстрелът тресна като счупена дъска, замириса на недогорял барут. С. Север-няк, ИРЕ, 220. Ти знаеш какво значи нощно дежурство, особено през дългите зимни нощи, когато въздухът се запарва като в пещ от недогорелия газ в лампите. Г. Райчев, Избр. съч. I, 54.
