ков, Ж 1945, 214. Гласът му [на Левски] бе станал затворен, недоверчив, ала залисаният в своите доводи Каравелов не разбра това. Ст. Дичев, ЗС I, 562. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I и II, 27. Тинка се прибере дома малко успокоена и примирена. Ала като срещне хладния поглед и недоверчивото отнасяне на свекърва си, пак й натегне на душата и я заболи сърцето. Т. Влайков, Сън. I, 1925,244-245.
3. За животно — който е плашлив, предпазлив. Катериците бяха много любопитни и много недоверчиви. Ем. Станев, ПГВ, 66. Кучето отпърво недоверчиво, лека-полека почва да се ласти около коварния благодетел. Ал. Константинов, Съч. I, 115. Птицата кацна на дървото безпокойна, недоверчива. П. Бобев, ГЕ, 113.
НЕДОВЕРЧЙВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Недоверчив човек. — Откога почнахте пък вие да се интересувате от земната ос? Но двамата недоверчивци стават още по-сериозни: — Кажи ни ти, защото ние тук поведохме спор. Ст. Даскалов, ЗС, ,140-141.
НЕДОВЕРЧЙВО. Нареч. от недоверчив; с недоверие, без доверие. Айвазиян седи на касата и поглежда недоверчиво, под вежди, любопитните посетители. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 43. — Праща ни Сюлейман ага. Аз съм от неговите хора.. — Ти наистина си от Сюлейманаго-вите хора и аз те познавам — рече недоверчиво Момчил. А. Дончев, ВР, 14\^Всички го слушаха смръщени и въздишаха неспокойно .. Едни одобряваха размирните думи, но други клатеха недоверчиво глави. Виждаше им се невъзможно и страшно. П. Здравков, НД, 120. Хората в кръчмата слушаха и се усмихваха недоверчиво. Елин Пелин, Съч. III, 44.
НЕДОВЕРЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на недоверчив. Въпреки вродената си недоверчивост, Манол изпитваше голямо доверие към съдебния следовател. Ем. Станев, ИК I и II, 263. Той [Моис] добре познаваше недоверчивостта на селяните и в това се криеше част от успеха му като добър закупчик. П. Спасов, ХлХ, 89. Архимандритът не се дразнеше от неговата [на Бенков] враждебна недоверчивост и лошо скривана омраза. Д. Та-лев, ЖС, 137. Каквото и да казвах, претърсваните си оставаха при своите недоумения, подаваха си един на други книгите, разгръщаха ги, прелистваха ги и ги оставяха с недоверчивост. К. Величков, ПССъч. I,
23.
НЕДОВЙДВАМ, -аш, несв. (диал.);'недовидя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. недовидял, -а, -о, мн. недовидели, прич. мин. страд, недовидян и недовйден, св. прех. и непрех. Недовиждам. — Абе, ти кое си, бе момче? .. Гледам те... по приказката така, по дрехите — нашенец, ама нали недовидвам. Ст. Даскалов, ПЯ, 43. След малко, ето че влезе и Хаджи Донко. Той не-довидваше, а пък в механйта бе малко запушено. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 147. недовидвам се, недовидя се страд.
НЕДОВЙДВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от недовидвам и от недовидвам се; недовиждане.
НЕДОВИДЯ. Вж. н е д о в и ждам и недовидвам.
НЕДОВЙЖДАМ, -аш, несв.\ недовйдя, -иш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. недовидял, -а, -о, мн. недовидели, прич. мин. страд. недовидян и недовйден, св., прех. и непрех. 1. Непрех. Само несв. Не виждам добре поради заболяване, отслабнало зрение, старост и под. — Ух, тия мои мижави очи! Уж требих ориза, пък... Недовиждам вече, докторе! Г. Краев, Ч, 190. Гики, приклекнал, гледаше над очилата си. Ръцете му трепереха:.., не можеще да откопчее пантофа, недовиждаше. А. Страшимиров, Съч. V, 150. Отсреща пък,.., се зададе баба Гена, .. Като го доближи, нали недовижда, тури ръка над вежди, загледа го, па рече: — Добре ми дошел, синко! Чудомир, Йзбр. пр, 294. Старецът я поздрави и я изгледа, но не я позна. Очите му май недовиждаха вече и особено недовиждаха в такъв ясен слънчев ден. Г. Караславов, Избр. съч. V, 165.
2. Прех. и непрех. Не виждам добре, не забелязвам някого или нещо, обикн. поради невнимание, небрежност и под; недоглеждам. Ненов недовидял, само извиква сепнато: „Надя, не се надвесвай!“ Ив. Кирилов, Ж,
111. — Здравей, Йован! — с престорена веселост подзе турчинът, обръщайки се само към ратая, уж недовидял младата жена зад него. А. Христофоров, А, 99. • Видял-недовидял. Разг. Видял-недовидял и се пише за свидетел.
3. Прен., прех и непрех. Нямам правилно виждане, вярна преценка за нещо. — Защо не ми каза, защо не ми каза! — повиши глас Султана. — Ти и всички вие, както баща ви, и той, недовиждаше, занесени. Д. Талев, ЖС, 381. Непросветеният, еснафът, полу-образованиящ няма перспективи, той мисли само за себе си и щом е застрашен хлябът му или накърнена честта му,.., той недовижда бъдещето и клюмва. Ст. Даскалов, CЛ, 522. Това не можеше да продължи повече от месец или година. „Защото, ако партията недовиди, ако народът не проумее, времето ще си каже последната дума!“ — мислеше Христан. И. Петров, MB, 173. Отвориха се очите ни за много неща, които досега или недовиждахме, или не разбирахме добре. Нека си признаем това. РД, 1959, бр. 307, 1. недовиждам се, недовидя се. Страд. от недовиждам във 2 и 3 знач. По
