От въглищния прах той така се беше очернил, че приличаше на истинско негърче и Пик не можа да го познае. Ив. Остриков, ОП, 26. Сухо,.., изпоцапано от дим и кал, то приличаше на малко негърче. Хр. Смир-ненски, Съч. III, 197.
НЕДАВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.
1. Остар., сега поет. Неотдавнашен; недав-нашен, скорошен. Той мушна коня и препусна надолу., по мократа още от недавния дъжд трева. Ив. Вазов, Съч. XXIV, М. А ето какво писмо от Солун е напечатано в същия брой: 'Нашият град се намира още под ужасното впечатление на недавните случки." Пряп., 1903, бр. 6, 2. Пристигат, идат си героите ни славни/ со своите бронзови опалени лица./ Пристигат с лаврите на подвизи недавни/ при майки хълцащи, при трепетни деца. К. Христов, ПП II, 83.
2. Като същ. недавно ср. Поет. Близко, неотдавнашно минало. Нека. Но ний знаем, че в нашто недавно/ свети нещо ново, има нещо славно. Ив. Вазов, Съч. I, 202.
НЕДАВНА нареч. Остар., сега поет. Неотдавна. В.Н. Златарски, който недавна има случай да посети Охрид, ни съобщи, че прегледал между друго и библиотеката на починалия в 80-те години Георги Бодли и открил в нея няколко доста ценни ръкописа и старопечатни гръцки и български издания. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 272. Всичко това е извикало справедливите протести на гражданите, които се оформиха на станалия недавна митинг. БД, 1909, бр. 31, 3. — Недавна тук бях седнал под липата/ и радостно прекарвах през ума си/ сполуките, които съм постигнал. Д. Стоевски, ВТ (превод), 35.
НЕДАВНАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар., сега поет. Неотдавнашен; не-давен, скорошен. Спомени за недавнашни времена, неизказани думи за сторен грях, притискаха сърцата им. К. Колев, М, 79. Недавнашните спомени повдигнаха старческата гръд и замъглиха очите й. М. Сми-лова, ДСВ, 19. Дърветата бяха заскрежени от недавнашната мъгла и изглеждаха като захаросани в ясните лъчи на слънцето. А. Христофоров, П, 12. Селянинът,., започна да разправя на висок глас една своя недав-нашна преживелица. К. Петканов, ДЧ, 124. В недавнашни скърби той унесен, / и бърза тая нощ да погребе/ любов последня във последна песен. К. Христов, Избр. ст, 79.
НЕДАВНО нареч. Остар. Неотдавна; недавна. Захванаха да се появяват исторически откъслеци, в които най-много са е отличил недавно умрелият Вук Стефанович Караджич. НБ, 1876, бр. I, 58. Изпроводи недавно еще и втори учител, за да учи румънский язик в туй [девическо] училище.
В. Берон, С, 12. Времето изгладило [в ръкописа] почти всичките заглавни букви, писани с киновар, тогаз когато редовете, писани с чернило, са толкоз свежи, като че подчернени недавно старателно. В. Попо-вич, ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 42.
НЕДАЛЕК нареч. Остар. и диал. Недалеко.
НЕДАЛЕКО нареч. Обикн. с предл. от. На близко разстояние; наблизо, недалече, недалеч. На три определени места, недалеко от конака, трябваше да се яват заклелите се преспанци с пушките си. Д. Талев, ПК, 683. Спрял колата недалеко от фабричния двор,.., Руси се вглеждаше в лицата на жените, но все още нищо не питаше. П. Спасов, ХлХ, 19. Гина и Игнатий седяха насреща, недалеко от стана. Ст. Дичев, ЗС I, 92. Той се извърна и видя недалеко на поляната, че Боримечката гонеше един циганин. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 131. Ах, чувам недалеко във тъмата/ самотната на селянина песен. К. Христов, ПХ, 109.
НЕДАЛЕКОВЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Индив. Недалновиден; непрозор-лив, непредвидлив. — Планът на Негово величество би требало да одобрат и най-не-далековидните войници. Л. Каравелов, Съч. V, 113ч
НЕДАЛЕЧ. Вж. недалече.
НЕДАЛЕЧЕ и (съкр.) недалеч нареч. Обикн. с предл. от. На близко разстояние; наблизо, недалеко. Вела живееше недалече, в една малка къща срещу Черната джамия.
В. Геновска, СГ, 263. Той [Росети] се ръкува с него [Раковски] и седна недалече от леглото. Ст. Дичев, ЗС I, 488. Недалеч, на около стотина крачки §ади тях, се издига облак от черна пръст. И. Йовков, Разк. I, 76. Къщата на Кондарев се намираше недалеч от мегдана, в края на стръмната уличка, която излизаше към „Калето“. Ьм. Станев, ИК I иН, 43. Празникът станал на Марсово поле, което се намира недалече от Париж. Св, 1872, бр. 48, 388.
НЕДАЛЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се намира на сравнително близко разстояние от някого или нещо; близък. Четниците още не бяха успели да наскачат и от недалечната Белочерковска гора поникнаха като алени божури фесовете на турската потеря. Д. Линков, ЗБ, 96. Глухо беше и по улицата, която се осветляваше от недалечния на ъгъла фенер. А. Страшимиров, Съч. I, 353-354. Напатили се, хората още през лятото се разщъкаха да търсят въглища, но въглшца отникъде не им дадоха. Не им дадоха и от недалечните мини. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 103. 2. Който непосредствено предстои да стане, да настъпи или е станал, бил неотдавна; близък. По пъртините скриптяха конски шейни, двордвете червенееха от недалечната Коледа. Й. Радичков, СР, 198. Всъщност срещите,.., винаги са извиквали най-много възторзи и винаги, като някаква печална
