Берон, С, 12. Той поиска да види рисуванията на Живка, Радка ги прехвали. Вярвай, му каза тя, невозможно е да видим нещо по-хубаво. П. Бобеков, БВК (побълг.), 27.
НЕВОЗМОЖНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Невъзможност. Французите ся защищават мъжествено, но са в невоз-можност да въздържат многочисленото нападение, което ги смазва. Ч, 1871, кн. 22, 690. Въпросителната ся поставя йоще и после думи или изражения съмнителни или в невозможност да ся потвърдят. Г. Мир-кович, КМБГ, 67.
НЕВОЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Псих.
1. Който не е свързан с волята, който става без участие на волята; неволеви. Неволево-то внимание се поражда от предметите и явленията без предварително съзнателно намерение на човека и се задържа без всякакви усилия, даже често пъти въпреки нашето желание. Псих. XI кл, 1958, 45. Типичен пример за неволеви .. движения са рефлексните движения: кашляне, кихане, мигане. Псих. X кл, 1951, 144. Обикновено и изразните движения, в които се проявяват чувствата, имат неволев характер: при силен гняв човек неволно стиска зъби и свива юмруци. Псих. X кл, 1951, 144.
2. Който действува без участие на волята; неволеви. Мускулите на кожата биват предимно гладки. Те са неволеви и към тях се отнасят главно мускулите, които изправят космите. Ил. Петков и др., КВБ,
НЕВОЛЕВЙ, -а, о, мн. -й, прил. Псих. Неволев. Неволеви характер на спазмите.
НЕВОЛЕВО. Псих. Нареч. от неволев; без участие на волята; неволево. При активните упражнения се избягват .. движения чрез фиксиране на движещата се неволево част. Н. Манчева, ЛФ, 271.
НЕВОЛЕВО. Псих. Нареч. от неволеви; неволево.
НЕВОЛЕН1, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Който става, възниква, проявява се без намерението, волята, желанието на някого; несъзнателен, неволев, инстинктивен, машинален. Такова внимание, което се насочва върху даден обект без нашето съзнателно намерение и без всякакви усилия от наша страна, е неволно. Псих. X кл., 1951, 82. Напразно се мъчеше да овладее този непознат неволен трепет, който променяше гласа й, проникваше в цялото й същество. Цв. Ангелов, ЧД, 242. И страх неволен често смущава му душата. П. К. Яворов, Съч. I, 18. Употреблявай и щадливо опрощение към прибързванията и неволните погреш-ки. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 186. Аз съм безприютен! В тебе диря сетна милост, /.. гледай: мойте дни изгасват тъмни, зли и болни. / Само от очи ти капят пак сълзи неволни! Ем. Попдимитров, К, 61.
Неволна усмивка. Неволна неучтивост. Неволно движение. Неволен поглед.
2. Който се оказва някакъв или извършва нещо не по своя воля, желание, а случайно, неумишлено; случаен, неумишлен. Като близък очевидец на техните отношения, а още повече като неволен участник в трагедията им, аз се чувствувах задължен да изясня техния живот. М. Кремен, РЯ, 24. — Аз бях неволен зрител на смъртта. Ив. Вазов, Съч. IX, 15. Оказа се, че всички места в самолета за Албания са заети.. Значи оставам неволен гост на Будапеща. Н. Фурнаджиев, МП, 102. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел, и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Те [българите] питали [папата]: как да съдят отцеу-биеца? Как да съдят неволния убиец? А. Шопов, (превод) Н, 1882, кн. 1, 49. Неволен другар в пътуването.
НЕВОЛЕН2, -лна, -лно, мн. -лни, прил.
1. Поет. Който се намира в неволя, беда, който страда от нещо; нещастен, злочест. Противоп. щастлив, честит. Ела, в нера-дост аз самотен гасна, / неволен губя свой-те златни дни. Д. Дебелянов, С 1936, 22. Макар чадо [Ружа] сиромашко, / от баща неволен, / но е умна и хубава / и е от добър корен. Ц. Церковски, Съч. II, 259. „Яно, каква е таз твоя промяна? / Весела беше за час и засмяна, —/що е, че ходиш тъй гриж-на, неволна?“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 28.
2. Поет. Който е свързан с неволя, беда, нещастия; нещастен. Противоп. щастлив, честит. Живей сиротно с своето сираче / живот неволен тя сега. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. И дълго слушах Вардар да нашепва /.. / за бликналия ден в тоз край неволен. Д. Дебелянов, С 1936, 64. И ти си в мене — ти, родино моя! / И аз те имам: радостта е скръб /../ Че под неволно бреме вия гръб. П. К. Яворов, Съч. I, 123. Всякой кантон [в Швейцария] е винаги готов да тури в действие според броя на жителите си войска в неволно време. Ив. Богоров, КГ, 143.
3. Остар. Който не е свободен, който е в робство, под арест и под. Противоп. волен, свободен. Неволните роби на Рим и Византия, крепостните въглищари и рудари на спахии и бегове са робували и ангарували по нейните [на Витоша] долове и сипеи. П. Де-лирадев, В, 14.
4. Диал. Болен. Оттамо он сврънал [човекът] и при овчаро и му казал: „Тебе затова ти са овците неволни; оти кога колиш курбан на некой добър ден, избираш коя е най-лошата овца, та нея колиш; .. ти да избираш и да колиш курбан, коя овца е най-арна и тогай че ти станат здрави.“ СбНУ VIII, 177. —Леле Марко, леле мили брате, / кога Марко неволен лежеше, /у чиа си, бре, дома седеше? Нар. пес., СбНУ Х1ЛН, 6. Вела си
