грешно е да се недовижда пълният формализъм в изкуството.
НЕДОВЙЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недовиждам и от недовиждам се. Съвестта й [на Будевска] на художник не позволява да приема сляпо и безкритично всяко режисьорско недовиждане и недомислие. Ст. Грудев, АБ, 101.
НЕДОВЙЖДАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. За човек, очи — който не вижда добре, поради слабо или отслабнало зрение, обикн. причинено от болест, старост и др. Не сте ли го [Яворов] срещали и днес по улиците — не-довиждащ, почти сляп, — той върви полека по тротоара, почуква с бастуна си. Г. Райчев, СбЦГМГ, 345. Млякото се разлива, лъжичката издрънчава някъде зад вратата. Дядо Еким пухти и я търси с недовиж-дащите си очи. К. Калчев, СТ, 51. Непознатият го гледаше през пенснето със своите късогледи, недовиждащи очи. Д. Спростра-нов, С, 19.
НЕДОВОЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Обикн. като сказ. опред. Който е изпълнен с чувство на недоволство, неудовлетворение от някого или нещо. Капитанът слушаше отстрана стареца. Но явно беше, че е недоволен. И. Йовков, Разк. I, 221. Милица си свали капелата, твърде недоволна, твърде разочарована. Ив. Вазов, Съч. IX, 134. Доктор Загорски напусна Пловдив в един ясен майски ден. Беше угнетен, разочарован и недоволен от себе си. В. Геновска, СГ, 277. Катя се усмихна: най-хубаво erf дома, при детето. Верно, свекървата винаги е недоволна от нещо, но тя бе привикнала. М. Грубешлиева, ПП, 14. Когато научихме, че властта е изпратила от Добрич кавалерия към Дуран Кулак, за да арестува недоволните селяни, всички се дигнахме. А. Каралийчев, НЗ, 206.
2. Който изразява недоволство, неудовлетворение. — А бе, аз здравец не виждам тука — обажда се бай Ганю с недоволен глас — проста им работа, ако нямат здравец! Ал. Константинов, БГ, 36. — И-их, пак се излъгах, да му се не види макар! — започна с недоволно изражение Калинов. Т. Влайков, Съч. И, 163. Той се спря и се опита да промени недоволния израз на лицето си. П. Стъпов, ЖСН, 195. Когато тръгваше за болницата, жена му вече го изпращаше с недоволен поглед. Сп. Кралевски, ВО, 102.
3. Като същ. недоволни<те> мн. Лица, хора, които не са доволни, не са удовлетворени от някого или нещо. Гроздан поиска да се отворят старите тефтери и да се даде сметка на селото. Недоволните бяха много и те се събираха наоколо му. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Кулаците,.., насъскваха недоволните. Ст. Даскалов, ЕС, 47.
НЕДОВОЛНИК, мн. -ци, м. Човек, който е недоволен от някого или нещо и дава израз на своето недоволство, човек, който негодува срещу някого или нещо. Поради невъзможността да бъдат добре снабдени, заплатени и въоръжени тия десетки хиляди мъже, те се превръщали поне в метежни недоволници, ако не и в дезертьори. В. Мутафчиева, КВ, 189. Този хайдушки Балкан дели хората на два свята: на чорбаджии, примиренци .. и на готови за отплата недоволници. М. Кремен, РЯ, 91 .Аз съм депутат.. Мене ме лъгаха, че министър ще ме турят. И народът чакаше. Но други си оплетоха кошницата върху моя гръб,.. Стъпвам в борба. Отделям се и ще се боря. Като мене недоволници има още... Ще си подадем ръце. Елин Пелин, IV, 174-175. //Човек, който по характер, по природа е склонен към недоволство. Има впрочем и между мъжете недоволници, с постни и кисели лица, които видът на благословената снежна покривка оставя равнодушни. Ив. Вазов, СНЖ, 4. С покорен и страхлив поглед допреди секунда, сега той [Хрельо] отново взе вид на мрачен недоволник. Ст. Чилинги-ров, ХНН, 110. Широка е земята за всекиго, само за недоволника., няма място на нея. Ст. Загорчинов, ДП, 409.
НЕДОВОЛЕЦ, мн. -лци, м. Индив. Недоволник. А множеха се недоволците от ден на ден — и малцина останаха да крепят болярска и царска власт. Н. Райнов, КЦ, 9. Ала разчу се навред, че недоволци откъснали половина царство и край Пинд основали нов престолен град. Н. Райнов, КЦ, 16.
НЕДОВОЛНИЦА ж. Жена, която не е доволна от някого или от нещо и дава израз на своето недоволство, като негодува срещу някого или нещо; недоволничка. Тя [Лора] бе една непокварена и високоморална жена, чието поведение е било ръководено от оправдани човешки подбуди: бунт на недоволницата и жажда на мечтателката за самостоятелност и лично щастие. М. Кремен, РЯ, 470. Тя [Людмила] се затича да срещне гостите си, но в коридора се спря. „Ще им се сторя като кой знае каква недоволница! — помисли тя и се изчерви. — А тук хората се грижеха ден и нощ за мене!“ А. Гуляшки, СВ, 232.
НЕДОВОЛНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Изразявам, изказвам, проявявам недоволство; недоволствувам. Спас премери с очи разликата и се смръщи — тези хора нямаше защо да недоволничат. Д. До-бревски, БКН, 214. Уволнен от един рудник, постъпва в друг,.. Манкира от работа, недоволничи, подстрекава. ЛФ, 1958, бр. 47, 1. — Те, хората, творят, ама с мера, а пък това нашето... — недоволничеше все още бай Лазо бригадирът. Ст. Даскалов, СД, 569.
НЕДОВОЛНИЧЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от недоволнича; недоволствува-не.
НЕДОВОЛНИЧКА ж. Недоволница.
