СР, 115. — Така ли — учудено попита стрина Венковица, на която тие думи се сториха чак за невярване. Т. Влайков, БСК
1. 237. Страшни са наистина тия дела и са за невярване; но ония, които за тях цели книги са писали, имат и доказателства. ЦВ, 1861, бр. 39, 2.
НЕВЯРВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Невярване. В такива страни, гдето климатът е топъл и влажен, и земята им е добра, природата прави чудеса: там ся раждат такива растения, на които големината, за нас жителите, по умерените страни, е за невярвание. Лет., 1871, 106.
НЕВЯРВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не вярва в някого или нещо, не е убеден в истинността, съществуването или осъществяването на нещо. — Майко, успокой се! Знаеш ли, че ти не си познавала детето си? Златни ръце има то, чуваш ли — златни! Тя слушаше невярваща. П. Бобев, ГЮМ, 13-14. Когато водата се юрна в градината и най-невярващите се стъписаха. .. Откак помнеха селяните, за пръв път на това място излизаше вода. Кр. Григоров, Н, 112. Колкото и да се кълнеше, че не се е докосвала до друг мъж, колкото и да плачеше,.. Христо Влаев не й повярва и тъй си остана невярващ за цял живот. Ем. Станев, ИК I и II, 172. Имаше и такива, които не вярваха на Филчовата смърт. Между невярващите бе и Мирчо. К. Петканов, X, 223.
2. Който изразява съмнение, недоверие, липса на увереност. Та в тебе има сила, необикновена сила!... Чорни трепна, погледна с невярващ поглед комисаря. П. Вежинов, НС, 278. — Няма вече ангария! .. Кюмюр-джиите се споглеждаха с невярващи очи. А. Христофоров, А, 285. Васил дори не усети как натисна педалите. Само за миг му се мярна учуденото, невярващо лице на Серафим, после шосето го пое и затрепера под предната гума. А. Мандаджиев, ОШ, 12.
3. Който не е религиозен; безбожен. Невярващ той не беше, но пък и сам не знаеше добре как и в какво да вярва. Й. Йовков, Ж 1945, 191. Удари камбаната. Смъкнаха ковчезите.. И вярващи, и невярващи подеха песента с хрипливи гласове. В. Ченков, ПС, 26.
4. Като същ. невярващ м., невярваща ж, невярващо ср., невярващи мн. Човек, който не е религиозен; безверник, безбожник, неверник, атеист.
О Невярващ Тома. Книж. Рядко. Неверен (неверни, неверник) Тома. Невярващи то-мовци всякога е имало и всякога ще ги има.
НЕВЯРНО нареч. В противоречие с истината, без съответствие с действителността. Значи,.., невярно е,.., че „французите, германците и англичаните., живеят при еднаква економическа организация.“ П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 292. Пресата информира обществеността невярно за станалите събития. // С грешка, с неточност; грешно, погрешно, неточно. Проти-воп. правилно, точно. Откак ме отмина, то наду свирката си и закара крехко, но невярно една скоклива песен. Т. Влайков, БСК II, 174. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. П. Бобев, ЗП, 108. Тая песен е записана невярно и без съблюде-ние нужните поетически особености, които са свойствени на сяка една народна поезия. Знан., 1875, бр. 9, 143.
НЕВЯРНОСТ, неверността, мн. (рядко) неверности, ж. 1. Само ед. Книж. Несъответствие с истината, с реалната действителност. Противоп. истинност, правдивост. — Тогава той с готовност., би се впуснал в препирня, би се заловил да доказва на противника си неоснователността и неверността на това твърдение и правотата на своето мнение. Т. Влайков, Съч. II, 153-154. Пренесени в Гърция,.., тези знания [от Египет и Вавилон] спомогнали за създаването на стройно учение за устройството на света. Независимо от неверността на това учение, възгледите на старите гърци в много отношения са били по-близки до действителността. Н. Николов и др., СС,
6. Писателят Презвитер Козма, след като полемизира с богомилите и се старае да докаже неверността на тяхното учение, се оплаква, че в България хората се били отвърнали от Бога. БР, 1931, кн. 6, 203. //Липса на точност, на правилност; неправилност, неточност. Той се сърдеше на най-малката невярност в разказа на другаря си. Ив. Вазов, Съч. VI, 8.
2. Обикн. мн. Конкретно допусната неточност, неправилност (обикн. в текст); грешка. Без това ние и днес,.., не бихме имали карта на България,.. Малките неверности в нея би могли да се поправят от нас, но и тая проверка още не е направена. Ив. Вазов, Съч. XV, 131. Преди няколко дни Ви изпратих дошлата чрез ред. на „Мисъл“ брошура на К. Кузмински върху литературата ни. Тоя човек ми се видя твърде зле ориентиран. Вън от немалко куриозните мнения, той има толкова фактически неверности. П.К. Яворов, Съч. III, 1965, 252. Понеже в тая [публикувана] бележка на г. Д.Й. невярно се предават мислите на г. Ка-равелова .., ще си позволя,.., да посоча не-верностите, що се съдържат в поменатата бележка. Пряп., 1903, бр. 83, 1.
3. Само ед. Липса на преданост, на привързаност, на честно отношение към някого или нещо; измяна, изневяра, предателство. В тия песни често се пее за невярността на жената. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 38. Смайването у всички премина в бур-но негодувание. — Позорна невярност към нас! — извикаха неколцина. Й. Вълчев, СКН, 498. Познавам тез очи. Преди години/ те към невярност мамеха мнозина. М. Петканова, КС, 60.
