Page:RBE Tom10.djvu/771

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


НЕГОДУЮЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Негодуващ. Тоя изблик от негодующи чувства пооблекчи Стремски. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 64. В това време един негодующ писък оглуши цялото заведение. Ал. Константинов, БГ, 9. Учителят се мъчеше да говори малко шеговито, но всъщност това беше горчив, негодующ тон. Т. Влайков, БСК III, 274. Турция печели време, не само да продължи своята варварска управия, ами в дадения момент, под предлог да изчисти страната от негодую-щият елемент, дава й се право да изпотрепе част християни. Пряп., 1903, бр. 81, 1.

НЕГОДЯЙ, -яят, -яя, мн. -яи, м. Не-одобр. Човек без морал, без нравствени добродетели; негодник, подлец. Ти си искал да ме палиш? Искаш да ме убиеш? Аз ще те предам на властта. Негодяй! Разбойник! И. Йовков, АМГ, 108. — Аз не съм длъжен да тичам по дирите на всеки негодяй студено промърмори Самуилов. М. Мар-чевски, ТС, 65. — Негодяй! изрева в лицето му батарейният и с все сила му удари плесница. НА, 1955, бр. 2252, 3.

— Рус. негодяй.

НЕГОДЯЙКА ж. Неодобр. Жена негодяй; негодница, негодничка.

НЕГОЛЯМ, -а, -о, мн. неголеми, прил. Който не е достатъчно голям, който не е голям колкото обикновено, нормално би трябвало да бъде. Противоп. немалък. При влизането им в неголемия хол две неща направиха впечатление на собственицата на хотела мис Дейвид. Тонич, ББК, 79. През сгъстената мрежа на дима се показа ниско долу неголямо село купчина притиснати към земята къщи. Д. Талев, ГЧ, 336. Не след дълго той успял да разложи ядрата на съставящите ги елементи: въглерод, кислород, азот и неголеми количества фосфор. Хр. Одисеев, ТН, 63.

НЕГОНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Когото не гонят. Ненадейно една заслепителна светкавица осветли мрака, и Краличът видя, че се намира на къра, негонен от никого. Ив. Вазов, Съч. XXII, 17. За първи път спокойно клепки склопи/ люляна в тихата планинска гръд./ И в лагера сред древните Родопи/ негонена заспа за първи път. Бл. Димитрова, ЛД25. Невикан дойде, негонен си отиде. Послов. П.Р. Славейков, БП I, 300.

О Гузен негонен бяга. Разг. За човек, който сам, неволно с поведението си издава, че е извършил нещо нередно, без околните да знаят или да го подозират за това. — Но ти не си ми съобщил нищо конкретно... нервира се Виктор. Твоето беше само намеци и предположения... Намеци, намеци, ама гузен негонен бяга... Др. Асенов, ТКНП, 311-312.

Който не обича да има, да приема гости; негостоприемен. Аз няма да вляза с метла в магерницата, да измета вековния им прах и паяжини; да дръпна кирливото расо на невежествения, негостолюбив игумен, който приема гостите си с намусения поглед на витошка мечка, безпокоена в бърлогата си. Ив. Вазов, Съч. XVII, 52. Косатев знаеше, че Гаврилов ще се усмихне, даже и да не му е смешно, ей тъй, само за да не бъде негостолюбив. Д. Немиров, Д №9, 9. Негостолюбиво село.

НЕГОСТОЛЮБЙВО. Нареч. от негостолюбив; негостоприемно. — Ето тоя въжделен Еленин връх, как негостолюбиво ме посреща. Ив. Вазов, Съч. XV, 83.

НЕГОСТОЛЮБЙВОСТ, -тта, мн. няма,

ж. Качество на негостолюбив; негостопри-емност, негостолюбив. Явна негостолюби-вост.

НЕГОСТОЛЮБИЕ, мн. няма, ср. Рядко. Негостоприемност, негостолюбивост.

НЕГОСТОПРИЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Който не обича да има, да приема гости; негостолюбив. Ние случихме негостоприемни хазяи, начумерени и сърдити, коцто ни гледаха с едва скривана омраза. Й. Йовков, Разк. II, 185. — Заповядайте, заповядайте... каква съм негостоприемна... извинявайте... в такова време... К, 1967, кн. 7, 8. • Обр. Връх Ботев носи славата си на най-непристъпен и нцй-негостоприемен връх в Стара планина. Й. Радичков и др., ГСП, 93.

НЕГОСТОПРИЕМНО. Нареч. от негостоприемен; негостолюбиво. Посрещнаха ме негостоприемно.

НЕГОСТОПРИЕМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на негостоприемен; него-стоприемство, негостолюбивост, негостолюбив. Григорович останал много недоволен от негостоприемността на София .. Даже „даскалът“ [Захари Икономович Круша] избягвал всякакви сношения с него. Йв. Шишманов, Избр. съч. I, 277.

НЕГОСТОПРИЕМСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на негостоприемен човек; негостоприемност, негостолюбивост, негостолюбив. Несъмнено, невестулката е идвала и му е отмъстила за неговото не-гостоприемство [на Южанов] и за отправения към нея гърмеж миналата нощ. Ив. Ка-рановски, Разк. I, 29. Такъв беше екзалтирания, който поддържа бай Ганя в мнението му за негостоприемството на чужденците. Ал. Константинов, БГ, 51.

НЕГОЦИАНТ м. Търг. Рядко. Търговец на едро. Отиват в градовете. И в Копенхаген, във фабриките и в корабите, във вилите на негоциантите, които държат вноса и износа на Дания. Кр. Белев, 3, 40.

— От лат. negotians, -antis 'търгуващ' през нем. Negoziant и рус. негоциант.

НЕГОСТОЛЮБИВ, -а, -о, мн. -и, прил.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл