питание. Българинът големец мъчно може да определи отведнъж отношенията си към такъв просител и често се оставя да го надделее природната му невъзпитаност. СбАСЕП, 379. Проява на невъзпитаност.
НЕВЪЗПРИЕМЧЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За човек — който трудно, мъчно възприема нещо; несхватлив, тъп. В редакцията мнозина,.., често приказваха на един език, пълен с недомлъвки и намеци,.. Той не винаги разбираше за какво става дума и понякога в присъствие на двама-трима колеги се чувствуваше невъзприемчив и глупав. Ем. Манов, ДСР, 287. Тоя, по природа тихичък и невъзприемчив момък, успя до там, щото можеше да пописва и чете. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 204. Неговото учител-ствуване на село, сред тия понякога твърде груби и невъзпвиемчиви селяни, му е позволило,.., да се задълбочи в житейските въпроси. СбАСЕП, 7.
2. Обикн. с предл. към. За организъм на човек , животно — който има имунитет към някоя болест. Употребяват се предпазни ваксинации, които правят човешкия организъм невъзприемчив към едни или други заболявания. Бтн V и VI кл (превод), 164. Често пъти някои хора боледуват от някоя заразна болест, а други не боледуват — те са невъзприемчиви. Тази невъзприем-чивост на организма към някои инфекции се нарича имунитет. Анат. VIII кл, 71.
НЕВЪЗПРИЕМЧЙВОСТ, -ттй, мн. няма, ж. 1. Неспособност да се възприема, усвоява нещо от някого; несхватливост, тъпота. Той ни предаваше пение и псаятикия. Но,.., аз не можах да разбера тайнствените йероглифи на тая наука. Тая невъзприемчи-вост към византийската музика огорчаваше баща ми. Ив. Вазов, Съч. X, 164. Моята невъзприемчивост го отчайваше: — Цялата работа е там, че не искаш да се приспособиш. Ст. Христозова, ДТСВ, 123.
2. Имунитет. Невъзприемчивостта на организма към някои заразни болести е свързана преди всичко със свойството на кръвта да образува противотела. Анат. VIII кл, 71. Накрая получили [учените] нов вид туберкулозен бактерий. Той не можел да предизвиква истинско туберкулозно заболяване у човека, но създавал невъзприемчивост срещу ново и тежко заразяване от туберкулоза. С. Славчев, ЖББ, 37-38. От голямо значение за предпазването от грип е спазването на изрядна лична хигиена.. Естествената невъзприемчивост на организма също играе голяма роля. 3, 1969, кн. 1,18.
НЕВЪЗСТАНОВЙМ, -а, -оу мн. -и,
прил. Който не може да бъде възстановен в оригиналния, първоначалния му вид, състояние; непоправим. Ако нейното [на стено-графката] внимание се отвлече макар и за няколко секунди, това ще доведе до невъз-становима празнина в стенограмата. Псих.
X кл, 87. Слънцето грее ослепително. Снежният сфинкс започна да се топи.. Скулпторът се просълзява от спомена за своето невъзспшновимо творение. Бл. Димитрова, Лав., 157. Невъзстановими щети.
НЕВЪОБРАЖАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Невъобразим. Хотелът, който Сава сега държи под наем, е притежание на Черепишкия манастир., по-преди си го е държал сам манастирът иго е държал в невъображаема мърсота и запустение. Ив. Вазов, БП, 139-140. И действително това беше една любопитна и удивителна сбирка от разновидни, странни, невъобра-жаеми рисувания и картини. Ив. Вазов, Съч. VI, 154.
НЕВЪОБРАЗЙМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който надхвърля възможностите на човешкото въображение. Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски. П. Вежинов, Б, 48. Светлинните вълни от далечните звезди и мъглявини преминават, идвайки до нас, невъобразимите разстояния от милиони светлинни години. ВН, 1961, бр. 3042,
4. Тия произшествия пълнеха фантазията на съседките с една невъобразима пъстрота. Ст. Чилингиров, ХНН, 101.
2. Прен. Който е много голям, необикновен по сила, степен на проява, размери и под.; невероятен. Вдигаше се невъобразим шум и никой никого не слушаше. Ив. Остриков, ОП, 54. Изведнъж бурята дортцгна невъобразима и страшна сила. И. Йовков, Ж 1945, 180, Сега тук [в замъка] беше настанена войскова част. В стаите и залите имаше невъобразимо безредие. Ив. Мартинов, ДТ, 21. Тази светлина само дразнеше погледа и страшна, невъобразима мъка стягаше сърцето на Казака. Какво ще правят с него? Ще го бият ли? Или ще го оставят да изгние тук, в тази студена, каменна гробница? Г. Караславов, СИ, 167.
НЕВЪОБРАЗЙМО нареч. В съчет. с прил. или нареч. Изразява много висока степен на признака, назован от следващото прилагателно или наречие; невъзможно, невероятно. — Вие сте невъобразимо дър-зък!... — Но извънредно правдив. Ал. Стамболийски, ДС, 48. Тоя смел отговор се стори на калугерката невъобразимо неприличен. Ив. Вазов, Съч. XXVV, 154. На Нонин стана невоъбразимо мъчно. Елин Пелин, Съч. I, 137. Долу, невъобразимо далече в ниското, пълзи предпазлива пътечка. По нея вървят излетници,.. Вдигат глави към върха. Бл. Димитрова, Лав., 156-157.
НЕВЪОБРАЗЙМОСТ, -тта, мн. няма,
ж. Рядко. Отвл. същ. от невъобразим. Не-въобразимост на чувствата.
НЕВЪОРЪЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За човек — който няма, не носи оръжие. Всичката оная тревога, що го [Левски] обхва
