жеше да ом предложи [на чувствата], защото сама беше загубила устои под себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 114.
2. Старин. Жена, която не е свободна — ро-биня, пленница, затворничка. „Грабнах тогава най-хубавия кон и метнах девойката на седлото, па подир нея се метнах и аз. Шибнах коня след туй и полетяхме в нощта,...“ — Спасих аз неволницата, спасих и себе си. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Сервий са родил в Рим, дето неговата майка стъпила в дома на Тарквиния пленница и неволница.
Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 270. Неволница в тъмница.
НЕВОЛНИЧЕСТВО, мн. (рядко) -а, ср. Остар. Състояние, живот на неволник (във 2 знач.) — робство, плен, затворничество. После падението на неволничеството гражданите на Съединените щати са били длъжни да се погрижат за образованието и на черните робове. Знан., 1875, бр. 20-21, 320. И тъй са произлезли неволничества-та, .., похищения,.., развращения и унищожения, които едно по друго, като измъчват слабата страна т.е. женския пол, .. опятняват историята на человека. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 3.
НЕВОЛНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. поет. Който се отнася до неволник. Когато един народ почне да се връща назад, да упада духовно,.., той трябва да отправя погледа си към своите вождове и учители,.., да открива в тях отново блясъка на онези духовни ценности, за които е бил сляп в неволнишкия си живот. Б. Пенев, БР, 1931, кн. 6, 199. А ето слънчице — / тъ-жовно гледа върволица / от стари, млади и дечица / .. / Глави неволнишки навели — / отиват: вечно зло ги носи / към ниви глухо опустели. П. К. Яворов, Мис., 1894, кн. 10, 584. Слугини са момите ти [на селото] — сърни, / неволнишка е тяхната любов, / безрадостен — живота им суров! Ем. Попди-митров, ВСР, 16.
НЕВОЛНО1 нареч. 1. Без участие на волята, съзнанието, под действие на инстинкт, емоционален подтик, асоциация, навик и под.; несъзнателно, инстинктивно, маши-нално. Противоп. съзнателно, нарочно. В ръката му блесна малък револвер.. Мъжете неволно се оттеглиха назад, изплашени от възможността да ги засегне някой куршум. Ал. Бабек, МЁ, 46. Уморени бяха и хората, и конете;..; очите се затваряха неволно. Л. Стоянов, Б, 92. Цвета се изправи,.., прекръсти се неволно и тръгна към вратата. Елин Пелин, Съч. III, 120. Изгледът беше такъв, щото человек неволно ся запира да го погляда повечко. Б. Димитров, Я I, (превод), 8. И спомних си неволно аз тогава как често чувал съм рибар да пей. К. Христов, Т, 88.
2. Без предварително намерение, желание, поради невнимание, случайност или някакви обстоятелства; случайно, без да искам, неумишлено, непреднамерено, непредумишле-но. Противоп. съзнателно, умишлено. Деца си играели с огън покрай плевника и го подпалили неволно. Ст. Марков, ДБ, 232. Веднъж,.., той стана неволно свидетел на една сцена. А. Гуляшки, Л, 129. И всеки мечпш-тел безумен, попаднал неволно при мен, / остава завинаги жертва на моя загадъчен плен. Хр. Ясенов, Събр. пр., 79.
3, Остар. Без да се очаква, предвижда; неочаквано, ненадейно. Неволно сред тези места се мерна прашен италиански градец. Ив. Вазов, Съч. I, 64. Тяжкия колела,., правиха тя да вземеш., сие невидено чудо за карета,.. от двете страни големи прозорци у вратата,., под които неволно ся изпречва-ше в очи лествица с няколко степени. С. Радулов, ГМП (превод), 98.
4. Остар. и диал. Против волята на някого, без желание; принудително. А които не ся покорят сега от своя воля, най-после ще ся покорят неволно. КТЕМ, 485. Цар Лев не отпусти робите български, но повдигна войска на Симеона: за което и Симеон вос-тана на него и нави му, и зема своите роби неволно. Хр. Павлович, Ц, 32-33. Синът биде принуден да не излезе вън от татковата си заповед и неволно се ожени за оная, която не знаеше и не искаше нито да чуе. СбНУКШ, 228. Колкото и да сте ми мили, / вий ливади и поля! / Есен мя неволно сили /с вас да ся веч разделя. Ч, 1871, кн. 7, 220. Чуеш мене, Иван селянино, / сватба язе сега че да праим, / ама че да земем твоя мила сестра. / Ако нече с кеви [кеА] да я даваш, / може и неволно да я земем. Нар. пес., СбНУ Х1ЛХ, 77.
◇ Волно или (и) неволно. Обикн. вмет. Съзнателно или без да искам; случайно. На Душко му ставаше неприятно, когато му напомняха, волно или неволно, че е от село. Елин Пелин, Съч. I, 200. Дългата верига на престъпленията му, в които волно и неволно беше постоянен съучастник и свидетел адвокатът, изведнъж се проточиха в паметта му. Кр. Велков, СБ, 145.
НЕВОЛНО2 нареч. Рядко. В неволя1; нещастно, злочесто. Противоп. щастливо, честито. О, проповед дивна, / велика и свята! / По нея неволно / живее жената. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 147.
НЕВОЛНОСТ1, -тта, мн. няма. ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от неволен1; не-съзнателност, неумишленост, непреднаме-реност. От възпоминание ли за добрините на болярката или от неволност на докаче-нието на юначния мъж,.., той се причервил. Хр. Ботев, К (превод), 172.
НЕВОЛНОСТ2, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Състояние, положение на неволен2; неволя1. Било би най-голямо нещастие,.. ако би после., бързи пламенни радости следували дълга жалост и нещастна неволност. БДн, 1857, бр. 2, 7.
