традиция от недалечното минало, са предизвиквали по някоя и друга схватка из трибуните. Д. Калфов, Избр. разк., 127. Очакват се българо-френски преговори в недалечно бъдеще. А Поуки от недалечната история.
НЕДАЛЕЧКО нареч. Сравнително недалече. Ето там из една уличка се зададе по белия сняг черна фигура. Взря се ангелът и видя човек, след него недалечко друг. Елин Пелин, Съч. IV, 181.
НЕДАЛНОВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който не може, не умее да предвижда хода, развитието на събитията или действията преди появата им, който не предвижда тенденциите, перспективите на бъдещето; непроницателен, непредвидлив, непрозор-лив. Недалновидни политици.
2. Който не съдържа или не изразява далновидност, проницателност; непроницателен, непрозорлив. Недалновидно решение.
НЕДАЛНОВЙДНО. Нареч. от недалновиден; непроницателно, непредвидливо, непрозорливо. Ръководи фирмата недалновидно.
НЕДАЛНОВЙДНОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Качество на недалновиден; непрозорли-вост, непредвидливост, непроницателност. Дори в тясно моралистичната му [на Икономов] критика може да се види историческата ограниченост на хоризонтите на нашите буржоазни партии, тяхната не-далновидност и неспособност да се издигнат до широко разбиране на националните интереси. Т. Жечев, БВ, 402.
НЕДАРЁН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е дарен, който не е получил дар на сватба или под.
О Ходя като недарена сваха. Диал. Много съм недоволен, сърдит и намръщен.
НЕДВЙЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Остар., сега поет. Неподвижен; недвижим. Когато сме в движение .. неговата [на трамвая] скорост или е по-голяма, или е по-малка за нас, наблюдателите, от тая, когато ние само сме недвижни. Ас. Злата-ров, Избр. съч. III, 202."Очите й бяха изцъклени и недвижни. И. Йовков, ЧКГ, 316. В полите зелени на Средна гора/ два сфинкса недвижни, високо стоят. Йв. Вазов, Съч. II, 55. Столетни габари и буки, ../ безмълвно в тишината/ на първите зори стояха без живот,/ недвижни. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 299. Недвижни, сякаш заковани,/ стоят рибарските гемии. Е. Багряна, СЧ, 51.
НЕДВЙЖИМ, -а, -о, мн, -и, прил. Остар., сега поет. Неподвижен; недвижен. В такава недвижима поза той приличаше на католишка статуя. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 58. Но човекът бе недвижим и нямаше дух в него. И напразни бяха усилията на Сатана-еля да съживи човека. Н. Райнов, БЛ, 29. На древен храм недвижими колони/ са твойте дънери, о лес. От векове/ във запустение, под оголели клони/ градиш си гробница от мъртви листове. Д. Габе, ЗП, 47.
О Недвижима вещ. Юрид. Вещ (насаждение, сграда, водопровод и др. съоръжение), която по естествен начин или от действието на човека е прикрепена трайно към определено място (земя, участък, постройка). Недвижима собственост. Юрид. 1. Имуществено отношение на притежател, собственик (лице или група лица) към земен участък и намиращите се върху него сгради, съоръжения. 2. Самото притежавано имущество; недвижим имот. Градска покрита недвижима собственост. Недвижим имот (имущество). Юрид. Имущество, което по естеството или предназначението си не може да изменя своето местоположение (земя, сгради, съоръжения, насаждения и под.); недвижима собственост. Научавам се, че той бил богат земевладелец, защото недвижимите му имущества възлазят на стотина у врати спорна и плодовита земя. Ив. Вазов, Съч. XVI, 83. До Балканската война светогорските манастири са били много богати, благодарение на многобройните си недвижими имоти, пръснати из целия Балкански полуостров. Пр, 1952, кн. 6, 48.
НЕДВЙЖИМО. Остар., сега поет. Нареч. от недвижим; неподвижно, недвижно. По клади загаснели/ запепелената жерава още тлей; мъгливий кръг над тях недвижимо светлей. П.П. Славейков, КП ч. III, 60.
НЕДВЙЖИМОСТ, -тта, мн. -и, ж Остар. 1. Само ед. Книж. Отвл. същ. от недвижим; неподвижност, недвижност.
2. Юрид. Недвижим имот, имущество. Характерно е, че и през нея година Осман [Пазвантоглу] продължил да посвещава усилия за по-нататъшното си обогатяване: той изкупувал градска недвижимост или чифлици. В. Мутафчиева, КВ, 112. Сдружаванията са юридически лица. Те не могат да придобиват недвижимости, освен ония, които са потребни за седалището им или за различни заведения, които биха създали. Хр. Даалиев, ТИ А, 128. Има други две неща в завещанието, които не могат да ся изпълнят. Тия са за нивата, .., и за воденицата,.. И двете тия недвижимости са вакуф. АНГI, 322.
НЕДВЙЖНО. Остар., сега поет. Нареч. от недвижен; неподвижно, недвижимо. Но сякаш внезапна мисъл й доде на ума, тя стана изеднаж замислена ц тъжна и някак недвижно се загледа. Й. Йовков, Разк. II, 206. Той стискаше безчувственната й ръка, която недвижно лежеше в неговата ръка. Н. Бончев, ТБ (превод), 55. Стояха недвижно те тамо и властен/ копнеж се в души промъкна. П.П. Славейков, Събр. съч. I, 184. Мълком си всеки приседна и си стоеше недвижно./ Само Терсит Хлевоустий още
