пълнителка на Дездемона — се много бояла да играе с него, особено в последното действие на „Отело“ — в сцената, когато Отело души Дездемона. Н. Лилиев, Съч. III, 288.
НЕГРОЙД м. Антроп. Човек от негро-идната раса; негър. Когато най-после пристигнахме пеша, съзряхме живописни колиби от клони,.., млади и стари селяни, цели челяди, ту руси със сини очи, ту негроид и. НТМ, 1971, кн. 7, 17.
— От исп. negro ’черен' + гр. eïôoç 'вид' през фр. négroïde.
НЕГРОИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Антроп., Който се отнася до негроид. По-късно тук [в Камбоджа] нахлули южно-индийски негроидни племена, които изтласкали една част от коренните жители, а с друга .. се смесили. Б. Петков, К, 32-33. Голям брой от тях /костите] носят негроидни белези, други имат определено средиземноморски тип — ниски, с тънки черти, смугли. НТМ, 1961, кн. 12, 5. Той [черепът] е от негроиден тип, което показва, че преди траките в наши земи е живяло негроидно население. ВН, 1958, бр. 2069,4.
О Негроидна раса. Антроп. Една от трите основни човешки раси, за която са характерни тъмна кожа, силно къдрави коси, широк нос, дебели устни, обитаваща Централна и Южна Африка, някои райони в Азия, Австралия и някои острови в Америка. По антропологически тип 40-милионното население на Нигерия спада към негроидната раса. Л. Мел нишки, Н, 30. В зависимост от цвета на кожата различават бяла, жълта и черна раса, а в зависимост от наличността на редица други анатомични белези
— европоидна, монголоидна и негроидна. А. Гюровски, A4, 66.
НЕГУВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Пазя, съхранявам нещо или се грижа за някого или нещо с много обич. Нека прочее тази вяра [в бога] да подоблизним и негу ваме в нас, да я основеме и утвърдиме в нас, и ний ще бъдем яки да постоянствува-ме храбро в бурята на живота. Ч, 1871, кн. 9, 269. негувам се страд. — Е, ще има ли и за мене педя земя? .. Само едно въже земя цсксщ,,.. Ей тъй, през шепа ще я пресея, че да видят xopania, как се земя негува. К. Петканов, СВ, 127.
НЕГУВАМ СЕ несв., непрех. Остар. и диал. Наслаждавам се* изпитвам нега, удоволствие. А пък вълните те галят нежно,.. И стоиш, и се негу ваш дълго време там, и не го усещаш и не . виждаш насита на сладостта. Ир. Вазов, Съч. XVII, 54.
НЕГУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от негувам и от негувам се.
НЁГУС м. Рядко. 1. Титла на етиопски император.
2. Лице с такава титла. Тогава той видя, че селянина над шопското си облекло носеше наметка от бяло платно, също такова, каквото има негусът.Мв. Вазов, HP, 6-7.
— От етиоп. negusa.
НЕГЪР, -ът, -а, мн. нёгри, м. Мъж от негроидната раса; негроид. Чернокожи негри и негърки, мургави мексиканци,.., и представители на какви ли още не народности образуваха някакъв расов букет. Ал. Бабек, МЕ, 228. Тия бедни пристанищни негри със сламени каски на главите изглеждат някак странно високи в дългите си платнени халати. Св. Минков, ДА, 20. // Обикн. мн. Лица (мъже, жени, деца) от негроидната раса; негроиди. Имаше ирландци, индуси, египтяни, австралийци, негри и много други. Хр. Смирненски, Съч. III, 183. Много негри има в този Вашингтон. Ние срещахме по улиците и в трамваите толкова бели, колкото й чернокожи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. В огромните памучни плантации на южните щати [на Америка] работели роби, докарани от Африка. Ро-бите-негри били продавани като животни. Ист.Хкл., 1951, 108.
О Черен като негър. Много черен. Цяло лято прекара край морето и се върна черен като негър.
— От исп. negro 'черен' през фр. nègre или рус. негр.
НЕГЪРКА ж. Жена от негроидната раса. На съседната маса млада негърка беше обгърнала гальовно с ръка десетинагодиш-но момче, навярно нейн син. Г. Белев, КВА,
202. Вратата на голямата зала се отвори и едрата дежурна сестра негърка усмихнало каза: — Есперанца, имаш посетител. Б. Йосифова, БЧМ, 129-130. Тези негри говорят английски, френски, испански, италиански, холандски, немски, руски... Някои от негърките са в национални носии. ОФ, 1950, бр. 1939,4.
НЕГЪРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до негър и до негърка. Едва ли някога бразилците ще престанат да чувству-ват капките негърска кръв в жилите си. Св. Минков, ДА, 60. Той за пръв път слушаше негърска песен. Но чудно! Вместо оа го натъжи, песента сякаш го ободри... Толкова нежност, топлота и сила лъхаше от нея. Ал. Бабек, МЕ, 182. Превеждат на европейски езици и от негърската литература. Ив. Вазов, Съч. XIX, 66. Народите от негърското поколение остават вън от историческия живот във всичкото продължаване на древните и средни векове. Н. Ми-хайловски, РВИ (превод), 1.
НЕГЪРЧЕ, мн. -та, ср. Дете от негроидната раса. В колибата живееха двама негри .. Те си имаха едно негърче на име Реджи. А. Каралийчев, ПС I, 182. Орелът бил много добър. Като хвърчел, от високо видял едг но премръзнало детенце. Слязъл той долу на земята. Детето се сгушило между крилата му и той го отнесъл при негърчетата в топлите страни. О. Василев, ЖБ, 176.
