НЕДОВЕРЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Недоверие; недовереност. Лорд Дербиевото министерство ся принудило да си даде оставката. Коя е била причината на това недоверение в падналото министерство? Г. Кръстевич, БКн, 1859, кн. 11, 216.
НЕДОВЕРЕНОСТ, -тта, мн. -и, ж. Остар. Недоверие; недоверение. „Вярвам, че никогда не сте видели по-хубаво панерче, ..“ Графинята разгледа панерчето с недовереност. „Истина, рече, че е много хубаво“. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 10. Цар Александър жали, защо да са породи у Англия недовереност към руската политика. НБ, 1876, бр. 1, 184. Това безпокойствие, което причинява недовереност между европейските държави, не произхожда само от известия. ДЗ, 1868, бр. 13, 51.
НЕДОВЕРИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. Обикн. с предл. към. 1. Отсъствие, липса на доверие, увереност в^йскреността, добрите намерения, честността на някого. Костадин не разбираше брат си и нямаше доверие в него. Това недоверие започна след войната. Ем. Станев, ИК II, 25. Недоверието на селяните един към друг, упоритата им привързаност към изпитаното и старото — всичко това спъваше работата щчедто докарваше до отчайване попДоча. И. Йовков, Ж 1945, 98-99. Тя не иска да разбере Колчо-вите думи. От тях долови само онова, което й се чинеше, че е недоверие към нея, че е някакъв укор или обида. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 275. Никой не знаеше как стана това, отде се роди тая завист между снахите, това недоверие между братята. Елин Пелин, Съч. III, 14. Много пъти досега бе изпитвала старата майка тоя страх за сина, това недоверие и подозрителност към снахата. Д. Талев, ПК, 86.
2. Съмнение във верността, истинността на нещо. А не малко беха и ония, които посрещнаха тая новина дори с едно недоверие. Т. Влайков, Съч. III, 243. — Ами ти бе, татю-вото момче, защо се разведе? Да не останеш no-назад от колегите си, пшка ли? — Тя ме напусна. — Напуснала те! — рече Банката с недоверие. Л. Дилов, ПБД, 99. Приказките за женитбата на Тъкачев стигнаха и до учителката.. Само Минка Станчева мълчеше.. На тези слухове тя гледаше с недоверие. Г. Караславов, ОХ I, 218-219.
3. Липса на увереност, убеденост в качествата, възможностите или способностите на някого или нещо. Да, кулата се клати. Аз изпитвам известно недоверие към железобе-тона. Б. Шивачев, ПЮА, 88. В своето недоверие към всичко, което е дело на българин в областта на изкуството, ний сме станали неспособни да забележим хубавото в творбите на нашите работници в полето на изкуството. Р, 1926, бр. 203, 1.
4. Полит. Неодобрение на действията или политиката на правителство, партия, обществена групировка или на упълномощено лице, представител, обикн. изразено чрез гласуване. Събранието, в отговора на тройното слово, изказа недоверие към правителството „за неговите противоконституционни и несъгласни с народния дух дела и разпореждания.“ С. Радев, ССБ I, 183. Началникът извади из чантата предаденото му по-рано от Прангата заявление с двесте подписи от Буковци, с което се изказваше и недоверие към кмета. Т. Влайков, Съч. III, 208. Либералите трябваше да се борят и с недоверието на Европа и глав-но с лошото разположение на Австрия. С. Радев, ССБ I, 195. Политическо недоверие.
◇ Вот на недоверие. Полит. Неодобрение на действията на правителство или негов представител, изразено с гласуване. С тази резолюция се предлагаше вот на недоверие към правителството по въпроса за участието на Индия в конференцията на мюсюлманските страни в Рабат. Т. Кюранов, АП, 149.
НЕДОВЕРЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Недоверчив; недоверен. Арапинът е сух, раздразнителен, недоверлив, сърдит, неукротим. Ив. Богоров, КП, 1974, кн.4, 25. Но Дарий бил недоверлив: той са боял, че Гистей може да стане опасен за него същия. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 139.
НЕДОВЕРЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е склонен да проявява недоверие, който не се доверява, не вярва лесно на другите. Най-после, след като конете на пан-дурите каталясаха да отиват и да се връщат, недоверчивите чорбаджии повярваха, че кърджалиите наистина са си отишли и пуснаха жените и децата да влязат в селото. Й. Йовков, СЛ, 133-134. Очаквах да видя тънък, висок, изискан господин,.., а видях един набит,., и както ми се стори, суров, необщителен и недоверчив човек. Г. Константинов, ПР, 245. Отначало туземците се страхуваха от мене, бяха недоверчиви,.., те криеха жените и децата си и не ми позволяваха да ходя в селото. М. Марчев-ски, ОТ, 183. — Винаги старите са били недоверчиви към младите. Д. Кисьов, Щ, 482. // Който е присъщ, характерен за човек с такава склонност. На Алеко Алексов очите му все невярващи,.. На него и характерът му е такъв — и недоверчив, и остър. Й. Радичков, ББ, 70. Султана обичаше такива люде, които във всичко излизат насреща. Радваше се тя, че Ния беше такъв човек, но в недоверчивото й сърце тежаха още много съмнения спрямо галената дъщеря на чорбаджи Аврам Немтур. Д. Талев, ПК,
13.
2. Който изразява, съдържа недоверие. След първите недоверчиви погледи, учениците от двете села бяха се размесили и,.., внимателно слушаха онова, което по-възрастните деца от Люляково разказваха. Й. Йов-
