майка думаше: /.. / Глава ма боли неволна, / крака ма болят незнайни, /язи ща, мамо, да умра. СбГЯ, 120. • Нар.-поет. болен (болничък) <и (па, та)> неволен. Нито ми малко мената, / .. / нито ми грозен млад Стоян, / най съм си мамо болничка, / бол-ничка, мамо, неволна, / ще легна, нема да стана. Нар. пес., СбНУ XLVI, 141. — Не ща мамо, не ща, мамо, / Марку леб да носа, / че съм болна, че съм болна, / болна и неволна. СбВСтТ, 391. Три години болен ходи, / болен, болен та неволен. Три години болен лежи — / глава, глава не повдига. Нар. пес., СбНУ XLVI, 89.
5. Диал. Обикн. с прил. тежка, трудна, непразна (за усилване). За жена — бременна (Н. Геров, РБЯ). Защо е Янка желта, бледава, / дали е болна лежала, / .. / или е тежка неволна, / неволна тежка, непразна! СбВСт, 364. Люби го Донка, лъга го, / люби го девет години — / станала й трудна, неволна. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 44.
6. Като същ. неволен (неволния<т>) м., не-волни<те> мн. Обикн. членувано. Човек, който е в неволя1; неволник. От ден на ден ся готвим да посрещнем с народна гордост личните юнаци, които вие, .., ще ни изпратите за освобождение на неволните. ДЗ, 1868, бр. 18, 72.
НЕВОЛЕЮ нареч. Остар. Книж. Неволно. От все това ний и неволею заключихме, че mue наши критици или не ни са разбрали, или не знаят що е и как ся прави критика. Г. Кръстевич, ОДК, 2.
О Волею или (и) неволею. Остар. Книж. Обикн. вмет. Волно или (и) неволно; волю-неволю, волю или неволю. Благослови моя опит да дам поне бледно понятие за величествените природни хубости, които пле-няват окото на пътника, изпаднал волею или неволею на Черепишкия манастир. Ал. Константинов, Съч. I, 238. Затънтен, затворен, волею или неволею, запрян в свой-та скромна учителска стаичка, тогаваш-ний учител не е можал, .., нищо да знае, що става наоколо му. Ил. Блъсков, ДБ, 9. Каквото и да напише един съвременник, след време,.., волею и неволею ще да са приеме за чиста монета, защото не ща има кой да опровергае писаното. 3. Стоянов, ЗБВ I, 13.
НЕВОЛЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Неволен2, нещастен. Даде Господ третата година, / би година яко неволита, / легна либе болно да ми лежи; / като легна и глава не дигна, / та ми умре младо и зелено. Нар. пес., СбНУ II, 70.
НЕВОЛЙЯ, мн. -йи, ж. Диал. Неволя1. — Бягаме от неволия, господине, и от душмани турци; а отиваме на гората да търсим свобода.., отговориха бежанците. 3. Стоянов, ЗБВ II, 47. Старотия, чедо... неволия! Ни крака държат, ни ръце, ни очи виждат като свят. Чудомир, Избр. пр.,
216. Мина робство, неволия, / но да спим и то не струва. Ив. Вазов, Съч. II, 21. Вчера ходих във гора зелена, / та погледах Дамян-чо юначе, / ама право, много болен лежи, / на него са тежки неволии: / седемдесет рани куршумеви. СбВСт, 99. Без гайда веселия, гола неволия. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 37.
НЕВОЛКА ж. Диал. Обикн. с прил. трудна (за усилване). Епитет на бременна жена. — Трудна неволка съм била, сестрици, от сърце рожба добила. П. Тодоров, Събр. пр. II, 150. Се сепна в мъката за рожба и тя — и притрепна, / че в майчина радост я болежи свиха / младата неволка. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 241. Три години се водили, / станала трудна неволка, / мъжка е рожба добила. СбАД, 8.
НЕВОЛНИК, мн. -ци, м. Поет. 1. Човек, който понася неволи, нещастия, който страда; нещастник, страдалец. Противоп. щастливец. Тъгата в неговата [на Д. Дебе-лянов] лирика отразява живота му на неволник, жестоко потискан от мизерия. П. Теофилов, К, 59. Безводна Добруджа често страда от дълги сушави лета.. В такива случаи с „Вай, Дудуле“, по-често с „Герман“ и като „пеперуди“, рожба на езическо суеверие, земеделците неволници обикалят града, къра и оброчищата, за да изпросят дъжд. Ст. Грудев, АБ, 10. Мъгла и болка бе-значална препълни всички небосклони / и аз — неволник безприютен — помъкнах свой-то тежко бреме. Хр. Ясенов, Събр. пр., 24.
2. Старин. Човек, лишен от свобода — роб, пленник, затворник. Сбираха се тука [в Ро-допа] роби от Византия,.., тук намираха спасение и докарваните през море неволници, които успяваха да се измъкнат от робските вериги на венецианските, на дуоров-нишките и ромейските галеони. О. Василев, 33, 24. — Че ти българин ли си? — Българин — някак тъжно отвърна непознатият — българин бях, а сега — наемник и агарянски неволник. Ст. Загорчинов, ДП, 401. В претъпкания кауш не можеше да се диша от задуха и смрад.. По телата на неволниците и по пода, по стените, по тавана пълзеше безбройна гад — дървеници, въшки, бълхи. Д. Талев, ПК, 707. На циганина повериха власт... Веднага/той подкачи да бие майка си с тояга! / Неволника направим ли свободен — / той за насилник само бива годен! Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 1, 10.
НЕВОЛНИЦА ж. Поет. 1. Жена, която понася неволя, нещастия, която страда; нещастница, страдалка. Противоп. щастлив-ка. На третий ден, с приведена глава / вървеше той след черното носило / на своята неволница невяста. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 163. Неволница майка — за неволи чедо, / еднаква съдба е — еднаква преграда. Хр. Белчев, Избр. съч., 40. • Обр. Но такова място тя [душата], неволницата, не мо
