дълга на самоотречението. Ив. Вазов, Съч. VIII, 166. Поради една съвсем неочаквана и непредвидена пречка през есента и зимата нея година бяхме турени в невъзможност да продължим захванатото дело. СбАИ, 7.
— Друга(остар. книж.)форма: нсвозможност.
НЕВЪЗМУТИМ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За човек — който не се смущава, не се вълнува, не изпитва притеснение от нищо; спокоен. Търпеливият и невъзмутим Любенов с голямо усилие разбираше въпросите на своя събеседник. Д. Немиров, Д, 50. Борислав стоеше до вратата спокоен и невъзмутим и съсредоточено гледаше в трепкащите листица на тополата. А. Гуляшки, СВ, 173. Главата падна на коленете,.. Палачът стоеше — тъп, невъзмутим, със зверско лице и кървави очи — и се усмихваше горделиво. А. Дончев, ВР, 252. И храмът ехтеше от моми, невести, / кат падаха в кървье или във безчестъе! / И Господ от свода, през гъстия дим, / гледаше на всичко тих, невъзмутим! Ив. Вазов, Съч. I, 181. • Обр. Влакът се носеше напред.. Бягаха полянките, свиваха се като подплашени и малките къщички,.., невъзмутими и спокойни оставаха само величествените планини. Д. Спространов, С, 109. Небето тук не се оглежда в невъзмутимото огледало на водата. И. Йовков, Разк. III, 177.
2. Който не изразява вълнение, неспокойствие, смущение. Контостефан, от своя страна, набюдаваше невъзмутимото лице на събеседника си и се чудеше защо му е било на императора да изкопава такъв плесенясал съветник. А. Дончев, СВС, 55. По апатичните и неподвижни лица на съдиите лежеше, както всякога, онова невъзмутимо съдийско търпение и равнодушие. Елин Пелин, Съч. I, 194-195.
3. За проява, поведение, чувство — в който няма вълнение, неспокойствие, смущение.
— Трябва да решим какво да правим! — заключи Веселин, малко раздразнен от невъзмутимото държание на приятеля си. — Работата вече не може да остане тъй! П. Ве-жинов, СО, 90. Като прекара в ума си всичко това, Костов реши да не се преоблича, но решението му не се дължеше на угризение, а само на безразличие — някакво невъзмутимо, тихо и равно безразличие. Д. Димов, Т, 483. Той го гледа студено, с невъзмутимо спокойствие и с твърда самоувереност. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 106.
НЕВЪЗМУТЙМО. Нареч. от невъзмутим; без смущение, без притеснение, спокойно. Момченцето стоеше до вратата невъзмутимо и бавно сваляше торбичката с книгите. Л. Александрова, ИЕЩ, 67. Сър Елиот невъзмутимо продължаваше да смуче цигарата си. Ст. Дичев, ЗС II, 790.
— Стойте, спрете! — крещеше той обезумял. — Престанете, това е престъпление! Гласът му се губеше в шума на машината, а хората продължаваха невъзмутимо своята работа — навярно не го чуваха. Н. Стефанова, ОС, 221. Никифор среща погледа му невъзмутимо. Между тях се насъбира електричество. Кога ли ще даде искра? Бл. Димитрова, Лав., 27.
НЕВЪЗМУТЙМОСТ, -тта, ж. Отвл. същ. от невъзмутим. На Каулбарсовия повишен тон той [Начович] противопостави пак своята невъзмутимост. С. Радев, ССБ II, 322. Младен беше един от ония корави наши селяни,.., които в последната война — в болниците — учудваха със свръхчовеш-ко търпение и невъзмутимост, подложени под хирургическите инструменти. Ив. Вазов, Съч. VII, 129. Със същото спокойствие и невъзмутимост той отбеляза в бюлетина на Славка, че днес е работила на градината. Ст. Марков, ДБ, 111.
НЕВЪЗПИТАН, -а, -о, мн. -и, прил.
1. За човек — който няма добро възпитание. Като студент по същия начин затръшваше вратите и често си имаше разправии с хазаите. Наричаха го селендур и невъзпитан хлапак. Л. Дилов, ПБД, 101. Груби и невъзпитани хора зле тълкуваха някои шеги на стареца и твърде жестоко му отвръщаха. Й. Йовков, Ж 1945, 86. По пътя продължавала да ругае, че Тамара била невъзпитана, че майка й я разваля и че ще прибере детето при себе си „да го направи човек“. П. Славински, МСК, 13-14. — Дъщеря било това! Да я отгледаш от парче месо.., и на туй отгоре да ти държи такъв неприличен език! Ама че невъзпитано поколение, а-а-а! Св. Минков, РТК, 115.
2. Който е присъщ на човек с лошо възпитание. Невъзпитано държание.
НЕВЪЗПИТАНИЕ, мн. няма, ср. Липса на добро възпитание у някого; невъзпита-ност. Той [Аржентинецът] би упрекнал в невъзпитание всеки, който не каже поне две думи на случайната минувачка. Св. Минков, ДА, 91. Той дълго време е служил на Възток и е запознат с грубостта и невъзпитанието на възточните хора. Ал. Константинов, Съч. I, 284.
НЕВЪЗПЙТАНО. Нареч. от невъзпитан; като се изразява, проявява лошо възпитание. —Да бяхте си хапнали поне от тортата.. — Не обичам торта — казах аз невъзпитано и грубо и си отидох. П. Незна-комов, БЧ, 92. —Доколкото знам -..- нейният вкус не й позволява и да помисли за нисък мъж.. —Да не би да искаш да кажеш, че тя си умира за дингили като тебе, дето си протягат дългите кокали най-невъзпи-тано и окупирват стаята само за себе си?! Д. Бегунов, ЧОД, 52. — А те там ме нарекоха „госпожа“ — рече по някое време тя [Марина].. — Но и аз се държах невъзпитано, тъкмо като... Бях изморена и чак сега осъзнавам... Г. Стоев, ЦЗ, 159.
НЕВЪЗПЙТАНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от невъзпитан; невъз
