щаше, колчем спомнеше невъоръжените, неподготвени люде в Кошара, в Нейково, в Раково и в селата край Карлово,.., сега се изравни в едно светло спокойно решение. Ст. Дичев, ЗС I, 563-564. След охраната препускаха един зад друг няколко конници,.. После идеха две големи удобни кочии, окд-ло тях препускаха невъоръжени ездачи. Й. Вълчев, СКН, 370 Нерядко зверове били пускани на арената срещу невъоръжени роби. Ист. V кл, 1980, 208. Три полицейски двойки, невъоръжени, тръгнаха в един и същ час към домовете на жертвите. Д. Въ-лев, 3, 165. Невъоръжен отряд. Невъоръжен конвой.
◇ Невъоръжено око. Спец. При научни изследвания — наблюдение, което се осъществява без използуване на микроскоп или телескоп. За запознаване с вътрешното устройство на стъблото да вземем клонче от кой да е храст или дърво, например от липа, и да го разгледаме отначало с невъоръжено око, а след това на тънък пререз под микроскоп. Бтн V и VI кл (превод), 55. Съзвездията не са непроменливи.. Но те са толкова далеч от нас, че за кратките срокове на живота ни ние не можем да забележим с невъоръжено око тяхното преместване по небето. К, 1963, кн. 1, 3-4.
НЕВЯМ нареч. Диал. 1. Сякаш, като че ли, може би; негли1, белки, белким.. Аз вярвам, че Мир чо е таквъз, какъвто го хвалиш, ала сега ми са види май начумерен; не-вям не ша му й толкоз хубаво от снощи. Т. Шишков, ГМ, 21.
2. Много, твърде много, кой знае колко. Не-вям колко много пари има. Н. Геров, РБЯ 111,257.
— Друга форма: невем.
НЕВЯН, мн. невяни и невени, м. Невен. Много обичаше цветята Ленковата майка.. Чистеше грижливо нежните латинки, разрохкваше пръстта около шибоите и невяна, .., чистеше листенцата на розите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 202. Босилко Ра-дойкин, най-личен загорец,/ допратил е китени свати:/ Петкани невян и огърлица бисер, -/ а майци й похти с позлати. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 49.
НЕВЯНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до невян; невенов. Изправи се [Яна], загледа се в белите си парти и прималя от ненадейна слабост. Ще остави метлата и ще отиде да седне в градината, на голата земя ще легне. С невянови листа ще наложи пламналото си чело. К. Петканов, СВ, 47-48. Той ютиде тука долу,/ тука долу в ли-бадето / Там си найде малка мома с бяло пране натваряна,/ с желта китка накичена,/ с желта китка невянова. Нар. пес., СбНУ ХЬУН, 130.
НЕВЯРА, мн. няма, ж. Обикн. поет.
1. Липса на вяра, на убеденост в съществуването, осъществяването или истинността на нещо; безверие, неверие. В недомлъвките им [на селяните] прозират съмнения — те са пълни с лоши предчувствия и невяра в силите си. Те говорят за силата на врага, защото се боят от него. А. Дончев, СВС, 666. — А след това? — продължи Караве-лов. — Анадолските пълчища като заприи-ждат? На какво ще се облегнем ние, на кого? — Ти не познаваш моя... нашия план, затова говориш с невяра. Ст. Дичев, ЗС II, 360. Веднъж той [Щерев] повика голям Бо-рован и тикна в ръцете му една манлихера .. — Ама... ама за мене ли е? — заекна слисан от невяра и щастие. — Моя ли ще си е? Д. Ангелов, ЖС, 249. Не вярвате ли?/ Скрийте своята невяра,/ сърцето вярва,/ нека то говори! Д. Габе, С, 8/. // Израз на липсата на такава вяра, убеждение; неверие. Немия го сграби за раменете и допря лице до неговото лице — както сторваше Аарона. Най-напред в очите му имаше страшно подозрение и невяра. А. Дончев, СВС, 840. В погледа му [на Панарет] имаше скрита невяра към хората и на устните затаена тежка дума. Д. Немиров, Б, 192.
2. Липса на вяра, увереност в предаността, верността, добрите чувства и намерения на някого; недоверие, неверие. Незнайно за кой път се питаше какво крие царят зад удостояването му. За кой път пред него застана и въпросът за Боян. Винаги будна, невярата му към Петър не му даваше да отдъхне от грижата си за княза. М. Сми-лова; ДСВ, 209. // Измяна, изневяра, предателство. Всяка жена била жива невяра, и очите й, и хубостта й, само да земе на мъжа ума. П. Тодоров, И I, 130. О, ти разбираше всичко, Никифоре! Ти смътно досещаше измяната на своята царица и невярата на своя вожд! Н. Райнов, ВДБ, 141-142.
3. Липса на вяра, на убеждение в реалното съществуване на Бог, или други свръхестествени сили; безверие, безбожие, неверие, атеизъм. Къде ли еретиците се учат да приказват така равно и умно?.. Кой знае, това, разумява се, са словата на тяхната еретическа вяра и те ги приемат в сърцата си заедно с невярата и греха. М. Сми лова, ДСВ, 82. // За правоверните християни
— отклонение от нормите и каноните на християнската религия.
НЕВЯРВАН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Невероятен. Той повелел да отделят от твърдата земя чрез широк и дълбок яр Атонския мис,.. — което са изпълнило в три години с невярван труд. Н. Михайловс-ки и др., ОИ (превод), 176.
НЕВЯРВАНЕ, мн. -ия, ср. Обикн. в съ-чет. За невярване. Обикн. като сказ. опред. при гл. съм, струва ми се и под. Не може да се допусне, недопустимо е, невероятно е.
— Просто за невярване е — забеляза той,..
— Как е възможно да съществува такова невежество? Новото може да не разбират, ала да вървят срещу себе си? Б. Несторов,
