НЕГОЦИАЦИЯ ж. Финанс. Извършване на големи търговски сделки или операции; негоциране.
— От лат. 1^ойаНо.
НЕГОЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Финанс. Правя големи търговски сделки и операции, търгувам на едро. негоцирам се страд.
— От исм. г^о/легеп.
НЕГОЦИРАНЕ, мн. няма, ср. Финанс. Отгл. същ. от негоцирам и от негоцирам се; негоциация.
НЕГРАДЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който не е градивен. Неградив-на критика.
НЕГРАМОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който не знае да чете и пише; безграмотен. Моята майка беше неграмотна и умееше да напише само името си с четири букви — Рада, и то погрешно. А. Каралий-чев, С, 307. Тате беше неграмотен. Боравеше повечето с рабош, но колкото да се подписва — можеше. Г. Белев, ПЕМ, 46. // Който не е учил, не е получил образование, който не е образован; безграмотен. — Нямаш образование. Неграмотен си. Това значи ценз. — Е, верно, даскале, немам. Ст. Даскалов, ПЯ, 76.
2. За писмен текст — които е с правописни и граматически грешки; безграмотен. И ми диктуваше с ругатни: — Сложихме го да води протокол, че има средно образование! Неграмотна работа! С крака написано. С. Северняк, ОНК, 48. // Който издава, показва ниска грамотност. Венко отвори смачкания син плик и с мъка зачете неграмотния почерк. М. Грубешлиева, ПИУ, 25 Там седеше името на нейния Серафим Чу лов, написано с разкривени неграмотни букви. Н Карали-ева, К, 73. И сега като чужда се скитам/ сред тълпата излииша, сама/ и за стотен път вечер прочитам/ неграмотните селски писма. М. Петканова, КС, 25.
3. Който няма познания, не е подготвен или не е добре осведомен в някаква област (наука, литература и др.). — Омниа меа мекум порто! —вика Асен, философът, •— Всичко мое нося със себе си! — й превежда той, съобразявайки, че тя е от неграмотното по класически езици поколение. Бл. Димитрова, Лав., 110. Политически неграмотни хора.
4. Който издава, показва липса на познания, умения, дарба, в някаква област; бездарен. Само Младен се мъчеше да пише стихове и тайно от другите ги четеше на Петър. Едни неграмотни стихове, Петър просто се чудеше как деликатно да го откаже от тази работа. Тр, 1963, бр. 274, 2. Неграмотно съчинение.
5. Като същ. неграмотен м., неграмотна ж. и неграмотни мн. а) Лице, което не знае да чете и пише; неук. Отечественофронтовският комитет откри вечерно училище за неграмотни. А. Гуляшки, МТС, 68. Аз ще агитирам между неграмотните да се запишат в курсовете, защото е хубаво човек да е грамотен. ВН, 1952, бр. 123, 3. — Хайде, дъще, почети ми нещо от тая книжка, че да видя и аз, неграмотната, какво крият тези хубавици под шарените си премени. Г. Русафов, ИТБД, 108. б) Лице без достатъч-но за някаква дейност образование, без необходимите познания в дадена област от науката, изкуството, живота. Ботев е непримирим към неграмотния, към този, който „не може да напише пет реда правилно, а се завзема да блести пред народа с литературно име и с апостолска слава!“ В. Йосифов, РСI, 33.
НЕГРАМОТНИК, мн. -ци, м. Рядко. Неодобр. Неграмотен човек. Той не е дип грамотен.. Може би той да е неграмотниК, но има несъмнено дар божи. П.П. Славейков, Събр. съч. IV, 255-257.
НЕГРАМОТНО. Нареч. от неграмотен; безграмотно. Една сутрин му донесли огромен куп писма. Сложил той очилата си и започнал бавно да разгадава неграмотно написаните адреси. Сл. Трънскц, Н, 252. — Нима е възможно през двайсетия век да се пише така неграмотно? — попита Методий. Г. Караславов, Избр. съч. II, 279.
НЕГРАМОТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от неграмотен; безграмотност. Все още има значително число неграмотни селски жени и девойки .. Неграмотността е враг, зъл враг на всяка свобода и прогрес. Г-Димитров, Съч. III, 343. Никога не бе помислил, че тя може да тръгне по лош път, макар да знаеше нейната политическа неграмотност и.женската й суета, К. Кръстев, К, 104. Неграмотността в Исландия е непозната. Исландецът изучава много езици, интересува се за всички страни по света. Св. Кюпрюбашиев, И, 72.
НЕГРИТЯНИН, мн. негритяни, м. Ос-тар. Негър.
НЕГРИТЯНКА ж. Остар. Негърка. Тук [в бар „Бордо“] вече има и негри с вратовръзки, и негритянки в креищщи червени и зелени рокли. Св. Минков, ДА, 25. Всяка негритянка се старае да си причеше косата колкото е възможно повече, за да не се познава, че е къдрава; като че само по къдравата коса ще я познаят, че е негритянка. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58.
НЕГРИТЯНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до негритянин и негритянка; негърски. Спуснахме се към потайните мрачини на улица Бломё с нейния знаменит негритянски дансинг. К. Константинов, ПЗ, 175. Разправят за знаменития негритянски трагик Олридж, че Рика-лова — артистка от Малий театър, из-
